ПАМЕТ И РЕФЛЕКСИЯ
Паметта като последно убежище
Премиерата на късометражния игрален дебют на Емил Спахийски "Денят, в който тя ще се роди" ще се състои в рамките на фестивала IN THE PALACE International Short Film Festival на 29 юни (неделя), 17.00 часа в Перник
Автор : / 6056 Прочита 3 Коментара

Късометражният филм "Денят, в който тя ще се роди" на Емил Спахийски е по разказа на Йорданка Белева и е част от програмата на IN THE PALACE International Short Film Festival (29 юни, Перник).
Кадър от филма "Денят, в който тя ще се роди"
Източник: Екип на филма
В българското кино рядко се появява произведение, което с дълбочина и визуална чувствителност да се заеме с темата за остаряването, паметта и невидимото насилие, което съвременното общество упражнява над своите "забравени" майки и бащи, баби и дядовци. Късометражният филм "Денят, в който тя ще се роди", не само поставя тези въпроси на масата, но ги изговаря с естетическа сила и емоционална точност.
По разказ на Йорданка Белева, адаптиран със сценария на Емил Спахийски и помощта на Богдан Мурешану, филмът проследява историята на Марта - жена, обитаваща старчески дом, където нейната реалност е разяждана от деменция и ежедневна жестокост. Изоставена от близките си, тя намира спасение не във физическата свобода, а във вътрешния си свят - изграден от ярки, пулсиращи фрагменти от миналото.
Кадър от филма "Денят, в който тя ще се роди"
Източник: Екип на филма
Това не е просто история за загуба на памет, това е история за съхраняване. Докато светът около нея избледнява в сиви тонове на бюрокрация, безразличие и насилие, вътрешният свят на Марта е наситен с живот, цвят, любов и болка. Нелинейната структура на филма - която прелива между различни времеви пластове и версии на Марта ни потапя в опита на една разпадаща се, но съпротивляваща се психика.
Кадър от филма "Денят, в който тя ще се роди"
Източник: Екип на филма
Паметта тук е форма на бунт, средство за идентичност и отказ от деградация. Някогашното ѝ деветнадесетгодишно "аз", момичето, което планира сватба с любимия Юлиан, е противопоставено на безпомощната възрастна жена в институцията.
Между тях стои пропастта на времето, но и нишка на емоционална последователност, която филмът внимателно проследява. Това е нишката, която държи душата на Марта цяла.
Кадър от филма "Денят, в който тя ще се роди"
Източник: Екип на филма
Актрисата Пламена Гетова създава роля, която едновременно плаши и вдъхновява. Нейната Марта е ранима, загубена, но и пронизана от сила, която се усеща дори в най-тихите ѝ моменти. Присъствието на Ириней Константинов и Юлиан Костов, както и на останалия актьорски състав, засилва усещането за рязко разчленен, но напълно реален свят, където любовта и отчуждението вървят ръка за ръка.
Юлиян Костов и Мирела Илиева
Източник: Екипът на филма
"Денят, в който тя ще се роди" е и социална аларма, отправена към българското общество. Историята на Марта е историята на хиляди възрастни хора, превърнати в обекти на грижа, но лишени от глас, интимност и присъствие. Домовете за стари хора - често места, лишени от човечност - тук се явяват като затвори, в които паметта е единственият изход.
Филмът изговаря неудобната истина: грижата за възрастните у нас често е институционализирана и в липсва каквато и да е емпатия. Обществото е склонно да приеме "объркването" на страдащите от деменция като нещо досадно, а не като симптом на болка и опит за самосъхранение.
Точно тук филмът прави своя най-силен жест, заявявайки, че "дементното" съзнание не е празно, а пълно с преживявания, които все още заслужават уважение и са валидни.
Режисьорът и сценарист Емил Спахийски по време на снимките на филма
Операторската работа на Кирил Проданов е въздействаща - с приглушена палитра за сцените в дома и топли, живи цветове за фрагментите от миналото.
Контрастът не илюстрира само времето, а емоционалната истина на всяка реалност. Монтажът на Мартин Захариев - Майса гради с изящество този вътрешен диалог между настоящето и миналото, без да разчита на излишни експозиции. Музиката на Георги Стрезов добавя допълнителен пласт към емоционалната амплитуда на филма - без да се натрапва, тя води зрителя през емоционалния лабиринт на героинята.