IN MEMORIAM

Чувството му за хумор беше по-голямо от инстинкта му за самосъхранение. Сбогом, Фипо!

Изпратихме с ръкопляскания актьора Филип Трифонов в последния му път

Редактор : Impressio / 9 януари 2021 / 14:16 14590 Прочита 0 Коментара

Десетки приятели, почитатели и колеги изпратиха актьора Филип Трифонов в последния му път. Опелото се състоя днес от 11 часа в столичния храм "Свети Седмочисленици", който се препълни, въпреки мерките заради пандемията.

Още

Момчето си отиде: Почина Филип Трифонов

Обичаният бългaрcки aктьoр, който ще остане завинаги в съзнанието на поколения с култовите си роли във филмите "Мoмчeтo cи oтивa", "Оркестър без име", "Адио, Рио" и много други, и в киното, и в театъра, почина на 6 януари от инфаркт на 73 години.

Някак съдбовно, Филип Трифонов ни напусна в същия ден на Богоявление, в който преди две години почина и неговият колега Иван Ласкин.

Изпратиха с ръкопляскания актьора Филип Трифонов в последния му път (Снимка: BulFoto)

Снимка: BulFoto

Ето какво сподели пред камерите на bTV Павел Поппандов:

"Трудно ми е да говоря сега, макар че осъзнавам, че такъв е животът. Рано или късно всеки от нас напуска този свят. И едва тогава си даваме сметка, какъв значим човек сме загубили. С Филип се запознах 71-ва година, студенти във ВИТИЗ. От тогава датира нашата дружба и професионално партньорство.

Филип Трифонов беше човек, който излъчва силна, ярка и позитивна енергия. Такъв колега ентусиаст не помня да съм имал, който с такова огромно желание се втурваше във всяка една роля, било то главна или второстепенна. Сякаш тя беше дебютна за него и той за първи път ще се появи пред публиката. Това беше много, много заразително и повдигаше духа на цялата снимачна група и театрална трупа.

Две години по-късно имах първата театрална изява с него и нашият колега Велко Кънев в пиесата "20 минути с ангела" на Вампилов. Година по-късно приключихме театралната си кариера с една пиеса на Василий Сигарев и Николай Гундеров.

Филип беше човек извън материалното, не го интересуваха скъпи коли, не го интересуваха скъпи маркови костюми. Съвсем, съвсем нормално отзивчив, готов да помогне.

Още

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Аз искам да кажа своето огорчение, което прибавям към неговото. Къде бяха т.нар. творчески съюзи на филмови дейци и на артистите, останки от тоталитарно време. Толкова ли е трудно да се направи едно поклонение в Дома на киното или Сатиричния театър, в който той игра през последните 10 години. Тези хора, оглавили тези съюзи си мислят, че със семпъл некролог и евтин венец могат да почетат един от големите български актьори. Жалко, много жалко! И съм много огорчен.

Но от друга страна искам да благодаря от името на семейството и приятелите на Фипо, на г-жа Фандъкова и зам.-кмета по културата Тодор Чобанов, които проявиха съпричастност и отредиха едно достойно място като последен пристан на Филип, там където са неговите приятели и наши колеги - Катя Паскалева, Велко Кънев...

Нека Бог му прости, ако с нещо е съгрешил и нека Бог помага на тези хора, които той обичаше!"

Катерина Евро (Снимка: BulFoto)

Георги Мамалев (Снимка: BulFoto)

Стефан (Теди) Москов (Снимка: BulFoto)

"Светъл човек! Невероятен! Достоен и пред себе си и пред нас.", каза режисьорът Теди Москов.

Евгений Михайлов и Тончо Токмакчиев (Снимка: BulFoto)

"Ще го помним не само с ролите му, които са прекрасни, а и с това, че изживя живота си като изправен човек. Достоен, изправен живот! И няма да си отиде само Момчето!", бяха думите на Евгений Михайлов.

Ивайло Герасков, Милена Живкова-Гераскова и Стефан Мавродиев (Снимка: BulFoto)

Антон Радичев (Снимка: BulFoto)

Режисьорът Николай Гундеров, с когото бяха съоснователи на Естествен театър "Трифоноф & Гундеров", сподели пред БНТ:

Още

Филип Трифонов - "момчето" стана на 70

"Чувството му за хумор беше по-голямо от инстинкта му за самосъхранение. Мисля си, че когато е починал в първия момент е направил така (ръка на сърцето) и си е казал: Къде ми е паспортът и дали не съм си забравил ключовете? Само че, той нямаше нужда от паспорт, защото всички го познаваха, нямаше нужда от ключове, защото всички сърца бяха отворени за него.

И въпреки че от Министерството на културата не го уважаваха, аз съм сигурен, че в Министерството на безсмъртието са го приели с един единствен документ, без входящ номер, с таланта му. Всяка вечер, когато играехме заедно нашият спектакъл започваше с изречението:

"Уважаеми, зрители, добре дошли в естествен театър!" Разликата между естествения и изкуствения театър е, че естественият се харесва на естетите, а изкуственият на изкуствоведите.

Фипо, ще те помоля, от горе понякога да подаваш по някоя реплика, за да не бъде скучно тук долу!"

Александър Донев (Снимка: BulFoto)