Шпионският и детективският жанрове, както в литературата, така и в киното, винаги са имали огромен брой почитатели. В тях има, както се изразява един критик, "крими плюс".

Живеем в свят, в който човечеството сякаш е станало повече от "подозрително" - към властта, политиката и дори към историята си. Ето защо шпионският жанр печели все повече и повече фенове, но заедно с това се увеличава и читателската придирчивост към качествата на жанра. Читателят иска все по-интригуващи сюжети и герои.

Джон льо Каре / Снимка: Getty Images

Джон льо Каре е заслужил славата си на един от най-добрите съвременни автори в шпионския жанр. Той почина в края на миналата година - на 12-и декември 2020-а година от пневмония , на 89-годишна възраст, а стотици издателства по света продължават да превеждат и препечатват в огромни тиражи книгите му. Киното пък неуморно ги качва на екран.

"Безспорен гигант на английската литература. Той определи ерата на Студената война и безстрашно говореше истината на властта през следващите десетилетия ... Загубих наставник, вдъхновение и най-важното- приятел. Няма да видим повече хора като него", написа посмъртно за писателя, неговият литературен агент.

Още

Почина едно от най-големите имена на шпионския трилър - Джон льо Каре

Българските читатели познават Джон льо Каре от книгите "Един малък град в Германия", "Малката барабанчица","Шпионинът, който дойде от студа", "Вечният градинар", "Работа с агенти на терен", "Отдел "Русия", "Нашата игра", "Нощният мениджър", "Абсолютни приятели", "Най-търсеният човек", "Дама, поп, асо, шпионин", "Събуждане на мъртвеца", "Достопочтеният ученик", "Секретният пилигрим" и мн. др. Книгите му са бестселъри, които не се нуждаят от реклама, а част от филмите са с номинации за Оскар и наградите БАФТА.

Ако беше жив, днес Джон льо Каре щеше да празнува своите 90.

Истинското му име е Дейвид Джон Мур Корнуел. Роден е на 19-и октомври 1931-ва година в Пул, Дорсетшир, Англия.

Джон льо Каре, 1980 г. / Снимка: Getty Images

Има нерадостно детство. Бил малтретиран от баща си, а майка му го изоставя, когато е едва на 5. По-късно ще опише този период от живота си в биографичния роман "The Pigeon Tunnel", а в едно интервю, ще сподели: "Никога не съм бил идеалният съпруг или баща и не искам да изглеждам като такъв". Писателят има два брака и четири деца, и според тях бил добър родител. Очевидно, обаче, лошото детство на писателя е дало своето отражение, като е произвело някаква свръхвзискателност, обърната към него самия.   

Интересът на Джон льо Каре към шпионския жанр идва някак естествено, след като през 50-те и 60-те години на миналия век той самият работи за службите за сигурност - MI-5 и MI-6. Всъщност, става почти случайно - там отбива военната си повинност.

Завършва Бернския и Оксфордския университети и през 60-те години работи в дипломатическите представителства на Великобритания в Бон и Хамбург.

"Събуждане за мъртвеца" е първата му книга.

Оттегля се от дипломатическа служба след огромния успех на третия си роман - "Шпионинът, който дойде от студа", публикувана през 1963-та година.

Романът се превръща в международен бестселър и това окуражава Джон льо Каре да напусне работата си в службите. Той мотивира решението си и като "акт на почтеност".

Представяне на книги на писателя, 1965 г. / Снимка: Getty Images

Още

Британският писател на шпионски романи Джон льо Каре e носителят на "Улоф Палме" за 2019

През следващите години написва книгите "The Window Glass" (1965), "Tinker Tailor Soldier Spy" (1974), "Smiley's People" (1979), "The Little Drummer Girl" (1983), "The Night Manager" (1993), "The Tailor of Panama" (1996), "The Constant Gardener" (2001), "A Most Wanted Man" (2008) и "Our Kind of Traitor" (2010), всяка от които е екранизирана в игрален, или телевизионен филм.

На световната премиера на филма "Малката барабанчица", на 62-рия филмов фестивал в Лондон / Снимка: Getty Images

Още

Синелибри 2021 с филми по Филип Рот и Стефан Цвайг

Британският писател, обаче, не скрива огорчението си от филмовата индустрия: "Никой не владее мълчанието по-добре от Холивуд", пише той, описвайки свои срещи с видни режисьори като Фриц Ланг и Стенли Кубрик, които ентусиазирано му обещавали да превърнат книгите му във филми, след което той разочаровано признава, че "трябвало сам да ги потърси"... Очевидно Джон льо Каре е имал свои предпочитания към кинорежисьорите, които да визуализират художествените му идеи, но така или иначе, повечето му книги са филмирални, при това - интригуващо за зрителите. 

Наред с художествените романи и екранизацията им, Джон льо Каре се вълнуваше от много аспекти на историята, политиката и културата, и е автор на ценна документалистика.

Джон льо Каре, 1985 г. / Снимка: Getty Images

Още

"Работа с агенти на терен" - последният шпионски роман на Джон льо Каре (откъс)

Майсторът на шпионските романи признава, че обича да пише, докато се разхожда, а също и сгушен в някой ъгъл във фоайето на някоя гара, забутано кафене, или във влака. Противно на очакванията, до края си Джон льо Каре бе враг на компютрите:"Може би някои биха сметнали това за високомерно, но предпочитам да остана верен на вековната традиция на немеханизираното писане", споделя Льо Каре, гордо застанал зад бюрото си с химикалка в ръка.

Още

Анжел Вагенщайн на 99

В романа си "Покани ме да вляза" (1974 г. ), екранизиран от шведския режисьор Томас Алфредсон, Джон льо Каре разказва за Джордж Смайли - бивш разузнавач, нает да разкрие къртица в британските тайни служби. Смайли има в досието си доста противоречиво минало, включително и афера с руска шпионка, а сега му се налага да се изправи подозрително срещу своите.

В Европа е времето на Студената война. Зад всеки приятел подозрителността на героя вижда враг. Психологизмът винаги е играл огромна роля в романите на Джон льо Каре. Сигурно затова, сюжетите му са толкова интересни за киното.

62-ри филмов фестивал в Лондон, Отляво надясно, екип на филма "Малката барабанчица": Кейт Съмптър, Клеър Холман, Майкъл Мошонов, Симона Браун, Флорънс Пю, Майкъл Шанън, Парк Чан Ук, Джон ле Каре / Снимка: Getty Images

Някои сравняват Джон льо Каре с Греъм Грийн, но това е право на критиците. За читателите той е просто един изключително интересен автор - човек с богат опит, необикновен интелект и ярък писателски талант.

Джон льо Каре на премиерата на филма „Нощният мениджър“ на 66 -ия международен филмов фестивал "Берлинаре"/ Снимка: Getty Images

До последния си дъх Джон льо Каре беше не само отдаден на работата си - писането, но активен и във всяко едно отношение като гражданин на Великобритания и света.

Известно е, че той участваше в протестите срещу Брекзит и категорично изразяваше позицията си по този и много други въпроси от национална и световна значимост.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Писателката Сузана Кларк спечели британската Женска литературна награда

Още

Британската писателка Хилари Мантел: "Срам ме е да живея в държава, избрала това правителство"

Още

Криминални разкази на прочути писатели излизат за първи път на български

Още

Том Кланси: Аз си измислям неща, които след това се оказват истина