ВРЕМЕНА И НРАВИ
Вдовицата на издателя на в. "New York Daily News" укривала богатството си в хотел
Скъперницата Ида Ууд не излязла четвърт век от стаята си
Редактор : / 4871 Прочита 0 Коментара
"Herald Square Hotel" през 1895 г.През март 1932 г. в стая 552 на един манхатънски хотел, откриват истинска съкровищница. Кутии от обувки, препълнени с банкноти и скъпи украшения, между които - колиета с брилянти. Парите в кеш се оказали... 500 000 долара! Собственичката на това съкровище била 93-годишната Ида Ууд - вдовица на конгресмена и собственик на корабостроителници и на вестника "New York Daily News" - Бенджамин Ууд.
Никой от хотела дори не подозирал какво притежава възрастната госпожа, която не била излизала от стаята си цели 24 години, но редовно си плащала всичко. Причината да отвори вратата си за посетители, била смъртта на сестра й, която живеела с нея.
В хотела бил извикан следовател, който се заинтригувал от съдбата на старицата-милионерка.
Той установил, че Ида Ууд се заселила в хотела заедно с двете си сестри през 1907 г. През 1928 г. едната от тях починала на 71-годишна възраст.
Тогава Ида казала, че покойната не й е сестра, а дъщеря? Този въпрос остава неизяснен, но по-интересното е, защо Ида Ууд се обрекла доброволно на отшелничество в продължение на четвърт век?
"Herald Square Hotel", където Ида Ууд 24 години криела имането си
Като разпитал служителите на хотела и се поразровил в архивите, следователят Морган О, Брайън стигнал до извода, че жената страдала от параноидно скъперничество - тя предпочитала да не излиза от хотела, за да пази имането си - не вярвала на банките.
Когато поръчвала рум сервиз, менюто било едно и също: бисквити, яйца, бекон, кафе и рядко - риба.
Понякога си позволявала да поръча хавански пури и копенхагенски тютюн. На служителите давала по 10 цента бакшиш и винаги подчертавала, че това са "последните й пари"!?!
Каква е историята на тази жена?
Ида Ууд всъщност се родила като Елен Уолш - момиче от бедно ирландско семейство на емигранти, което живеело в Масачузетс. Тя мечтаела да се омъжи за богаташ, за да скъса с мизерния живот. От вестниците разбира, че конгресменът Бенджамин Ууд - много богат човек и брат на кмета на Ню Йорк, харесва хубави жени.
Елен /Ида му написала дръзко и лъжливо писмо, в което се описала като дъщеря на Хенри Майнфилд - собственик на захарна плантация в Луизиана и Анна-Мария Кроуфорд - потомствена графиня. В края на писмото написала, че би желала да се срещне с г-н Ууд за "събеседване". По онова време Елен/Ида е само на 19 и 17 години по-млада от конгресмена.
Планът й успява. Бенджамин Ууд й подарява мечтания "билет" към красивия живот. В неговата компания, бившата бедна девойка обядва на една маса с президента Линкълн и танцува с уелския принц Едуард.
В продължение на 10 години златотърсачката безропотно търпи ролята на любовница на Бенджамин Ууд - до смъртта на втората му съпруга, след което се урежда и с брак.
Като госпожица Ида се възползвала от слабостта на конгресмена към любовните приключения, а като омъжената г-жа Ууд успяла да се възползва и от слабостта му към хазарта.
След един семеен скандал, тя принудила съпруга си да й обещае с подписа си следното споразумение: че ще й дава тлъст хонорар всеки път, когато губи, а когато печели - процент от печалбата.
Така, все едно дали Бенджамин губел, или печелел, Ида забогатявала.
В един момент поискала от мъжа си правото да контролира вестника и дори започнала да пише в него. Амбицията й била да се прочуе като първата журналистка-издател в печатната индустрия на Щатите. И според някои, поне успяла да се заговори така за нея.
Бенджамин Ууд починал през 1900 година и във в. "New York Times" излязла информацията, че цялото му имущество и парични средства принадлежат на последната му съпруга.
Ида се прочула като веселата вдовица - почнала да пътешества по света, да се облича екстравагантно и да си купува скъпи бижута.
За кратко време се вписва в елита на Америка.
По-нататъшната й съдба, обаче, е трагична. Неизвестно кога и как я обхваща параноята, че ще бъде ограбена, и Ида коренно променя начина си на живот, като се отдава доброволно на отшелничеството си. До края на живота си милионерката Ида Ууд е болестно зависима от своето богатство и умира като негов "заложник".
Еми МАРИЯНСКА