Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Валентин Ганев: Вдъхновението се открехва с много повторение, труд, постоянство и себеотдаване

БЪЛГАРСКИТЕ ТЕАТРАЛНИ ЗВЕЗДИ

Валентин Ганев: Вдъхновението се открехва с много повторение, труд, постоянство и себеотдаване

Актьорът и режисьор навършва днес 70 години

Валентин Ганев Снимка: БТА
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Вратата на вдъхновението се открехва с много повторение, труд, постоянство и себеотдаване, когато съзнателно подготвиш цялото си същество, за да отвориш тази врата и да оставиш вдъхновението да си разиграва коня. А катализатор може да бъде всяко вълнуващо преживяване, независимо дали с положителен или отрицателен знак. Думите са на актьора и режисьор Валентин Ганев, който днес навършва 70 години.

В същото интервю за БТА от 2021 г. той казва: "Режисирам, защото ми харесва да измислям и предлагам театрални игри. Винаги съм го правил като актьор, а режисьорът не е нищо повече от актьор, който, ако не е малко по-слаб от останалите актьори, със сигурност, е малко по-уморен от тях. Няма спортната форма на постоянно играещите актьори, ако не е малко по-умен".

"Със сигурност, режисьорът е човек от професията с доказан авторитет, способен да поведе група съмишленици в една посока. От време на време, разни хора ми се повеждат по акъла и се хващат на хорото. А тази работа е именно такава - отборна, хороводна", допълва Валентин Ганев.

Той е роден в Русе. Като дете свири осем години на цигулка и рисува с лекота, а идеята за кариера като музикант или архитект дълго го привлича. В крайна сметка, открива призванието си в театъра и още като гимназист решава да се посвети на сцената.

ПЪТЯТ КЪМ ГОЛЯМАТА СЦЕНА

В младежките си години, като ученик в Английската гимназия, в София, гледа активно спектакли в столичните театри. Сред най-силните му зрителски преживявания остава "На приказки при Карел Чапек" на режисьора Леон Даниел с участието на Ицхак Финци, Жоржета Чакърова и Меглена Караламбова.

"Тогава в София имаше общ театрален афиш на всички постановки. Беше изключително лесно да се ориентираш къде, кога и какво се играе. За съжаление, както и много други неща, този общ афиш в един момент изчезна", спомня си той..

На 11 януари 2001 г. на новата сцена на Народния театър се състоя премиерата на "Контрабасът". Режисьор на постановката е Пламен Марков. На снимката: актьорът Валентин Ганев Снимка: БТА

Преди казармата го приемат във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" - НАТФИЗ). Съдбата обаче го отдалечава от института на ул. "Раковски". Родителите му заминават за Москва и там кандидатства във Всерусийския държавен институт за кинематография в Москва (ВГИК), където учи актьорско майсторство. Ганев разказва, че Сергей Бондарчук (1920-1994) го харесва и го взема в класа си, въпреки че по това време чужденци трудно прекрачват прага на известното училище. С ролята на Треплев от "Чайка" на Антон Чехов младокът се дипломира в прочутия московски институт през 1981 г.

ИЗБОРЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ

Още Валентин Ганев представя "Контрабасът" за 399-и път на сцената на Народния театър
БИСОВЕ

Валентин Ганев представя "Контрабасът" за 399-и път на сцената на Народния театър

Валентин Ганев казва, че е имал изкушението да остане в Русия: "Имал съм. Имал съм и предложение. Но в даден момент си даваш сметка, че винаги ще бъдеш чужденец, човек с акцент, годен за специфични роли. А и след 4 години, изкарани навън, голямото ми желание беше да работя в български театър. И то стана почти веднага след завръщането ми".

Първите си професионални стъпки в родината прави в пернишкия драматичен театър "Боян Дановски" по времето, когато Георги Русев е директор. Тогава трупата изживява силните си години и редовно печели отличия от традиционните прегледи на драмата и театъра.

"Беше щастлива възможност да попадна в този според мен велик тогава театър - пернишкия. Без преувеличение и куртоазия мога да кажа, че ако сега съм актьор, такъв съм станал в Перник. Седем години играеш по три нови роли на сезон, и то сериозни. Мощен театър с голям актьорски състав, с 4-5 щатни режисьори, драматурзи, композитор, сценографи", разказва Ганев.

В театъра остава от 1981 до 1987 г., работи с режисьори като Димитър Пунев, Здравко Митков и Симеон Димитров и натрупва сценичен опит, който по-късно сам определя като фундаментален.

НА СОФИЙСКА СЦЕНА

Блестящите му изяви в Перник му прокарват пътя до столицата. Актьорът прохожда на софийска сцена в "Сълза и смях" (1987-1988). В трупата на театър "София" (1988-1990), където постъпва след това, участва в представлението на Борислав Чакринов по пиесата на кинорежисьора Красимир Крумов "Погребение без мъртвец".

