ИЗКУСТВО И СЪПРОТИВА
От затвора до Кан: Пътят на Джафар Панахи към световното кино
След години на забрани и затвор, Панахи триумфира в Кан със „Златна палма“ за филма „Обикновен инцидент“
Автор : / 545 Прочита 0 Коментара
Кинофестивалът в Кан и голямата награда "Златна палма", връчена от Кейт Бланшет в ръцете на Джафар Панахи за "Обикновен инцидент".
Снимка: Getty Images
"Аз съм филмов режисьор. Не мога да направя нищо друго. Ако не ми позволяват да снимам, ще режисирам с въображението си."
Тези думи, изречени от Джафар Панахи преди повече от десетилетие, илюстрират несломимия дух на един от най-смелите и оригинални гласове в съвременното световно кино. Поводът да отправим поглед към неговото творчество и биография стана спечелването на "Златна палма" на фестивала в Кан 2025 г. за филма "Обикновен инцидент" - едно постижение, което затвърждава мястото му сред великите в киното.
От занаятчия до поет на реалността
Роден през 1960 г. в град Мияне, в Северен Иран, Панахи произлиза от скромно семейство. Първоначално учи графичен дизайн, но скоро страстта му към киното го отвежда към Филмовото училище в Техеран. Работи като асистент на легендарния Абас Киаростами, от когото наследява вкус към минимализма, влечението да работи с непрофесионални актьори и дълбоката морална етика.
Неговият дебютен филм "Белият балон" (1995), написан от Киаростами, печели наградата Златна камера в Кан и бележи началото на международното му признание. Но Панахи бързо намира собствен почерк и се отдалечава от пасторалната поезия на учителя си, като насочва погледа си към социалната реалност на съвременен Иран.
Джафар Панахи позира с наградата "Златна палма" за "Обикновен инцидент"
Снимка: Getty Images
Филмография вместо манифести
"Огледалото" (1997), "Кръгът" (2000) и "Пурпурно злато" (2003) разкриват Иран, какъвто рядко се вижда на екран - чрез историите на жени, бедни, маргинализирани и потиснати хора.
"Кръгът" е болезнено точно изследване на женската несвобода в една патриархална система, което му носи и "Златен лъв" във Венеция, но и гнева на иранските власти.
Джафар Панахи позира с наградата "Златна палма" за "Обикновен инцидент"
Снимка: Getty Images
През 2010 г. Панахи е арестуван и осъден на 6 години затвор и 20-годишна забрана да снима, пътува и дава интервюта - наказание, което се превръща в емблема на културното потисничество в страната. Но вместо да мълчи, той снима филма "Това не е филм" (2011) - документ на съпротивата, заснет в дома му и изнесен тайно от Иран в... USB, скрито в торта.
Следват "Такси" (2015) - където той самият кара такси и разговаря с пътниците, и "Три лица" (2018) - поредното изследване идентичността и цензурата.
Джафар Панахи позира с наградата "Златна палма" за "Обикновен инцидент"
Снимка: Getty Images
Визуален стил: реалността без украса
Киното на Панахи е изчистено, директно и поразително в своята етична яснота. Камерата често остава статична, а сюжетите - привидно "обикновени" - се разгръщат с натрупване, наблюдение и тишина. Работата с непрофесионални актьори придава документално усещане, но именно в този реализъм се крие неговата сила: той не украсява реалността, а я разголва.
Темите му - социална несправедливост, правата на жените, изолацията, несвободата, ежедневието под репресивна система - са постоянни за режисьора.
Но Панахи никога не проповядва тези теми като морализатор. Той пита. И гледа. И чака зрителя да направи крачка към истината.
Политиката като неизбежен антагонист
Дори когато Панахи не прави "политическо кино", неговата етика и изборите му неизбежно го сблъскват с властта. Забраната да снима го превръща в символ на културната съпротива. Международната общност многократно го защитава - от Берлинале, Кан, Венеция, до ПЕН центъра и Amnesty International. А самият той никога не напуска Иран за постоянно - избира да остане, да снима и да свидетелства от място.
Триумф в Кан: "Златна палма" като акт на признание и надежда
С "Обикновен инцидент", заснет отчасти в нелегалност, Панахи отново доказва, че голямото кино не се нуждае от законови разрешения, а от смелост. Присъствието му в Кан, а след това и завръщането му в Иран, предизвикаха вълна от международни реакции - от възторг до тревога. Привърженици го посрещнаха с цветя, докато официалните медии в Иран мълчаха или го осъждаха като "враждебната западна интерпретация" на Иран.
Ето и пет филма на Джафар Панахи, които препоръчваме да гледате.
1. "Белият балон" (1995)
Дебютният филм на Панахи, написан от Абас Киаростами, е фино и поетично пътешествие през очите на едно дете. Под повърхността му се крият социални наблюдения и символи, които по-късно ще бележат цялото му творчество.
Награда "Златна камера", Кан 1995
2. "Кръгът" (2000)
Това е смела критика към положението на жените в Иран, разказана чрез серия свързани истории. Филмът е забранен в родината му, но става международна сензация.
"Златен лъв", Венеция 2000
3. "Това не е филм" (2011)
Мета-документален шедьовър, заснет в домашен арест, който разказва за невъзможността да се снима. Иронично и болезнено, това е акт на кино от инат и вяра.
USB флашката, с която филмът е изнесен в Кан, се превръща в символ на съпротивата чрез изкуство.
4. "Такси" (2015)
Панахи сяда зад волана на такси в Техеран и води разговори с различни пътници. Смесица от фикция и реалност, с чувство за хумор и човечност.
"Златна мечка", Берлин 2015
5. "Обикновен инцидент" (2025)
Защо да го гледате: последният му филм, отличен със "Златна палма" в Кан, разказва интимна история с универсален отзвук. Панахи се завръща към тихата сила на погледа и малките драми, които променят света.
"Златна палма", Кан 2025
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}