ДРЕВНИ СТРАХОВЕ
Откриха гроб на жена от XVII век с невиждана досега комбинация от антивампирски практики
Сърпът върху шията и катинарът на крака подсказват, че хората от общността са се страхували от покойната дори след смъртта й
Редактор : / 2118 Прочита 1 Коментара
Гробът е открит в некропола край Пиен, в северната централна част на Полша, и е изследван от мултидисциплинарен екип от археолози, генетици, антрополози и геолози.
Снимка: Dariusz Poliński et al./Journal of Archaeological Science: Reports/CC BY 4.0
Сърп, поставен върху шията, и катинар, закачен за палеца на крака - необичайна находка в гроб от XVII век в Полша разкрива страховете и вярванията, свързани със завръщането на мъртвите сред живите. За първи път археолози документират подобно съчетание на две защитни практики в едно и също погребение.
Гробът е открит в некропола край Пиен, в северната централна част на Полша, и е изследван от мултидисциплинарен екип от археолози, генетици, антрополози и геолози. В него лежат останките на млада жена на възраст между 17 и 19 години. Разположението и символиката на двата железни предмета подсказват, че хората от нейната общност са се страхували от нея дори след смъртта й, съобщава LBV Magazine.
Проф. Овчаров представи детайли за находката с ритуали против вампирясване на Перперикон
Откритието е публикувано в научното списание Journal of Archaeological Science: Reports. Авторите го определят като "изключителен случай", тъй като за първи път в публикуваната археологическа литература е документирано присъствието на сърп и катинар заедно в едно погребение.
Според изследователите жената вероятно е принадлежала към високите обществени слоеве, но въпреки това очевидно е предизвиквала страх. На палеца на левия й крак бил поставен катинар, а известно време след погребението гробът бил отворен отново и върху шията й бил положен сърп - вероятно като допълнителна мярка, която да попречи на покойната да се завърне сред живите.
Сърпът върху шията
Снимка: Dariusz Poliński et al./Journal of Archaeological Science: Reports/CC BY 4.0
Погребението е необичайно още от самото начало
Гроб №75 е открит през 2022 г. в централната част на постсредновековния некропол в Пиен - място, което само по себе си е необичайно. Гробището не се намирало край църква, а до кръстопът, върху склон и вероятно върху неосветена земя.
Това подсказва, че мястото може да е било предназначено за хора, които по една или друга причина не са получавали обичайното християнско погребение - самоубийци, еретици, бедняци или покойници, чиято смърт е била смятана за неестествена или злокобна.
Сред повече от сто проучени гроба няколко десетки показват следи от необичайни погребални практики - умишлено поставени камъни, монети в устата или нетипично положение на телата.
Останки от "дете вампир" хвърлят светлина върху древни свръхестествени вярвания
Гробната яма на младата жена е дълга 186 см и широка около 55 см. Ориентирана е от изток-югоизток към запад-северозапад - с леко отклонение от обичайната за периода ос изток-запад. Тялото било положено по гръб, с изпънати крака и леко свити ръце, но положението на скелета ясно показва, че след първоначалното погребение гробът е бил нарушен.
Вниманието на археолозите веднага било привлечено от два железни предмета, поставени на строго определени места - триъгълен катинар, закачен за палеца на левия крак, и голям сърп с извито назъбено острие, положен върху шията с режещия ръб към гърлото.
Открити са и дванадесет фрагмента от декоративна копринена лента с метални нишки. Те вероятно са украсявали шапка или друго покривало за глава и са се запазили в близост до черепа и челюстта.
Следи от ритуали против вампирясване бяха открити в Перперикон
Какво означават сърпът и катинарът?
Според изследователите и двата предмета имат апотропейна функция - предназначени са да предпазват от зло. През XVI-XVIII век в Централна и Източна Европа били широко разпространени вярванията, че някои мъртъвци могат да се завърнат и да причинят болести, провал на реколтата или внезапна смърт.
Тези опасни мъртъвци били познати под различни имена - upiór (упюр), strzyga (стшига) или wieszczi (вешчи). Днес подобни вярвания обикновено се свързват с представата за вампира, макар самата дума "вампир" да придобива широка популярност едва през XVIII век.
Според авторите катинарът можел символично да прекъсне връзката между света на живите и този на мъртвите, да сложи край на поредица от нещастия или просто да предпази общността от покойника. Подобни предмети са използвани и като своеобразно средство срещу разпространението на епидемии.
Комана - манастирът, изграден от Влад Цепеш - прототипът на Дракула
В случая с младата жена катинарът бил поставен на палеца на крака. Разположението му вероятно символизирало ограничаване на покойната - тя трябвало да остане в гроба и да не може да се завърне сред живите.
Сърпът също носел силно защитно значение. Желязото традиционно било смятано за средство срещу зли сили, а самото острие допълнително подсилвало тази символика. Най-показателно обаче е положението на предмета - режещият му ръб бил насочен право към шията.
