"ЦЕНАТА НА УСПЕХА"
"Успехът няма цена", каза директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров на "Аполония"
В тазгодишното издание на "Аполония" казанлъшката художествена галерия представя изложбата "Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятия", посветена на Иван Милев, както и картината му "Ахинора", която ще гостува там за един ден
Автор: / 318 Прочита 0 Коментара
29 август 2026 г. Директорът на Художествената галерия - Казанлък Пламен Петров (вдясно) беше гост в рубриката "Цената на успеха" на 42-рите празници на изкуствата "Аполония" в Созопол, водена от журналиста Васил Христов (вляво)
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров бе вторият гост в "Цената на успеха" на "Аполония". В разговора, воден от журналиста Васил Христов, Петров разказа за работата си с наследството на художника Иван Милев, за предизвикателствата пред регионалните културни институции, за компромисите в професионалния живот и за ролята на екипа в постигането на успех.
"Успехът няма цена", каза Пламен Петров. По думите му личното усещане за успех не може да бъде измерено нито с пари, нито с емоция. "За мен най-важно е и непрекъснато го споделям, че личният ми успех, усещането ми за успех се събира в умиротворението и щастието, с които всяка вечер заспивам", отбеляза той.
29 август 2026 г. Директорът на Художествената галерия - Казанлък Пламен Петров (вдясно) беше гост в рубриката "Цената на успеха" на 42-рите празници на изкуствата "Аполония" в Созопол, водена от журналиста Васил Христов (вляво)
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
В тазгодишното издание на "Аполония" казанлъшката художествена галерия представя изложбата "Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятия", посветена на Иван Милев. Експозицията е изградена около словото и образите на художника и търси пресечните точки между тях. Един от акцентите е темата за чайките, която Петров открива в поетичното наследство на Милев.
По думите му галерията в Казанлък съхранява близо 70 процента от документалното наследство на художника. Работата с архивите му позволява да бъдат откривани неизвестни или малко познати факти от живота му, включително свързани с периода на Първата световна война.
"Това е един много оголен Иван Милев", каза Петров за своя прочит на художника. Той уточни, че не обича да се хвали, но в момента няма по-добър познавач от него, който толкова дълго да се е занимавал с Иван Милев. Петров посочи, че Художествената галерия в Казанлък разполага със 130 творби на художника и през последните пет години се занимава доста активно с творчеството му.
По думите му в тази изложба публиката ще види Милев такъв, както никой изкуствовед не го представя.
29 август 2026 г. Директорът на Художествената галерия - Казанлък Пламен Петров (на снимката) беше гост в рубриката "Цената на успеха" на 42-рите празници на изкуствата "Аполония" в Созопол, водена от журналиста Васил Христов.
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
Картината "Ахинора" на Иван Милев ще гостува на "Аполония" само за ден
Директорът на казанлъшката художествена галерия разказа, че интересът му към историята на изкуството започва по-късно в живота му. По образование той е строителен инженер, но още от детството си се интересува от театъра. Впоследствие започва да изучава изкуствознание. През 2010 - 2011 г. става част от екипа на Софийската градска галерия, а професионалният му път постепенно го отвежда до управлението на Художествената галерия в Казанлък.
"Крали Марко" на Иван Милев гостува в родния му Казанлък век след създаването си
Според него изкуството е създадено за споделяне и задачата на културните институции е да помогнат на повече хора да достигнат до него. В разговора Петров говори и за неуспехите, които определя като едни от най-ценните преживявания в живота. Сред тях посочи и участието си в конкурса за директор на Националната художествена галерия.
"Винаги търся причините в себе си", каза Петров и добави, че вместо да се фокусира върху обстоятелствата, които не зависят от него, предпочита да променя онова, което е в неговите възможности.
Той коментира и ролята на културните институции извън столицата и посочи Казанлък като град с особено място в историята на българското изкуство. Според него периферията понякога дава повече възможности за експериментиране, докато в големия културен център на София на повърхността по-лесно излизат по-шумните събития.
"В центъра си много по-ограничен. Имаш много повече хора, които те следят, много по-трудно можеш да експериментираш. Докато в периферията или в един град като Казанлък, който аз не разглеждам като периферия, напротив - той е дал толкова много на историята на българското изкуство", каза той.
29 август 2026 г. Директорът на Художествената галерия - Казанлък Пламен Петров (вдясно) беше гост в рубриката "Цената на успеха" на 42-рите празници на изкуствата "Аполония" в Созопол, водена от журналиста Васил Христов (вляво)
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
Петров говори и за границите на компромиса в работата си. Той каза, че не си позволява да прекрачва собственото си усещане за морал и етика. Като пример посочи начина, по който оценява завършената изложба или текст.
