ПЕСЕНТА НА ДОМА
Любка Рондова: Песента е сила за самосъзнанието на хората
Навършиха се 90 години от рождението на народната певица
Редактор: / 262 Прочита 0 Коментара
6 август 1987 г., София - Любка Рондова на тържествения концерт по повод 85-годишнината от Илинденско-преображенското въстание
Снимка: Евелина Радославова/БТА
Струва ми се пея, откак съм се родила, казва родената на 24 август преди 90 години Любка Рондова.
"Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", казва народна певица, тръгнала от бяло варосаната къща на сладкогласната баба Велика, преминала през ученическите хорове в Полша и хора на емигрантите в Прага...
5 август 2001 г. Фондация "На децата с любов" изнесе благотворителни концерти на българите в западните покрайнини по случай Илинденско-Преображенското въстание. Любка Рондова и Илия Луков пяха македонски песни.
Снимка: Тихомир Пенов/БТА
"Песента е сила за самосъзнанието на хората. Затова въобще не съм се изненадвала, когато по концерти българи в чужбина ме наричат с имената от моите най-известни песни - Смиляна, Биляна, Калина", казва Любка Рондова.
Тя приема песента "Смиляна" за своята визитна картичка и с тази песен започва и завършва бенефисният ѝ концерт, състоял се на 19 май 2002 г. в Софийската опера. За да почетат 40-годишната творческа дейност на своята колега и приятел на събитието идват Бойка Присадова, Костадин Гугов, Стоян Борисов, Манол Михайлов, оркестър "Канари" и ансамбълът за народни песни и танци "Гоце Делчев", чиято солистка е Рондова в продължение на близо 30 години.
ТЕЖКО ДЕТСТВО
Тя е от село Шестево, Костурско, днес Сидирохори, в Северна Гърция. Нейният дядо Димитър Илиев (Буджов) е участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903).
Грандиозен концерт "Песните ти, Българийо", посветен на 60 години на сцената на Янка Рупкина
През март 1948 г., по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949), 12-годишната Любка, заедно с двамата си братя и 28 000 техни връстници на възраст между 2 и 14 години, са изведени от страната без родителите си от Демократичната армия на Гърция с мотива да бъдат спасени от бомбардировките, първоначално в бивша Югославия, а оттам са разпратени в страни от съветския блок - Полша, Чехословакия, Румъния, Албания, Унгария...
"Аз знаех от майка ми, от баба и дядо, че сме българи", споделя певицата. Детството ѝ до изселването минава във вълшебството на песните. Благодарна е на баба си Велика, на майка си Веселина за песните, които е научила от тях.
"Мене ме изпрати баба ми Велика и тогава ѝ казах: "Бабо, види дека си кладох куклата - там на пенджеро, да ми я чуваш!" Така и 57 години не съм си дошла да си я найда", казва Любка Рондова пред родната си къща, когато я вижда за първи път отново през 2005 г.
Янка Рупкина пее за пожарникарите на "първа линия" от софийски покрив
ЛЮБКА СТАВА ОЛИМПИЯ РОНТА
Любка е изпратена в Полша, където тръгва на училище. Учи полски, руски, гръцки и български. В Полша я записват с името Любка Рондовска, а в документите ѝ за самоличност е записана с погърченото си име - Олимпия Ронта.
"Първата азбука, на която прописах, е полската. Научих и много полски песни. По-късно в Прага майка ми казваше: "Любе, не знаеш ли наши песни?", и започна да ме учи. Едно по едно изплува пятото от дядо ми".
С помощта на международния Червен кръст, след двадесетгодишна раздяла, семейството ѝ се събира в Прага от четирите посоки на света - Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша. В Прага бъдещата певица завършва гимназия, а през 1962 г. се дипломира като филолог във Философско-филоложкия факултет на Карловия университет.
БЕДНО, АМА СИ У ДОМА - ТОВА Е МАЙКА БЪЛГАРИЯ
Когато семейството ѝ се събира отново, през 1959 г., баща ѝ Васил я пита защо е записана Рондовска, а тя отговаря, че учителят ѝ от Скопие я е записал така. През 1960 г. цялото семейство се установява да живее в София. Когато пристигат на гарата в София от Прага, на Любка обстановката ѝ с вижда бедна. А баща ѝ казва:
"Бедно, керко, ама си е у дома. Това е майка България!".
