НА ФОКУС
Рене Карабаш на "Аполония": Една книга е събитие, а писането започва като светкавица
Писателката и поетесата представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата в Созопол
Автор: / 275 Прочита 2 Коментара
2 септември 2026 г. Рене Карабаш (на снимката) представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев.
Снимка: Яница Христова/БТА
За Рене Карабаш една книга е събитие, а писането започва като светкавица - емоция или идея, която трябва веднага да бъде уловена. Това разказа писателката и поетеса при представянето на книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" в рамките на Празниците на изкуствата "Аполония" в художествената галерия в Созопол.
Модератор на събитието бе Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК.
2 септември 2026 г. Рене Карабаш представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев (на снимката).
Снимка: Яница Христова/БТА
Рене Карабаш: Срещите с читателите са по-важни дори от наградите
"Аз всъщност дори не считам себе си за писател. Възприемам се все повече като поет, независимо дали правя театър, кино или пиша роман", каза Карабаш. По думите ѝ при нея идеите идват "буквално като една светкавица, една емоция", която трябва да бъде поставена на листа - "като едно птиче, което ти каца и ако не го помилваш, да го уловиш, то ще отлети".
Карабаш разказа, че този начин на работа се отнася и до романа "Остайница", който определя като много поетичен и написан като поезия.
"Представи си колко е трудно да имаш такава дисциплина да напишеш по-голяма творба и то от стихотворения, всяка глава, всеки ред, всяка страница да бъде със същата точност", каза тя.
В момента писателката работи върху нов, по-обемен роман, но признава, че именно това е предизвикателството пред нея - да не позволи на "мозъка" просто да измисли историята, а отново да достигне до вътрешното ниво, от което се ражда автентичният глас на разказа.
"Аз мога да напиша много книги и ще се харесат. Обаче за мен една книга е събитие и ти трябва да дадеш максимума от себе си, наистина да намериш този глас, който с лекота вместо теб да почне да пише", каза Карабаш.
Тя отбеляза, че попадането на "Остайница" в краткия списък за Международната награда "Букър" е променило живота ѝ.
"Пътувания, срещи, много интензивно, динамично ежедневие имам. И това малко или много ме отклонява от това", каза тя. Романът вече е преведен на близо 30 езика.
2 септември 2026 г. Рене Карабаш представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев.
Снимка: Яница Христова/БТА
За Карабаш поезията и изкуството са начин човек да се откъсне от ежедневието и от ролите, които изпълнява.
"Мисля, че всяко изкуство прави това с човек. Знаем, че сме смъртни. По всякакъв начин се опитваме да борим тази мисъл за смъртта и изкуството се явява като един спасител", каза тя.
"Поезията наистина най-вече действа по този начин. Тя е като една медитация, в която изчезваш. Нямаш вече роли - не си преподавател, майка, баща, син, дъщеря, съпруг и там каквото и да работиш. Просто ставаш никой по някакъв начин", добави Карабаш.
Тя обясни, че стихотворенията често идват заедно с формата си. Понякога ги "чува" като музика и те настояват да бъдат написани в рима. При по-дългите истории и особено при романа процесът е различен - историите се появяват като кадри от филм.
"Всичко се появява като кадри от филм в главата ми. Представете си сякаш гледате филм. Аз по този начин пиша - гледам филма", разказа тя. Именно затова текстовете ѝ са толкова визуални.
"Сякаш съм сложила камерата и си давам тази задача: включи камерата и започни да описваш. Не да казваш кой как се чувства - покажи цвета на лицето му", каза Карабаш.
2 септември 2026 г. Рене Карабаш представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев.
Снимка: Яница Христова/БТА
По думите ѝ някои стихотворения се раждат и след медитация. Като пример тя разказа за стихотворението "Ехо", което се появило след упражнение, при което участниците трябвало дълго да се гледат в очите с непознат човек и след това да опишат какво са видели.
В центъра на представянето беше и най-новата ѝ стихосбирка "Някой ме вика по име". Според Карабаш книгата събира много от темите, през които е преминала през последните години - смъртта, Бога, радостта, раждането, живота, наследените травми.