"Влизам в него и оставам за пет минути в пространството. Ако не ми текнат сълзите от радост и удовлетворение, значи съм направил някъде компромис и общо взето пренареждам всичко", обясни той.
Според Петров успехът на една изложба не може да бъде измерен единствено с броя на посетителите. За него истинският знак за успех е емоцията на хората в залата. "Не на изкуствоведите, не на приятелите. Истината е, че аз не вярвам в оценката на другите", каза той.
По думите му изложбата трябва да бъде мислена през публиката - кой е човекът, за когото е направена, и какво авторът или кураторът иска да му каже.
"Ако на тези два въпроса имаш отговорите, всичко друго е вече просто механизми. Там няма талант, там има много работа", каза Петров.
"Аз винаги мисля за кого правя изложбите си. На първо място стои какво искаш да кажеш на публиката и на коя публика", каза още той. И определи егото като важно в творческия процес, но несъвместимо с управлението на културна институция. Петров е петият директор на Художествената галерия в Казанлък, която има 125-годишна история.
"Ти си прашинка в историята на тази институция. Тя е била преди теб, ще бъде след теб", каза той. Според него ролята на директора е да помогне на институцията да се доближи до обществото, а не да я превръща в продължение на собственото си его.
Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров беше вторият гост в "Цената на успеха" на "Аполония".
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
В Скопие започнаха честванията на 125 години от полагането на художествената колекция на галерията в Казанлък
Петров разказа за малкия екип на галерията и за ежедневната работа, която често надхвърля официалните длъжностни характеристики. По думите му служителите сами боядисват, почистват, ремонтират и подготвят пространствата за изложби.
"Няма кой да ни я открадне тази емоция и тя няма цена", каза той.
По време на разговора беше отбелязано, че именно тази отдаденост е сред най-големите успехи на Петров като директор. Самият той определи като най-значимо постижение способността да изгради екип, който го следва в професионалните му търсения. По думите му хората, с които работи, "правят чудеса", често без достатъчно средства и без гаранция за резултата.
Д-р Пламен Петров: Изложбата "Изкуство и закон" показва институционалните проблеми в работата на галериите
Сред конкретните успехи той посочи популяризирането на картината "Ахинора" на Иван Милев, която ще бъде показана на "Аполония" само на 2 септември.
"Ахинора е нещо, за което никой не ми вярваше, че стратегията, която имам за нея и потенциала, който има, никой не ми вярваше, че може да проработи", каза той. По думите му през последните три години творбата е получила широко обществено внимание и се е превърнала в разпознаваем образ, който достига до хора извън професионалните среди.
"Мисля, че няма друга българска картина, която да е седяла на първите страници на вестници, картина, която да е почти като икона в съзнанието на публиката, при това само за две години", каза той. Петров подчерта, че популярността на "Ахинора" не се дължи на измислена около картината история, а на факти, които дълго време не са били достатъчно познати.
В работата си с архива на Иван Милев екипът на галерията е открил документи, които позволяват да се изяснят различни моменти от биографията му, включително кога художникът е станал войник. Той посочи, че архивистичният подход му позволява сред огромни масиви от документи да открива конкретните факти, които търси.
Директорът на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров беше вторият гост в "Цената на успеха" на "Аполония".
Снимка: Ваня Сухарова/БТА
Празници на изкуствата Аполония 2026 се провеждат с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, БТА, NOVA tv, БГ Радио, сп. DIVA, сп. Biograph, MIKA Magazine, Dir.bg, Offnews.bg, Черноморски фар, Въпреки, Elle, Rozali.bg, Cosmopolitan.bg, National Geographic, Журнал за жената, Obekti.bg, Modernity.bg, Novinite.bg, Peika.bg, Cherga.bg и Programata.bg.
БТА е медиен партньор на събитието и ще участва в рубриката "Цената на успеха" с представяне на 12-те броя на списание ЛИК от миналото издание на "Аполония" досега. Събитието ще се проведе на 1 септември.
За Аполония:
Празници на изкуствата Аполония са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България.
Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Ежегодно сцените на Аполония в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства.
Билети за Фестивала може да закупите в мрежата на EVENTIM - ТУК
Повече информация за програмата на Аполония може да намерите на:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM
Художествена галерия - Казанлък:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM | YOUTUBE
Празниците на изкуствата "Аполония" 2026 бяха официално открити
"Made in EU", "Нина Роза" и "БГ Мариус" са сред акцентите на "Аполония 2026"
"Ахинора" на Аполония 2026 в Созопол
Аполония представя разнообразна музикална програма - класика, поп, рок и джаз
Созопол посреща Празниците на изкуствата Аполония 2026