НЕПРИЗНАТИТЕ
12 велики художници, за които никога не сте чували. Защото са... жени
Подписвали са се под шедьоври по скъпи от тези на Рембранд, но историята им подписва забрава
Редактор : / 8203 Прочита 11 Коментара
Плаутила Нели, "Тайната вечеря", ок. 1568 г. Колекция на базиликата "Санта Мария Новела", Флоренция
Снимка: Wikimedia Commons
През 1971 г. американската изкуствоведка Линда Ноклин задава въпрос, който отеква като гръм в света на културата:
Това се случва на страниците на списание ARTnews, но последиците излизат далеч извън неговите рамки.
Няколко години по-късно, заедно с колежката си Ан Съдърланд Харис, Ноклин отговаря на този въпрос не с теория, а с действие - чрез изложбата "Жени художници, 1550-1950". Двете събират 150 произведения на 83 жени, създадени в продължение на четири века. Експозицията е открита в Лос Анджелис през 1976 година и предизвиква нещо голямо - истинска буря в музейния свят, която отеква и до днес.
С изложбата си Ноклин и Харис не претендират да бъдат откриватели на "велики художнички", а просто показват очевидното - че жените винаги са били част от историята на изкуството, но често са били пренебрегвани и маргинализирани, а творбите им приписвани на други.
Езотерични и новаторски, картините й изследват травмата от войната
Оттогава са минали почти 55 години. През това време, понякога бавно, понякога със сензационни открития, много от тези жени художнички започнаха да изплуват от забравата, открити в хранилища, архиви и забравени каталози. Техните имена и творби отново влизат в изложби, монографии и музейни зали.
Днес ви представяме 12 от тях - 12 велики жени от епохата на старите майстори, чиято работа впечатлява с талант, дързост и ясно творческо присъствие. Художнички, които заслужават не просто място в историята, а внимание тук и сега.
Плаутила Нели (1524-1588)
Плаутила Нели, "Оплакване Христово", ок. 1569 г. Колекция на музея "Сан Марко", Флоренция
Изображение: Wikimedia Commons
Още в средата на XVI век ренесансовата художничка Плаутила Нели прави нещо нечувано за времето си - рисува голямоформатни религиозни композиции, запазен терен за мъжете. Един от първите изкуствоведи - Джорджо Вазари, почти не включва жени в прочутата си книга "Животописи на най-известните художници, скулптори и архитекти" (1550), но Нели намира място във второто издание. За нея той пише:
"Тя показва, че би сътворила чудеса, ако ѝ бяха дадени, както на мъжете, възможности да изучава и да се посвети на рисуване и изобразяване на живи и природни обекти. Изпълнила е някои творби с такава прецизност, че е предизвикала възхищението на други художници".
Домът на глухия: Последната тайна на Гоя
Нели е сред първите известни жени, рисували исторически и религиозни сцени. Това е било възможно благодарение на избора да стане монахиня - един от малкото пътища към художествена практика за жените по онова време. Тя постъпва в доминиканския манастир "Санта Катерина" във Флоренция като тийнейджърка, където по-късно става приореса. Манастирът насърчавал художественото обучение на сестрите, а Нели оставя след себе си около 20 творби - повечето религиозни композиции и илюстровани ръкописи.
Днес нейни произведения се съхраняват в значими институции като музея "Сан Марко", отдела за графика и рисунки на Уфици и Палацо Векио. Най-голямото ѝ постижение е монументалната фреска Тайната вечеря (ок. 1568 г., 7 на 5 метра) - първото известно изобразяване на тази сцена от жена. След внимателна консервация, финансирана от фондация Advancing Women Artists, платното е изложено в базиликата "Санта Мария Новела" във Флоренция през 2019 г. Там посетителите могат да прочетат подписа ѝ в горния ляв ъгъл: Suor Plautilla, orate pro pictora ("Сестра Плаутила, молете се за художничката").
Две години по-рано Галерия Уфици ѝ посвещава самостоятелна изложба.