След спектакъла по "Труп!" на Джералд Мун, поставен от Крикор Азарян, Ганев е сред "отцепниците", които основават трупата "Зад канала" (1990-1995). Заедно с колегите си изживява ентусиазма от прохождането на минисъстава. От сутрин до вечер са в театъра, всички заедно умуват над репертоара. В "Татко Юбю" от Алфред Жари, "Завръщане у дома" от Пинтър и "Ревизор" от Гогол Ганев се нарежда сред асовете на "Зад канала".

Още Валентин Ганев за "Кабаре" в Музикалния театър: Искаме да направим спектакъл-предупреждение
НОВИ СПЕКТАКЛИ

Валентин Ганев за "Кабаре" в Музикалния театър: Искаме да направим спектакъл-предупреждение

От 1996 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Изиграл е над шестдесет театрални роли, от които в Народния театър по-значителни са: Бил Старбък в "Човекът, който прави дъжд" от Ричард Неш, професор Хигинс в "Пигмалион" от Бърнард Шоу, Актьора в "На дъното" по Максим Горки, Франсоа във "Вечеря за глупаци" от Франсис Вебер, Контрабасистът в "Контрабасът" от Патрик Зюскинд, Малволио в "Дванайсета нощ", Глостър в "Крал Лир" и Полоний в "Хамлет" от Уилям Шекспир, Чиголоти в "Кралят-елен" от Карло Гоци, Шпигелски в "Месец на село" от Иван Тургенев, Владиков в "Хъшове" по Иван Вазов, Боркман в "Юн Габриел Боркман" и Верле в "Дивата патица" от Хенрик Ибсен, Капитанът в "Бащата" от Аугуст Стриндберг, Командорът в "Дон Жуан" от Молиер, Гаев във "Вишнева градина" от А. П. Чехов, Аздак в "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолд Брехт, Ил в "Посещението на старата дама" от Фридрих Дюренмат, Времето в "Синята птица" от Морис Метерлинк, Никола Гешев в "Гео" от Христо Карастоянов, Чарли в "Морски пейзаж" от Едуард Олби, Фильо Гологана в "Рицар на светия дух" от Боян Папазов, Лаймън Фелт в "Спускане от връх Морган" от Артър Милър, Управител в "Теремин: музика, любов и шпионаж" от Петър Зеленка.

Постановката "Завръщане у дома" на Харълд Пинтър, поставена от Стоян Камбарев на сцената на "Малък градски театър зад канала". На снимката: Руси Чанев и Валентин Ганев в сцена от постановката Снимка: БТА

През 1998 г. Валентин Ганев и Антоанета Петрова обират овациите на първия фестивал на древногръцката драма "Аматусия" в Лимасол, Кипър. Сред останките от древно тържище в местността Аматус, дала името на фестивала, актьорите се представят с монолози от пиеси на Софокъл - Валентин с "Филоктет" под режисурата на Руси Чанев, а Антоанета - с "Антигона".

КОНТРАБАСЪТ - СРЕЩА С ЕДИН САМОТЕН ГЕРОЙ

Едно от най-емблематичните превъплъщения на Ганев е в моноспектакъла "Контрабасът" - литературен дебют на Патрик Зюскинд и най-дългогодишното представление в репертоара на Народния театър. "Контрабасът" е носител на множество национални театрални награди, сред които "Икар" за режисура, участвал е в на 15 театрални фестивала. Самият Валентин Ганев е играл на сцените на Лондон, Бостън, Ню Йорк, Москва, Белград, Скопие.

Героят на Валентин Ганев е музикант, влюбен в млада оперна дива. Проблемът му е, че макар и да обича своя контрабас, той е отчаян от неговата незабележимост в оркестъра. Затворен сам в клаустрофобичното пространство на музикалната си стая, той ту се идентифицира със своя инструмент, ту се разграничава, като някъде в движението между двата полюса търси да намери себе си по парадоксален и трагикомичен начин.

"Това просто е една роля, която, може би, има по-голям публичен успех от други, което също не е съвсем сигурно. Например, постановката на Александър Морфов, "Хъшове" по Вазов, е играна почти толкова пъти, колкото и "Контрабасът", но пред пълни салони с по 750-800 човека. Разбира се, материалът на Зюскинд ми е близък и любим - и в човешки, и в творчески смисъл. Дългият сценичен живот на спектакъла се дължи на страхотната драматургия, на първо място, и на щастливото стечение на обстоятелства - че режисьор, сценограф, изпълнител и всички замесени, гледат в една посока и преследват една и съща творческа цел - създаване на трагикомично театрално преживяване. Не на последно място, Народният театър цени и обгрижва този спектакъл вече повече от две десетилетия", казва актьорът.