Авторите се позовават на местни фолклорни свидетелства, според които, ако мъртвец, смятан за опасен, се опита да стане от гроба, сърпът трябва да пререже гърлото му и така да предотврати завръщането му сред живите.
Според учените поставянето на сърп с острие, насочено към шията или гърлото на покойника, може недвусмислено да се тълкува като предпазна мярка срещу мъртвец, за когото се е смятало, че е способен да навреди на живите.
Детайл от катинар
Снимка: Dariusz Poliński et al./Journal of Archaeological Science: Reports/CC BY 4.0
Гробът е отворен повторно
Една от най-интригуващите подробности, разкрити от изследването, е, че гробът не е останал непокътнат след първоначалното погребение.
Археолозите установяват, че очертанията на гробната яма са неравномерни, а пластовете в нея - смесени. Това показва, че известно време след погребението някой е отворил гроба отново. Размествания са установени и в областта на лявата ръка и шията.
Учените предполагат, че това е станало, преди тялото да се разложи напълно. По него все още е имало меки тъкани, които са държали костите в анатомична връзка. Вероятно именно тогава върху шията е бил поставен сърпът като допълнителна защита.
Катинарът обаче почти сигурно е бил част още от първоначалното погребение, тъй като положението му върху палеца на левия крак не е било нарушено.
Така гроб №75 разкрива своеобразна последователност от действия. Първо върху крака на жената бил поставен катинар, който символично да й попречи да напусне гроба. По-късно, когато страхът очевидно не изчезнал, гробът бил отворен отново и към първата мярка бил добавен сърпът.
Коя е била младата жена?
Генетичните, изотопните и остеологичните анализи позволяват на учените да възстановят част от биографията на младата жена.
Радиовъглеродното датиране отнася погребението към средата на XVII век, като изследването дава 52,6% вероятност то да е извършено между 1620 и 1674 г.
Полът е определен въз основа на особеностите на таза и черепа, а възрастта при смъртта - между 17 и 19 години - според степента на срастване на епифизите, крайните части на дългите кости, и развитието на мъдреците. Ръстът й е бил между 162 и 168 см, което я нарежда сред сравнително високите жени за епохата.
Анализът на митохондриалната ДНК, която се предава по майчина линия, показва, че жената принадлежи към хаплогрупа J1c2c1. Това е западноевразийска генетична линия, която днес се среща изключително рядко сред славянските популации, но е засвидетелствана по-често в Скандинавия както при древни останки, така и сред съвременното население.
Според изследователите разпространението на J1c2c1 допуска възможността тази генетична линия да е възникнала в Скандинавия и впоследствие да се е разпространила в други части на Европа, вероятно още от епохата на викингите.
Анализите на изотопите на стронция и кислорода в зъбния емайл и бедрената кост обаче показват, че самата жена е прекарала детството си в района на Пиен. Стойностите й съвпадат с тези на други хора от местното население.
Следователно тя вероятно не е била пришълец. По-скоро е била потомка на хора със скандинавски произход, заселили се в района поколения по-рано.
Учените все пак предупреждават, че нито митохондриалната ДНК, нито изотопният анализ могат сами по себе си да определят със сигурност географския произход на даден човек. Те разкриват различни страни от биологичната и географската му история и позволяват единствено да бъдат очертани по-вероятни сценарии.
Анализът на стабилните изотопи на въглерода и азота в костния колаген дава сведения и за храненето й. Тя е консумирала животински протеини от говеда, овце и свине, но в сравнително малки количества спрямо останалите хора, погребани в некропола.
Защо гръцката митология превръща Медуза в трагично чудовище?
По консумация на животински протеин младата жена попада едва в осмия персентил сред изследваните индивиди. Това означава, че въпреки високия й социален статус месото вероятно не е заемало особено голямо място в храненето й.
Авторите допускат, че причината може да се крие в тежките условия през XVII век. Малкият ледников период, продължителните войни, религиозните конфликти и честите епидемии довели до широко разпространено недохранване сред населението.
Гробът е открит в некропола край Пиен, в северната централна част на Полша, и е изследван от мултидисциплинарен екип от археолози, генетици, антрополози и геолози.
Снимка: Dariusz Poliński et al./Journal of Archaeological Science: Reports/CC BY 4.0
Коприната, среброто и златото разкриват статуса й
Не храненето, а облеклото дава най-силните доказателства за високия социален статус на младата жена.
Дванадесетте фрагмента от декоративна лента, открити край черепа, са изработени от коприна и метални нишки от сребро и злато. В тях не е открита мед - значима подробност, тъй като по онова време именно медта често се използвала за изработването на по-евтини нишки със златист цвят.
Електронната микроскопия и рентгеновата спектроскопия показват, че плоските нишки са от сребро, а нишките, спираловидно увити около копринена сърцевина - от позлатено сребро.
Подобни материали били изключително скъпи през XVII век. Авторите отбелязват, че дори сред нишките в погребалните одежди на полския крал Сигизмунд III Ваза няма такива, изработени изцяло от злато.
