КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Министър Бачев: Развитието на културното наследство е ключово за България като дестинация за духовно обогатяване
"Имаме много атрактивни обекти, но ние няма как да ги рекламираме, защото не са готови за посещение", каза зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов по време на конференцията "Развитие на културния туризъм в България"
Редактор : / 258 Прочита 0 Коментара
От ляво надясно: министърът на туризма Мирослав Боршош, заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, министърът на културата Мариан Бачев.
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Развитието на културното наследство е ключов елемент от визията за утвърждаване на страната ни като дестинация не само за почивка, но и за духовно обогатяване, културно преживяване и историческо познание.
Това каза министърът на културата Мариан Бачев на откриването на първата конференция "Развитие на културния туризъм в България" , която се проведе вчера в София.
По думите му културното наследство изисква координирани усилия между държавата, общините, културните институции и туристическия сектор. Министър Бачев отбеляза, че Министерството на културата активно работи в тази посока и подкрепя дейността на българските археолози, финансира теренни проучвания и проекти за консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности.
Тази година имат централна роля за изглаждането на един жив, динамичен, достъпен културен туризъм и те трябва да бъдат не само пазители на паметта, но и пространства за взаимодействие, преживяване и съвременно интерпретиране на историята. Подкрепяме усилията им в тази насока, включително чрез дигитализация и нови форми на културна комуникация, защото именно тази дигитализация ще им позволи по-добро промотиране на събитията", обясни още Мариан Бачев.
Нека този форум постави също ще бъдат отпуснати средства за такива дейности.
"Вярваме, че опазване на културното ни наследство е и стратегически приоритет за цялостната икономика на страната. Не по-малко важно е тяхното съвременно, атрактивно експониране, така че културното наследство да бъде живо, достъпно и ангажирано за посетителите и местните общности", посочи министър Бачев.
Министърът на културата Мариан Бачев
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Той отбеляза, че през 2026 г. страната ни ще има национален културен календар. Процедурите вече са в ход и в средата на годината се очаква да бъде одобрен от Министерския съвет. По думите му това е стратегически инструмент, който ще осигури дългосрочна предвидимост по отношение на предстоящите събития и неговата полза, както за културните институции и организаторите на събитията, така и за Министерството на туризма, местната власт и общините.
"Уверени сме, че това ще засили интересът към различни обекти и събития, което от своя страна ще доведе до ползи за районите и общините, в които те се провеждат. Музеите и галериите в Българначалото на едно устойчиво, отговорно и вдъхновяващо развитие на културния туризъм в България в полза на хората, регионите и идентичността им, каза още той.
Министърът на културата Мариан Бачев
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Форумът беше открит от министрите на туризма Мирослав Боршош и на културата Мариан Бачев.
На събитието присъстват представители на различни министерства и общини, на културни институции като Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, Софийска опера и балет, на туристическия сектор и на неправителствени организации ще очертаят посоки за развитие на културния туризъм в страната.
Проблемите и възможностите за българския културен туризъм бяха тема на дискусия в първия панел на първата конференция за "Развитие на културния туризъм в България".
Участие в разговора взеха заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, на Националния археологически институт с музей - БАН доц. Христо Попов и на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.
Панелът бе открит от модератора Даниела Стоева, представител на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и управител на "Тандем Травел". Тя запозна присъстващите с темата на дискусията и представи проблемите, които бяха обсъдени от панелистите.
"Имаме много атрактивни обекти, но ние няма как да ги рекламираме, защото не са готови за посещение", каза зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов по време на конференцията. Той обясни, че рекламата на България трябва да стъпи на обекти, които всеки момент може да бъдат посетени.
Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов
Снимка: Милена Стойкова/БТА
"Когато говорим за туризъм - и по-специално за културен туризъм, често се пропуска най-същественият елемент: културното наследство. То се възприема като нещо второстепенно, за което се сещаме само от време на време," каза проф. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Тя обясни, че успехът на културните институции у нас се дължи не на системна подкрепа, а на инициативността на самите им екипи.
Директорът на Национален исторически музей доц. д-р Бони Петрунова
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Проф. Петрунова посочи, че един от големите проблеми, пред които се изправя музеят в България е липсата на кадри, чиято задача е не само да рекламират българските музеи, но и да съхраняват и опазват културните ценности на страната.
"В момента в някои региони вече нямаме нумизмати, нямаме епиграфи. Разполагаме с единици специалисти, които могат да създадат качествени, научнообосновани теми, които да бъдат използвани в туристически маршрути. А един такъв експерт не се създава за ден - необходими са години," каза тя.
Бони Петрунова посочи, че когато има добра комуникация и сътрудничество между бизнеса и институциите, резултатите са положителни.
"Всичко, което сме правили през годините, е като едни зрънца, които сме събирали, за да направим една пита от хляб и по този начин да се храни духът на нашия зрител", каза акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет.
Всичко, което сме правили като фестивален туризъм, е било лична инициатива и привличане на съмишленици и съидейници. Кметовете чакат да лъскат своя престиж, казвам го много отговорно. Тези спектакли са много скъпи, те искат много финансови усилия, но когато няма инфраструктура, път, хотели..., обясни Карталов.
Той отбеляза, че в Белоградчик има хотел, който много често е бил затворен поради липса на посетители.
"Благодарение на нашите деветгодишни усилия да правим фестивала се разработи икономиката - хората отвориха ресторанти и къщи за гости. А нашите артисти отиваха за по 20 лв. командировка, защото бяха увлечени да направим нещо патриотично, нещо хубаво, национално. Но сега няма да го правим. Тази неглижираност, това високомерие, което някои приложиха..., ние няма да участваме", каза акад. Карталов.
Директорът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Той подчерта, че спектаклите на открито се правят много трудно и са много скъпи. Вятър и дъжд може да нанесат големи вреди. Но тази година ще има опера на площада в София, отбеляза той.
"Много голяма част от проблемите са свързани с поддръжката на музея и на експозициите", каза доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той обясни, че без структурирана подкрепа и ресурсно осигуряване усилията на хората, които работят върху експозициите, остават недостатъчни.
Доц. Попов обърна внимание, че липсва и добра реклама за българските експонати сред българските туристи. Според него в такива разговори трябва да участват и представители на Министерството на образованието и науката, които да загатнат участието на ученици в показването на българските артефакти.
Той обясни, че има необходимост от изграждане на програма с дългосрочни цели, която да интегрира паметниците на културата в социалния живот на българското общество.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}