Лавиния Фонтана (1552-1614)
Лавиния Фонтана, "Портрет на дама с куче", ок. 1590 г. Колекция на Auckland Art Gallery Toi o Tāmaki, Оукланд, Нова Зеландия
Снимка: Wikimedia Commons
През 1577 г., когато Лавиния Фонтана се омъжва за обеднял благородник, двамата сключват необичайно брачно споразумение: тя няма да внася зестра, но ще издържа съпруга си, при условие че останат да живеят в дома на баща ѝ и тя продължи да рисува в семейното ателие. Това се оказва мъдро решение. Фонтана се превръща в първата жена в Европа, която работи професионално като художничка извън рамките на манастир или двор.
Родом от Болоня - един от най-прогресивните градове по отношение на женското образование и творчество, Фонтана получава 23 престижни и добре платени поръчки за олтарни картини. Днес обаче е най-известна със своите портрети на болонски аристократки и деца. Жените в града активно я търсели, предпочитайки я пред други художници. Биографът ѝ Карло Чезаре Малвасия пише:
"Всички дами в града се надпреварваха да я имат край себе си, отнасяха се към нея с обич и уважение, считаха се за щастливки, ако я срещнат на улицата или имат повод да разговарят с тази добродетелна млада жена. Най-голямото им желание било тя да им нарисува портрет".
Фонтана, заедно със съвременничката си Софонисба Ангуисола, беше във фокуса на съвместна изложба в музея Прадо в Мадрид (2019-2020 г.), а само преди няколко месеца картина, съхранявана в хранилище на провинциален музей в Северна Франция - "Портрет на джентълмен, дъщеря му и слуга", беше окончателно приписана на Фонтана. Преди това се е считала за творба на фламандския художник Петер Пурбус.
Клара Петерс (ок. 1587-след 1636)
Клара Петерс, "Натюрморт с цветя, позлатени бокали, монети и раковини", 1612 г. Колекция на Staatliche Kunsthalle Karlsruhe, Карлсруе, Германия
Снимка: Wikimedia Commons
Може и да подминете Клара Петерс, ако не знаете къде да търсите. На пръв поглед нейните натюрморти приличат на класически северноевропейски композиции - отрупани маси с китайски порцелан, изкусителни сладкиши и монети. Но ако се вгледате внимателно в отразяващите повърхности - бокали, свещници или оловни капаци на халби за бира, ще я откриете там - в поне осем миниатюрни автопортрета, скрити в картините ѝ.
Понякога присъствието ѝ е едва загатнато с няколко мазки, но друг път - както в "Натюрморт с цветя, позлатени бокали, монети и миди", тя се изобразява с палитра в ръка. Петерс се е "прикривала", но очевидно е искала да бъде намерена.
Малко се знае за тази загадъчна фигура. Предполага се, че е част от артистично семейство в Антверпен, Белгия - съпругът ѝ, баща ѝ, дядо ѝ, брат ѝ и племенникът ѝ са били художници, което вероятно ѝ е отворило пътя към професионалното рисуване.
Клара Петерс, "Натюрморт със сирена, бадеми и гевреци", 1615 г. Пeтерс е подписала сребърния булчински нож, но е нарисувала и себе си. Калаеният капак на глинения съд отразява женско лице с бяла шапка. Това е автопортретът на Клара.
Снимка: Колекция на музея Mauritshuis в Хага, Нидерландия
Клара Петерс, "Натюрморт със сирена, бадеми и гевреци", 1615 г.
Снимка: Колекция на музея Mauritshuis в Хага, Нидерландия
До днес са оцелели 39 картини с подписа ѝ, други се смятат за изгубени. Музеят Прадо притежава четири нейни платна - най-голямата публична колекция от творби на Петерс, и ѝ посвещава първата си самостоятелна изложба на жена художничка през 2016-2017 г. (първо представена в Антверпен, в Кралския музей за изящни изкуства).
Артемизия Джентилески (1593-ок. 1653)
Артемизия Джентилески, "Автопортрет като алегория на живописта", 1638-1639 г. Колекция на Кралската художествена колекция, Великобритания
Изображение: Wikimedia Commons
Бароковата майсторка на четката Артемизия Джентилески била изнасилена от учителя си
Артемизия Джентилески разказва историите на жените така, както мъжете художници рядко са го правили - с внимание, с емпатия и с драматизъм. Още в една от първите си известни картини - "Сузана и старейшините" (1610), тя обръща фокуса - вместо еротизирания поглед на мъжките автори, виждаме страхът и уязвимостта на Сузана. Джентилески е прочута с героичните си библейски и митологични жени - фигури с воля, сила и сложност, които рядко са били представяни с такава дълбочина.