Декоративната лента очевидно е била луксозен предмет, достъпен за аристокрацията, благородниците и най-богатите представители на градското съсловие.
За хората с по-скромни възможности се изработвали значително по-евтини украшения от лен, памук, мед или желязо. Затова изследователите смятат, че младата жена е произхождала от висшите обществени слоеве - вероятно от благородническо семейство - и почти сигурно не е била селянка.
Загадъчното зелено
Още една необичайна следа привлича вниманието на учените - силно зеленикаво оцветяване върху небцето, основата на черепа, носните кухини и първите два шийни прешлена.
Подобен оттенък е характерен за продуктите от окисляването на медта.
Анализите чрез сканираща електронна микроскопия с енергийно-дисперсионна рентгенова спектроскопия (SEM-EDS) и макрорентгенова флуоресценция (MA-XRF) установяват високи концентрации на мед. В областта на небцето са открити също злато и манган, макар разпределението им да не е равномерно.
Учените отхвърлят възможността оцветяването да е причинено от монета. Не са открити следи от мед, легирана с калай или цинк, а съотношението между медта и златото не съответства на известните исторически сплави. Малко вероятно е и замърсяване от почвата, тъй като концентрациите са прекалено високи и са ясно съсредоточени в областта на устната кухина.
Една от хипотезите е, че в устата на покойната е бил поставен предмет или вещество с високо съдържание на мед - вероятно през носа или директно в гърлото - като част от още една защитна практика.
Подобни обичаи са известни от етнографски източници. В някои славянски области в устата на мъртвите били поставяни камъни, тухли или монети, за да им се попречи символично да говорят или да хапят.
При жената от гроб №75 предметът или веществото вероятно е било сравнително голямо или с високо съдържание на мед, тъй като характерното зеленикаво оцветяване достига чак до шийните прешлени.
Защо са се страхували от нея?
Остава най-голямата загадка - защо млада жена от висшите обществени слоеве, която очевидно е израснала в района, е била подложена на толкова необичайни погребални практики?
Авторите предлагат няколко възможни обяснения, но подчертават, че нито едно от тях не може да бъде доказано със сигурност.
Една от хипотезите е свързана със скандинавските й корени. Макар самата тя да е била местна, различният произход на предците й би могъл да я отличава в една преобладаващо славянска и протестантска общност.
Значение може да е имала и необяснимата й ранна смърт. Жената е починала едва на 17-19 години, а по скелета й не са открити травми или заболявания, които да обяснят причината. За хората от XVII век подобна внезапна и необяснима смърт можела да бъде възприета като злокобна и да породи страх, че покойникът няма да намери покой.
В полските народни вярвания съществувала представата, че хората, починали неженени, са по-застрашени да се превърнат в strzyga (стшига) - свръхестествено същество, което може да се завърне сред живите и да им навреди. Сред средствата за предотвратяване на подобно завръщане били именно поставянето на сърп върху шията или катинар на краката.
За особено опасни можели да бъдат смятани и хора, починали при необичайни или трагични обстоятелства - вследствие на болест, при раждане или след самоубийство.
Изследователите подчертават, че страхът от мъртвите трябва да бъде разглеждан в контекста на времето. XVII век е един от най-тежките периоди в историята на Полско-литовската държава - белязан от шведски нашествия, казашки войни, глад и опустошителни епидемии.
В свят, в който причините за болестите и природните бедствия оставали неразбираеми, нещастията лесно можели да бъдат приписани на свръхестествени сили - включително на покойници, за които се вярвало, че продължават да влияят върху света на живите.
Затова учените определят действията, извършени в гроб №75, като антидемонични практики - мерки, предназначени да предпазят живите от мъртвец, възприеман като заплаха. Възможно е младата жена да е била обвинявана за болести, глад или други беди, които сполетявали местната общност.
Загадката няма окончателен отговор
Авторите са особено предпазливи в опитите си да обяснят окончателно значението на това необичайно погребение.
Не може категорично да се твърди, че младата жена е била смятана за "вампир". Също толкова трудно е използваните практики да бъдат определени еднозначно като християнски или езически.
Катинарът, поставен още при първоначалното погребение, възможният чужд произход на предците й и вероятността ранната й смърт да е била възприемана като необяснима и злокобна може да са били достатъчни, за да превърнат покойната в обект на страх и подозрение.
Самите учени подчертават, че тези обяснения трябва да останат хипотези, основани на аналогии и етнографски паралели, а не да бъдат представяни като сигурни сведения за вярванията и мотивите на хората през XVII век.
Едно обаче е сигурно - гроб №75 в Пиен е изключително свидетелство за страховете и представите на хората в епоха, белязана от войни, глад и епидемии, когато границата между света на живите и света на мъртвите е изглеждала далеч по-несигурна, отколкото днес.
Сърпът върху шията, катинарът на крака и вероятният предмет с високо съдържание на мед, поставен в устата, разкриват докъде е била готова да стигне една общност, за да се увери, че младата жена, от която очевидно се е страхувала, ще остане завинаги в гроба.