Карабаш разказа и за връзката между различните си книги. "Писма до Омар" например се появява в период, в който тя самата посещава психотерапия. Героят постепенно се променя заедно с нея - от човек, който поставя любовта на пиедестал и заличава себе си в името на другия, до човек, който разбира, че първо трябва да срещне себе си.
"Тогава може да се появи човек, който реално да е на твоята вибрация и на твоето ниво и наистина ти даде любов и ти да дадеш любов не от липса на любов, а от излишък на любов", каза тя.
Заглавието "Писма до Омар" също се ражда случайно - от техническа грешка. Карабаш разказа, че при създаването на файла вместо документ е създала папка и така от "писмо на Омар до бъдещата му съпруга" се появило "Писма до Омар". Тогава ѝ хрумнало, че може да напише още писма.
2 септември 2026 г. Рене Карабаш представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев.
Снимка: Яница Христова/БТА
Представянето проследи и началото на литературния път на Карабаш. Първата ѝ стихосбирка "Хълбоци и пеперуди" е издадена от Божана Апостолова, след като Карабаш изпраща ръкописа си до издателство "Жанет 45". Преди това тя и Илиян Любомиров организират поетични четения, които според нея привличат много млади хора и допринасят за популяризирането на съвременната българска поезия.
В "Някой ме вика по име" Карабаш се връща и към най-ранните си стихове. Част от тях са написани в рима, за разлика от преобладаващия бял стих в първата ѝ книга.
"Тези стихотворения са такива, защото нямат претенцията да бъдат някаква мярка за добър ритъм. Не съм мислила за правилата за писане на стихотворения в мерена реч, но са ми най-скъпи понякога", каза Карабаш.
2 септември 2026 г. Рене Карабаш представи книгите си "Някой ме вика по име" и "Остайница" на Празниците на изкуствата "Аполония". Разговорът с нея в Художествената галерия на Созопол води Светлозар Желев.
Снимка: Яница Христова/БТА
Рене Карабаш: Бях честна пред листа и се надявам да продължа да бъда
В разговора тя представи и работата си в киното и театъра. Очаква се филмът по "Остайница", по чийто сценарий тя е работила заедно с Костадин Бонев, да бъде представен в завършен вид на фестивала "Златна роза". Филмът е заснет в Албания с почти изцяло албански актьорски състав. Режисьор е Костадин Бонев, а продукцията е копродукция между България, Италия, Албания, Румъния и Германия.
"Коста Бонев ми даде пълната свобода и много ми помагаше. Всеки по веригата го вижда през своята призма и е нормално всеки да го вижда по свой начин. Мисля, че се получи добър филм, но не правете паралел с книгата", каза тя.
"Остайница" според нея е кинематографична книга и превръщането ѝ във филм не е било трудно. По-голямо предизвикателство се оказва театралната адаптация. Карабаш обясни, че романът не следва хронологичен ред и в момента тя търси начин да "опитоми" тази структура за сцената. Все още не е избрана сцена, но е възможно постановката да бъде в Младежкия театър.
Карабаш разказа и за работата си по сериала "Те, вълните", за който в продължение на три години сама е написала шестте серии. Идеята се ражда след покана от актрисата Теодора Духовникова да създадат сериал с женски главни роли.
Рене Карабаш ще представи за първи път поезията в "Някой ме вика по име"
Първоначалният импулс идва от случайна находка пред дома ѝ - скъсана икона на света София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов. Разделените образи на майката и дъщерите се превръщат в основата на историята за разделени майка и дъщери, които трябва да се съберат.
"Имаше много неща, които не можех да вместя в сериала, затова се надявам един ден да го направя и в роман", каза Рене Карабаш.
Празници на изкуствата Аполония 2026 се провеждат с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, БТА, NOVA tv, БГ Радио, сп. DIVA, сп. Biograph, MIKA Magazine, Dir.bg, Offnews.bg, Черноморски фар, Въпреки, Elle, Rozali.bg, Cosmopolitan.bg, National Geographic, Журнал за жената, Obekti.bg, Modernity.bg, Novinite.bg, Peika.bg, Cherga.bg и Programata.bg.
За Аполония:
Празници на изкуствата Аполония са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България.
Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Ежегодно сцените на Аполония в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства.
Повече информация за програмата на Аполония може да намерите на:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM