НА ФОКУС
Рок и революция: Шаламе в обувките на Боб Дилън
„Напълно непознат“ на Джеймс Манголд тръгва по кината от 7 февруари, разпространен от „Форум Филм“
Автор : / 2280 Прочита 0 Коментара
Източник: Форум Филм България
Филмът "Напълно непознат" (2024), режисиран от Джеймс Манголд, представя ранните години на Боб Дилън, фокусирайки се върху периода 1961-1965 г., когато той преминава от акустичната към електрическата китара.
Филмът не се страхува смело да ни въведе в епохата на бурните години на 60-те, когато да си бунтар е символ освен на свободомислие от клишетата на властта, също така и на напълно антисистемна житейска позиция.
Тимъти Шаламе изпълнява ролята на младия Боб Дилън, който на пръв поглед изглежда, че се носи по течението и не знае какво точно иска. Но идеята за волността не само в живота, но и в поезията и нотите, когато ядрените бомби се появяват в обществения дискурс, започва постепенно да дефинира едно ново поколение, което говори на нов език на хора, които имат тотално преобърнато отношение към света ( в сравнение с поколението на техните родители).
"Напълно непознат" брилянтно ни разказва каква романтика може да се роди от ядрената естетика на 60-те и обществените кризи. Това е време, в което опасностите от края на света и дебнещият Апокалипсис на Студената война са съвсем възможни, но въпреки това, едно поколение, чиято икона става Боб Дилън, започва да дефинира напълно нова философия.
Изпълнението на Шаламе е страхотно, витално, живо, оригинално и наелектризиращо. Филмът предава посланието на епохата и придобива цялостен облик заради прекрасния каст, в който именно френско-американският актьор Шаламе е избран да играе Дилън.
Изборът му точно за тази роля донякъде извинява други слабости на филма, които се срещат често при биографични ленти, посветени на музиканти.
Проблемът при тях е, че са твърде едноизмерни и представят определена гледна точка от живота на артиста, която обаче изглежда твърде повърхностна и не описва сложността на личността по-комплексно.
Въпреки това, Тимъти Шаламе пасва идеално за ролята на младия Боб Дилън, защото предава много автентично неговия дух и бунтарски жестове.
Шаламе получи високи оценки от световната критика за начина, по който успява да улови особената аура на Дилън - неговата мистериозност, непредвидимост и артистичен експериментален дух. Актьорът изпълнява всички песни във филма сам, което допринася за автентичността на ролята му.
Той успява да пресъздаде някои от специфичните мимики и движения на Дилън - например, начина, по който той стои на сцената или начинът, по който свири с китарата си. Неговата физика не е напълно идентична с тази на Дилън, но е впечатляващо как Шаламе се стреми да подражава на движението и поведението на музиканта в контекста на времето.
Все пак Шаламе не може напълно да предаде онзи дълбок и въздействащ глас на Дилън, който е бил толкова важен за същността на артиста - смесица от сарказъм, самоувереност и крехкост, която е в основата на Дилън.
Актьорът се справя обаче чудесно с техническите и визуални детайли по музикалните сцени.
"Напълно непознат" съчетава блестяща актьорска игра с хубава музика и атмосфера на времето, но филмът наистина можеше повече да задълбочи личността на Боб Дилън и отношенията му с околните.
Манголд, известен с биографичния филм за Джони Кеш "ДА преминеш границата", както и филмите "Пълно ускорение", "Копланд", "Луди години", успешно пресъздава атмосферата на началото на 60-те години в Ню Йорк, показвайки също така динамичната музикална сцена и културните промени в Уест Вилидж.
"Напълно непознат" проследява пътя на Дилън от пристигането му в Ню Йорк, през запознанството му с Пийт Сийгър и участието му във фолк сцената на Гринуич Вилидж, до противоречивото му изпълнение с електрически инструменти на фестивала в Нюпорт през 1965 г.
Филмът е над два часа, в които трябва да се убедим кое е онова нещо, което създава Боб Дилън като такъв и какви са неговите действия и възприятия, силите, които задвижват енергията му. До голяма степен обаче това не се случва, защото след два часа, все още не сме разбрали защо Боб Дилън е интересен, но и сложен и защо се превръща в легенда - това няма как да е случайно и лесно. Той е сложна личност, която се включва с фолк-рок енергия в сложни времена.
Сякаш Манголд е пропуснал да разкрие самата същност на Дилън. За това донякъде е и пропуск, че филмът започва с пристигането на Дилън в Ню Йорк, без да знаем абсолютно нищо за живота му преди тази случка. Така определени моменти от неговото досегашно битие остават неясни и до края на филма те не се изясняват.
Вероятно Манголд е искал да се фокусира върху ключовия момент от кариерата на Дилън, в който той революционизира музиката в САЩ и света, както и създава нова публика за тази музика. Този опит се усеща, но в същото време не е достатъчно убедителен. Смятам, че ограничаването на времевия период в представянето на музиканта е ограничило и възможността да бъде погледната по-широкообхватно и психологически устойчиво неговата личност.
Като всеки музикален филм, изживяването с музиката на Дилън с добър звук на кино е приятно изживяване, което води до желание да се изследват отново неговите албуми и песни.
Филмът пресъздава ярко времето и културната промяна, но не задълбава в психологията на героя така, както в по-психологически наситените биографии като "Rocketman" или донякъде "Бохемска рапсодия".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}