На 16 март 2023 г. Валентин Ганев представя "Контрабасът" за 399-и път на сцената на Народния театър, 23 сезона след премиерата на 10 януари 2001 година. Специално за случая моноспектакълът се играе на голяма сцена - нещо, което за последно се случва през 2018 г., когато "Контрабасът" отбеляза своя 300-ен юбилей. За двестотното представление на финала звучаха 12 контрабаса, номер 250 завършва като рок концерт, а в тристотното митичната любима на главния герой "оживя" в плът и кръв в лицето на световноизвестната оперна прима Ина Кънчева.

КИНО И ЕКРАН

Още Валентин Ганев "призовава 199 случайни свидетели" за премиерата на "Съдебна грешка"
ПРЕМИЕРА

Валентин Ганев "призовава 199 случайни свидетели" за премиерата на "Съдебна грешка"

Филмовата кариера на Валентин Ганев започва през 1967 г. с участие във филма "Свирачът". Вярва, че "и артистите, и всички останали като че ли играем една и съща роля през целия си живот, но тя е с различни проявления".

Участва във филмите "Черните лебеди" (1984), "Събеседник по желание" (1984), "Смъртта може да почака" (1985), "Фокстрот" (1986), "Без драскотина" (1989), "1952 - Иван и Александра" (1989), "Кмете, кмете..." (1990), "Нещо във въздуха" (1993), "Козият рог" (1994), "Извън граници" (1996), "Дон Кихот се завръща" (1997), "Суламит" (1997), "Магьосници" (1999), "Версенжеторикс" (1999), "Големите игри" (1999), "Изток-Запад" (1999), "Спартак" (2004) "Дъвка за балончета" (2017), "Маймуна" (2016), "Белгийският крал" (2016), "Инкогнита" (2011), "Врагове" (2017).

"В театъра ходиш по въже, опънато над пропаст. В киното въжето е опънато на земята". Така Валентин Ганев обобщава разликата между сцената и киното.

ПРИЗНАНИЕ

Носител е на наградите на Съюза на артистите в България за най-добър млад актьор (1985) и за актьор на годината (1989). Три пъти печели "Аскеер" за водеща мъжка роля - за проф. Хигинс в "Пигмалион" (1998), за контрабасиста в "Контрабасът" (2001) и за Фелт в "Спускане от връх Морган" (2019). Отличен е и с "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля (2001) и за поддържаща мъжка роля (2016), както и с редица други награди.

"Ако кажа, че съм намерил себе си, би звучало много самонадеяно. Мисля, че всеки човек търси себе си до края на живота си. И едва ли се намира някъде. Човек е неудовлетворен от това, което е, което му се случва и което трябва да бъде. Тази, като че ли, е движещата сила, която кара човек да продължава напред - към своите мечти и желания", казва Валентин Ганев.

Още Валентин Ганев разказва "Историята на войника" от Стравински с Quarto
100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Валентин Ганев разказва "Историята на войника" от Стравински с Quarto

Още Ана Пападопулу и Валентин Ганев разказват американска джаз история
ФОРТИСИМО АКАДЕМИЯ

Ана Пападопулу и Валентин Ганев разказват американска джаз история

Още Валентин Ганев:  Работата държи актьора в равновесие и добро творческо самочувствие
СИНКРЕТИЗМЪТ НА ИЗКУСТВАТА

Валентин Ганев: Работата държи актьора в равновесие и добро творческо самочувствие

Още Валентин Ганев в ритъма на 300 контрабаса
МЕЛПОМЕНА

Валентин Ганев в ритъма на 300 контрабаса

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай1

Календар

Препоръчваме ви

Климентина Фърцова: Искам хората да ме видят и в театъра, защото там съм съвсем различна

Изповед за сцената, майчинството и ролята в "Под прикритие"

Традиционна поетична среща в памет на Владимир Башев

Събитието е на 19 ноември, от 17.30 часа, в София на бул. "Ситняково" 79 Д. На тази дата преди 59 години поетът ни напуска и оставя за поколенията седем стихосбирки

Джейсън Майлс: Не просто трябва да свършиш работата добре, а да създадеш нещо специално

Известният музикант и продуцент пристига в България, за да представи албума 100 Miles for Miles Davis на 16 октомври в Зала 3 на НДК

Ще пия мляко, когато кравите започнат да ядат грозде

Превер обобщава таланта му в една от най-известните фрази за него: "Гласът на Габен е истински. Това е гласът на погледа му"

Тя е една от "заподозрените" за Шекспир

Мери Сидни е призната за една от първите поетеси в английската литература

Как полският филм "Кукла" се превърна в културен феномен: Разговор с продуцента Радослав Драбик

Продуцентът на мащабната полска екранизация по романа на Болеслав Прус - за риска да посегнеш към литературна класика, силата на киното като зрелище и филма, който връща няколко поколения зрители в киносалоните