Дълго време обаче интересът към Джентилески е фокусиран не върху изкуството ѝ, а върху травмата - по-конкретно съдебното дело за изнасилване, което тя води срещу своя учител Агостино Таси. Съдът отсъжда в нейна полза, но Таси никога не излежава присъдата си. За щастие, съвременната наука преодоля този ограничен поглед и постави фокуса върху нейната художествена кариера.
4,8 милиона евро за "Лукреция" на Артемизия Джентилески
Джентилески е първата жена, приета в Академията на изящните изкуства във Флоренция - институция, която ѝ дава правото да подписва договори, да пътува и да купува материали без разрешение от мъж. Работи за Медичите, за крал Чарлз I в Англия, живее самостоятелно в Неапол и Лондон, издържа двете си дъщери - и двете също художнички.
След редица групови участия, Джентилески получава самостоятелни изложби, включително в Метрополитън музей през 2002 г. (заедно с баща ѝ, Орацио Джентилески). В момента 40 нейни платна се излагат в парижкия музей Жакмар-Андре, а през юни музеят Гети в Лос Анджелис ще покаже неизвестна досега нейна картина на Херкулес, оцеляла след експлозията в Бейрут през 2020 г.
Джованa Гарцони (1600-1670)
Джована Гарцони, „Натюрморт с купа лимони“, края на 1640-те години. Колекция на музея „Дж. Пол Гети“, Лос Анджелис
Снимка: J. Paul Getty Museum
Около 1620 г., когато Джована Гарцони търси работа във флорентинския двор на великата херцогиня Мария Магдалена, свидетелите я описват така:
"Има повече таланти, отколкото пръсти".
Може да свири, да пее, да изписва калиграфия и да рисува миниатюри - последното се превръща в нейната специалност.
Първоначално рисува портрети, но с натрупването на финансово спокойствие се отдава на това, което истински обича - ботанически натюрморти. По онова време този жанр се смята за "подходящ" за жени, тъй като не е на особена почит, но при Гарцони това не е компромис - нейните композиции с плодове от градините на Медичите и редки цветя от Индия, Мексико или Япония излъчват страст към ботаниката.
Художникът на художниците
Работи за покровители в Италия, Англия и Франция, но повечето ѝ творби остават в колекциите на Медичите, което позволява през 2020 г. да бъде организирана самостоятелна изложба в двореца Пити във Флоренция. Представени са както нейни натюрморти, така и портрети, текстилни рисунки и калиграфия.
Майкелина Ваутие (1604-1689)
Майкелина Ваутие, "Вакханалия", ок. 1656 г. Колекция на Музея за история на изкуството, Виена
Снимка: Wikimedia Commons
По времето, когато повечето жени художнички създават натюрморти или портрети, Майкелина Ваутие от Брюксел върви срещу течението - тя рисува монументални исторически сцени. Разбира се, създава и портрети, жанрови и религиозни картини, но се отличава с мащаба и амбицията на платната си. Един от най-забележителните ѝ шедьоври е "Вакханалия" (ок. 1656 г.) - митологична сцена с внушителни размери близо 3 на 4 метра, част от колекцията на австрийския ерцхерцог Леополд Вилхелм, който притежавал общо четири нейни творби.
Ваутие демонстрира не само майсторство, но и самочувствие: на предния план на Вакханалията се разпознава автопортретът ѝ в образа на маенада - една от вакханките, която гледа уверено право към зрителя.
Най-ужасяващите шедьоври на световната живопис
Известна приживе, по-късно е забравена, а много от картините ѝ са били приписвани на мъже. Днес са известни поне 32 нейни творби. След десетилетия на академичен интерес, предстои голяма самостоятелна изложба - тя ще бъде открита през септември в Музея за история на изкуството във Виена, а през 2026 г. ще пътува до Кралската академия на изкуствата в Лондон.