В България Любка сменя десетки професии, като не престава да събира и популяризира песни на българите от Югозападна България. Тя работи като преводач, екскурзовод, началник отдел "Научна информация и квалификация" и отговорен секретар на изданието "Проблеми на рекламата" в държавното предприятие "Реклама" към Министерство на културата (1984-1991).
Дълги години е началник на отдел "Култура" и секретар на Съвета за духовно развитие в район "Васил Левски" (дн. "Оборище") в София.
ИСТИНСКАТА СЦЕНА
Певицата намира своята истинска сцена в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, създаден през 1945 г. В него тя е солистка от 1960 г. до 1989 г., като записва и изпява едни от най-хубавите си песни.
Повече от 40 години "Славеят на Югозападна България", както я наричат всички, работи за съхраняването на българските традиции. Песните ѝ "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо", "Велико, бела българко" са нейната визитна картичка в България и по света.
Формулата за успешна кариера на Мария Чакърдъкова
Певицата най-много се гордее с това, че е запазила костурската песен. Тя представя и богатството на песенното творчество на българите, като изпълнява десетки песни от сборниците на братя Миладинови и на Кузман Шапкарев.
Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Любка Рондова създава и свои авторски песни по стихове на поети, с които е участвала във фестивала "Пирин фест". Сред тях са песните "Велико дульбер бугарко", "Три коня лудо тераше", "Будинска Яна".
ОТВЪД ПЕСЕНТА
Любка Рондова е участвала в благотворителни концерти и събори, фестивали, фолклорни празници в цялата страна, граничните райони и западните покрайнини, в националните събори за народно творчество в Копривщица, "Пирин пее" в местността Предела до Разлог, "Рожен пее" на Роженските поляни в Родопите.
Тя е преподавала на студенти в Нов български университет, като ги учи не само на красиви и съдържателни песни, но и на родолюбие. Многобройните и творчески срещи с ученици в училищата и в читалищата допринасят за това.
Многобройни са записите ѝ в Българското национално радио (БНР), включени и запазени в Златния фонд. Много нейни изпълнения се съхраняват в радио "Благоевград" и Българската национална телевизия. През 2015 г. е премиерата на филма "Родени във въздуха" на журналистите Цветан Томчев и Максим Караджов, посветен на Любка Рондова.
ОТВЪД РОДИНАТА
Песните ѝ звучат по хилядите концерти в България, в Австралия, Европа, САЩ, Канада, Африка. Азия. Радио "Детройт" в Мичиган излъчва едночасово предаване със специално подбрани песни на Любка Рондова, а емисията от 1985 г. е разпространена в касета и дългосвиреща плоча "Родна песен".
По време на Дните на българската култура в САЩ и Канада, Любка Рондова изнася 17 концерта пред българска и американска публика. През 1988 г. българската секция на радио "Аделаида" записва няколко нейни изпълнения по време на едномесечното ѝ турне в Австралия, а през 2002 г. радио "Ачик" в Истанбул, Турция, излъчва едночасова предаване за нея.
Години наред участва в инициативата на продуцентската къща "Пирина" - "Най-дългото хоро", обиколила различни градове в Европа.
МУЗИКАТА ОСТАВА
През 1995 г. "Грами" издава на аудиокасета нови записи на певицата, а през 2000 г. е издаден албумът ѝ "Смиляна", в който са включени 22 най-популярни и обичани песни в нейно изпълнение от последните 20 години.
През 2003 г. излиза вторият ѝ албум "Песните са моите деца", в който са включени 15 песни, от които девет стари автентични песни от Костурско и шест авторски. През 2008 г. излиза и третият ѝ албум, озаглавен "Дъщерята на Егея", в който са включени 19 песни, като музиката на девет от тях е авторска.
Виктор Божинов, Валя Балканска и Гинка Станчева - сред носителите на "Златно перо" за 2022 г.
