Разгадаха усмивката на Мона Лиза

Тъжната съдба на Мона Лиза е да бъде винаги усмихната и така повече от 500 години. Непроницаемата мимика, която Леонардо да Винчи е изрисувал по устните на съпругата на търговеца на коприна Франческо Бартоломео ди Заноби дел Джокондо, занимава умовете векове наред, пише Дирк Шюмер във "Велт".

Удовлетворена ли е наистина богатата флорентинка? Или става дума за неуспешен опит за ехидна усмивка с левия ъгъл на устата? Страда ли Джокондата от лицева пареза? Или пък е загубила предните си зъби и затова стиска съсредоточено устните си? Никога няма да разберем.

Група психолози от университетската клиника във Фрайбург твърди, че е разгадала тайната на най-известната усмивка в историята на изкуството по емпиричен начин. Дали са се вдъхновили от холивудския филм "Усмивката на Мона Лиза", където прагматичният отговор на този прастар въпрос в историята на изкуството, дали Мона Лиза е щастлива или не, звучеше така: Няма значение, важното е, че се усмихва.

Откъде идва "змиеподобната уста"

Изследователите от Института за психология и психохигиена обаче искат да знаят по-точно и представят на доброволци изображения на оригиналната картина в 8 варианта, в които ъгълът на устата на Мона Лиза е изтеглен дигитално нагоре или надолу. Резултатът: Непроницаемата усмивка е индентифицирана от наблюдателите като знак на добро настроение. Почти 100% от доброволците казали: Жената на картината се усмихва весело.

Усмивката на Мона Лиза (Снимка: Shutterstock)

Няма и помен от "змиевидната уста", изпълнена с отровна чувственост, която писателят Теофил Готие вменява на съпругата на търговеца преди 150 години. Почти по същото време британецът Уолтър Патер използва Мона Лиза като оптичен вентил за да изпусне своята творческа пара в скромната ера на кралица Виктория и вижда зад постоянната усмивка вампир "с умствено страдание".

Очевидно 150 години, навикът и сексуалната революция са достатъчни да превърнат една кървава вампирка в забавна, но безобидна синьора, след като фрайбургските доброволци смятат, че тази загадъчна усмивка е толкова весела.

Предпоставките на времето са игнорирани

Може би резултатите от изследването трябва да доведат на свой ред до едно ново проучване: Това, че потрепването на ъгъла на устата е знак за добро настроение, ни действа леко успокоително. Доволни сме от тълкуванието за усмивка, защото в ежедневието ни постоянно се сблъскваме с лошо настроение. В шумните времена на флорентинския рененсанс, когато човек се смее, танцува, пее и говори мръсотии абсолютно необезпокояван, може тази Мона Лиза да е била по-скоро сдържана и дистанцирана.

Мона Лиза в Лувъра (Снимка: Shutterstock)

Върху обстоятелствата на времето психолозите не са разсъждавали. Може би и затова пропускат факта, че по времето на Леонардо един толкова скъп портрет, не е имал за цел да улавя моментни психологически настроения.

Вместо това клиентът е искал да остави на поколенията една благородна, богато облечена, възвишена и неподвластна на времето личност. Картината е била символ на положение, което един скъп художник като Леонардо е можел да кодира дотолкова, че да бъде запазена приликата с модела.

Благодарение на фрайбургското изследване на медиците Юрген Корнмайер и Лудгер Тебарц ван Елст виждаме лице, за което смятат, че никога не е било реалност: една картина на доброто настроение.

"Изглежда, че в мозъка си имаме филтър за позитивни изражения",

казва д-р Корнмайер.

Никой досега не е стигал до подобен извод с или без Мона Лиза.