Юдит Лейстер (1609-1660)
Юдит Лейстер, "Момче, свирещо на флейта", началото на 1630-те години
Изображение: Wikimedia Commons
Откритието на нидерландската художничка Юдит Лейстер е истински детективски момент в историята на изкуството. В края на XIX век някой се вглежда в монограм на картина, смятана за дело на Франс Халс, и забелязва, че знаците "J" и "L" плюс една звезда нямат нищо общо с него. Така започва възстановявенето на авторството на над 30 картини - весели жанрови сцени, портрети и натюрморти на Лейстер. Името ѝ, "Leyster", в превод означава "водеща звезда".
Стилът ѝ напомня този на Халс с леката четка и живите сцени, но Лейстер внася свои особености - използва нисък зрителен ъгъл, при който моделите са изобразени отдолу нагоре - необичайна перспектива, която придава динамика и въздействие, както и драматично осветление от лампи - характерен неин почерк.
Персонажите ѝ пушат, играят, пият, свирят, понякога просто се веселят, понякога отправят морални послания. През 2022 г. музеят Currier в Ню Хемпшир придобива нейна картина с усмихнато момче, което използва обърната шапка като купа за грозде - платно, което преди това е било собственост на Лосанджелиския музей LACMA и телевизионната звезда Ред Скелтън.
Луиз Мойон (1610-1696)
Луиз Мойон, „Натюрморт с кошница с праскови и грозде“, 1636 г. Колекция на Националната галерия на изкуствата, Вашингтон
Снимка: National Gallery of Art, Washington D.C.
Натюрмортите на Луиз Мойон не блестят със злато и екзотика, както фламандските. Те са сдържани, внимателни и дълбоко съсредоточени — израз на уважение към плодовете на земята, а не на богатство. Мойон е свързана с протестантската общност в парижкия квартал Сен Жермен дьо Пре, където контактува с художници от Южна Нидерландия.
Израснала в артистично семейство - баща ѝ, художникът Никола Мойон, умира рано, а майка ѝ се омъжва повторно за известния живописец на натюрморти Франсоа Гарние, който вероятно обучава младата Луиз. В брачния договор е записано, че тя и новият ѝ доведен баща ще делят приходите от продажбата на картини - доказателство, че още като дете е била разпозната като талант.
Мистериозният художник на страшни и пророчески картини
До 20-годишна възраст тя вече има около 14 картини, подписани с нейното име. Повечето от днес известните ѝ творби са създадени между 1629 и 1637 г., а през 1639 г. крал Чарлз I на Англия купува поне пет нейни натюрморта.
През 2024 г. издателствата Getty Publications и Lund Humphries издават първата научна монография на английски език, посветена на Луиз Мойон.
Рейчъл Ройш (1664-1750)
Рейчъл Ройш, "Цветя в стъклена ваза", 1704 г. Колекция на Детройтския институт по изкуствата
Снимка: Detroit Institute of Arts
Натюрмортите на Рейчъл Ройш изглеждат реалистични, но в тях има нещо фантастично. Тя създава букети от цветя, които никога не биха разцъфнали заедно в природата - някои цъфтят през пролетта, други през есента, трети са запазени от баща ѝ, известен ботаник. Израснала в Амстердам, в дом, пълен с растения и научни куриози, Ройш има достъп до редки видове от Hortus Botanicus - Ботаническата градина в Амстердам, където баща ѝ преподава.
Тези екзотични образци оживяват в повече от 250 живописни творби, съчетаващи цветя, насекоми, гущери - микросвят на изкуството и природата. Приживе тя е една от най-търсените художнички в Нидерландия: рисува за европейски аристократи, включително курфюрста Йохан Вилхелм II от Дюселдорф и фамилията Медичи. Цените на нейните картини надхвърлят тези на Рембранд по същото време.
След смъртта ѝ обаче славата ѝ замира. Едва наскоро започва възраждане на интереса към нея - първата голяма монографична изложба, Rachel Ruysch: Nature into Art, бе представена в музея в Толедо, Охайо, след като дебютира в Alte Pinakothek в Мюнхен, а предстои да посети и Музея за изящни изкуства в Бостън.