През 2009 г. певицата е включена в творчески проект на БНР и заедно с други народни певци, оркестъра за народна музика на БНР и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Мадарската пещера. Записите са издадени на аудио и видео носител с български и английски титри.
Дисковете със заглавие "Магията на Мадара" са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българската диаспора в Украйна, Молдова, Румъния и Северна Македония.
Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст
През 2011 г. записва с Илия Луков дуетния им албум "Хоро се вие". През 2012 г., заедно с оркестъра и вокална група от ансамбъл "Гоце Делчев" записва албума "Песни от Балканската война", в който са включени седем малко известни и незаписвани песни, свързани с Балканските войни. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100-годишнината от Балканските войни.
Арт и фолклорният център "Нестия", с председател Христо Станков, от 2001 до 2008 г. организира над 200 концерта с надслов "С песните на Любка Рондова" и народната певица участва във всички фестивали "Нестия" в страната и чужбина.
Преди това Христо Станков като главен хореограф на танцовата формация "Пирина", заедно с Любка Рондова, участва в 300 концертни прояви в страната, на Балканите, в Европа, включително в инициативите "Най-дългото хоро по Европа".
Валентин Велчев с коледно хоро от автора на "Една българска роза"
През 2014 г. сред инициативите на център "Нестия" е програма с песни на Любка Рондова, по която започват да се обучават деца с нейното творчество. По този повод народната певица заявява, че е важно да се изгражда такъв културен мост между поколенията.
Умира на 15 март 2016 г. в София на 79-годишна възраст, след тежко боледуване, като до последно работи в ансамбъл "Гоце Делчев".
Нина Николина ни омайва с "Любовни народни песни"
ПРИЗНАНИЕ
За дългогодишната си певческа и обществена дейност в областта на културата и за приноса ѝ в популяризирането и опазването на народните традиции Любка Рондова е отличена с редица награди. Тя е носител на орден "Кирил и Методий" (втора степен), на златен медал "Петко Войвода" на Съюза на тракийските дружества в България.
На 22 май 2002 г. е удостоена с орден "Стара планина" (първа степен) - за изключителния й принос към развитието и популяризирането на българската култура и по повод 40 години творческа дейност.
През 2003 г. е наградена с медал "100 години Илинденско-Преображенско въстание". През февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди, посветени на Гюрга Пинджурова с приза "Цялостен принос към българския фолклор", статуетка и плакет.
Американска група от Ню Орлиънс пее с притворени очи български народни песни
ПАМЕТ
През 2026 година се провежда 16-ият конкурс за изпълнение на българска народна песен "Любка Рондова" на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, в който се включват 681 участници с над 180 изпълнения - солисти, вокални групи и ансамбли от 21 държави - Аржентина, Албания, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Молдова, Обединените арабски емирства, Румъния, САЩ, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Швеция.
Победител е осемгодишната Аруна Мира от Аржентина, част от детската фолклорна група "Методиевчета" към българското дружество "Кирил и Методий" в аржентинския град Комодоро Ривадавия.
Конкурсът е създаден през 2010 г. и първоначално е наречен "Прехвръкна птичка". След смъртта на народната певица Любка Рондова организаторите вземат решение конкурсът да бъде преименуван на нейно име.
По повод 90 години от рождението на Любка Рондова на четири места по българското Черноморие през 2026 година център "Нестия" организира концерти в нейна памет. В надиграването и надпяването "Нестия с песните на Любка Рондова" в Свети Влас на 21 август, Несебър - 22 август, Поморие - 23 август, и в галаконцерта в Ахелой - на 24 август, ще участват редица солови изпълнители.
Организирани са и едночасови концерти "С песните на Любка Рондова" с изпълнения на групи от Черна гора, Беларус, Словакия, Сърбия, Румъния, Украйна.
Магията на любовния фолклор оживя в спектакъла на Нина Николина
"Мистерията на българските гласове" – в обща изява с Концертен хор от Тексас
"Мистерията на българските гласове" пеят тази вечер в Операта в Кайро
Робърт Плант: Мистерията на българските гласове" са голямо вдъхновение за мен
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}