Розалба Кариера (1673-1757)
Розалба Кариера, "Млада дама с папагал", ок. 1730 г. Колекция на Института по изкуствата в Чикаго
Снимка: Art Institute of Chicago
Венецианката Розалба Кариера е била истинска звезда на своето време - известна като Кралицата на пастела. Пътуващи аристократи и богати посетители знаели, че ако искат изискан портрет от Венеция, трябва да я потърсят на адреса ѝ на Канале гранде, в съседство с днешния музей на Пеги Гугенхайм.
Великият Бернини искал да обезобрази невярната си любовница
Първоначално създава миниатюрни портрети върху слонова кост, често поставяни в табакери, а по-късно се посвещава на пастела. Изработва собствени пастелни пръчици и пази лични рецепти за цветове. За разлика от повечето жени творци по онова време, Кариера управлява сама ателието си и подписва договори без мъжки посредник. Обучава няколко ученички, включително сестрите си Джованна и Анджела.
Най-ревностният ѝ колекционер е Фридрих Август II Саксонски, който притежава над 150 нейни творби и създава специална зала Kabinett der Rosalba в своя дворец в Дрезден. През 2023 г., по повод 350 години от рождението ѝ, Галерията на старите майстори в Дрезден организира самостоятелна изложба с 73 нейни произведения.
Аделаид Лабил-Гиар (1749-1803)
Аделаид Лабил-Гиар, "Портрет на мадам Шарл Митуар с децата ѝ", 1783 г. Колекция на музея "Дж. Пол Гети", Лос Анджелис
Снимка: J. Paul Getty Museum
Най-силният автопортрет на Аделаид Лабил-Гиар е едновременно творба и манифест. В "Автопортрет с две ученички" (1785), изложен на Парижкия салон, тя седи в копринена рокля пред статива, заобиколена от две свои ученички - Мари Габриел Капе и Маргерит Каро дьо Розмон. С тази картина Лабил-Гиар отправя призив: повече жени да получат достъп до професионално обучение. Година по-рано тя вече е приета в Кралската академия по живопис, въпреки ограничението да се приемат само четири жени.
Работи преди и по време на Френската революция - политически турбуленции, които прекъсват кариерата ѝ и водят до унищожаването на някои нейни творби. Въпреки това тя създава както пастели, така и маслени портрети, включително на членове на кралското семейство.
Един от тях - "Портрет на мадам Шарл Митуар с децата ѝ" (1783), е продаден на търг през 2021 г. за рекордната сума от 644 000 евро и придобит от музея Гети. През 2024 г. излиза достъпна биография за широка публика - "Портрет на една жена: Изкуство, съперничество и революция в живота на Аделаид Лабил-Гиар от Бриджит Куин".
Гезина тер Борх (1631-1690)
Гезина тер Борх, "Автопортрет", 1661 г. Колекция на Рейксмузеум, Амстердам
Снимка: Rijksmuseum
Нидерландката Гезина тер Борх дълго време е наричана "аматьорка", макар че изкуството ѝ далеч не е било повърхностно хоби. Дъщеря на художника Герард тер Борх и сестра на успешния художник Херард Тер Борх Младши, тя започва да рисува по-късно и не получава формално обучение. Не членува в гилдии, не излага и не продава - но създава множество рисунки, акварели, автопортрети и илюстрирани книги.
Голямата ѝ страст е съчетанието на текст и изображение. В трите ѝ илюстровани ръкописа - съхранявани днес в Райксмузеум, Амстердам, откриваме стихове, песни, лични мисли, съчетани с рисувани сцени. Там Гезина изгражда интимен, визуално-литературен дневник, необичаен за времето.
През 2023 г. Рейксмузеум придобива единствената ѝ известна маслена картина, създадена изцяло от нея - "Портрет в памет на Мойзес тер Борх" (1667-69) - образ на по-малкия ѝ брат, загинал във Втората англо-холандска война. Същата година Lund Humphries и Getty Publications издават първата монография за нея на английски език.
Тези дванадесет велики художнички не са изключения - те са само началото. Историята на изкуството не се пренаписва, тя просто се дописва - по-точно, по-пълно и с поглед, който вече вижда онези, които дълго са оставали невидими.
Лондонската Национална галерия купи мистериозен олтар за 20 милиона долара
Един от тримата Карачи, изрисували най-величествените италиански дворци
Дълго цензурираната картина с голо тяло от Артемизия Джентилески ще бъде реставрирана
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}