ПРИЗРАЦИ, ДЕМОНИ И ГЕРОИ
13 филма на Тим Бъртън за любителите на Хелоуин
Кариерата на Господаря на странното започва по един от най-впечатляващите начини в историята на киното - с поредица от шест до осем филма, които спокойно могат да бъдат определени като най-добрите в творчеството му
Редактор : / 1187 Прочита 1 Коментара
Кадър от "Бийтълджус Бийтълджус"
Снимка: You Tube
Тим Бъртън може да бъде определен като един от най-важните режисьори за децата, израснали през 80-те и 90-те години, защото, съзнателно или не, ги научи какво представлява един режисьор.
Когато човек гледа трейлър на нов филм на Тим Бъртън, вече знае приблизително какво да очаква: готическа атмосфера, съчетание от мрак и хумор, реалистични декори, игрално кино, преплетено с анимация и куклен театър, както и истории за аутсайдери и самотници.
Кадър от "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт"
Снимка: You Tube
Тим Бъртън снима филми от близо четири десетилетия. Кариерата му започва по един от най-впечатляващите начини в историята на киното - с поредица от шест до осем филма (в зависимост от мнението ви за последните два), които спокойно могат да бъдат определени като най-добрите в творчеството му.
След 2000 г. той създаде и добри филми, които постигнаха успех както в боксофиса, така и на наградните церемонии. Но именно неуспешните му заглавия засенчват таланта му и карат хората да се съмняват в режисьорските му способности.
Кадър от "Батман се завръща"
Снимка: You Tube
Независимо от качеството на отделните филми обаче Бъртън се е утвърдил като майстор на визуалното изразяване и техническите похвати, както и като режисьор, чиито умения в работата с актьорите остават подценени. Може и да знаем как изглежда един филм на Тим Бъртън, но никой не е в състояние да копира неговия стил, енергия и умение да съчетава различни изразни средства.
Ето част от класацията на Kevin Wozniak от Film Obsessive за филмите на Тим Бъртън:
Кадър от "Булката труп"
Снимка: You Tube
13. "Булката труп" (2005 г.)
Вдъхновен от народна приказка от XVII век, "Булката труп" разказва историята на Виктор (озвучен от Джони Деп) - срамежлив младоженец, който упражнява брачните си клетви пред мъртва млада жена (Хелена Бонам Картър). Тя неочаквано възкръсва от мъртвите и се съгласява да се омъжи за него.
"Булката труп" е първият пълнометражен анимационен филм на Бъртън, но той не работи по него сам. В сътрудничество със студиото Laika, създало стопмоушън шедьоври като "Коралайн" и "ПараНорман", и в сърежисьорски тандем с Майк Джонсън Бъртън намира идеалния партньор, с когото да вдъхне живот на тази фантастична любовна история, разказана чрез стопмоушън анимация.
Кадър от "Булката труп"
Снимка: You Tube
Героите се отличават с оригинален дизайн, богат набор от изражения и плавни движения, а декорите за фон са зашеметяващи, особено в сцените от отвъдното. Макар филмът да е с кратка продължителност от едва 77 минути, той е значимо заглавие във филмографията на Бъртън и му носи първата номинация за "Оскар" в категорията за най-добър пълнометражен анимационен филм.
Кадър от "Франкеуини"
Снимка: You Tube
12. "Франкенуини" (2012 г.)
Бъртън получава втората си номинация за "Оскар" за най-добър пълнометражен анимационен филм с тази адаптация на едноименния си късометражен филм от 1983 г. Подобно на оригинала, "Франкенуини" разказва за момче на име Виктор Франкенщайн (озвучен от Чарли Тахан), чието любимо куче Спарки неочаквано е блъснато от кола и умира.
Кадър от "Франкеуини"
Снимка: You Tube
Виктор е истински гений в науката и се опитва да върне Спарки към живота чрез електрически импулси, предизвикани от мълния. Експериментът обаче води до много повече неприятности и хаос, отколкото момчето би могло да си представи.
"Франкенуини" е чудесна почит към класическите филми за чудовища, като "Франкенщайн" и "Годзила", но същевременно ги и пародира. След като експериментът на Виктор попада в неподходящи ръце, гигантски гущери и риби превземат малкото градче.
Кадър от "Франкеуини"
Снимка: You Tube
Черно-бялата визия придава на филма атмосферата на старите киноленти, а изобретателната анимация превръща "Франкенуини" в очарователна, трогателна и вълнуваща история за любовта между едно момче и неговото куче.
Кадър от "Марс атакува"
Снимка: You Tube
11. "Марс атакува!" (1996 г.)
След "Ед Ууд" - биографичния филм на Бъртън за режисьора Едуард Ууд, краля на нискобюджетните жанрови продукции - той се заема със създаването на "Марс атакува!". Филмът е своеобразна почит към научнофантастичните B-филми от 50-те години и филмите-катастрофи на Ъруин Алън.
"Марс атакува!" следва сравнително познатия сюжет на филмите за извънземно нашествие: пришълци нападат Земята и на Америка се пада задачата да ги спре. Но именно начинът, по който Бъртън поднася научнофантастичния екшън, както и звездният актьорски състав, превръщат филма в нещо повече от обикновена жанрова продукция.
Кадър от "Марс атакува"
Снимка: You Tube
Сред участниците са носители на престижни награди като Джак Никълсън, който изпълнява четири роли, Анет Бенинг и Глен Клоуз, бъдещи звезди като Натали Портман и Джак Блек, както и спортната легенда Джим Браун. Всички те се вписват в забавния тон на филма и допринасят за успеха му както като почит към жанровото кино, така и като самостоятелна научнофантастична история.
Кадър от "Голяма риба"
Снимка: You Tube
10. "Голяма риба" (2003 г.)
В "Голяма риба" Бъртън навлиза в по-сантиментална територия, без да се отказва от способността си да създава светове, населени със странни и необикновени персонажи. Били Кръдъп играе мъж, който се опитва да разбере кое в живота на умиращия му баща (Албърт Фини) е истина и кое - измислица.
Юън Макгрегър също участва във филма в ролята на бащата в младостта му. Чрез ретроспекции зрителят се запознава с невероятните приключения и необичайните хора, които той среща през живота си, макар всичко това да изглежда почти нереално.
Кадър от "Голяма риба"
Снимка: You Tube
Преди да се съгласи да режисира "Голяма риба", Бъртън губи баща си и използва работата по филма като начин да се справи със скръбта и да осмисли собствените си чувства. Резултатът е най-личният и емоционален филм в кариерата му до този момент.
"Голяма риба" е пищна приказна история с приключенски дух, развиваща се в американския Юг, и представя десетки герои, изпълнени с живот и яркост, които сякаш оживяват от цветната палитра на филма. Това е очарователна история за отношенията между бащи и синове, за историите, които разказваме, и за влиянието, което хората, срещнали се по пътя ни, оказват върху нас - независимо колко голяма или малка е ролята им в живота ни.
Кадър от "Бийтълджус Бийтълджус"
Снимка: You Tube
9. "Бийтълджус Бийтълджус" (2024 г.)
След трудното десетилетие на 2010-те, през което Бъртън създаде някои от най-слабо приетите от критиката и най-неуспешните в комерсиално отношение филми в кариерата си, "Бийтълджус Бийтълджус" се почувства като завръщане към най-добрата му форма.
Филмът притежава всичко, което обичахме в творчеството на Тим Бъртън през 80-те и 90-те години. Декорите и костюмите са изпипани до най-малкия детайл и изпълнени с въображение. Игралното кино, анимацията, куклите, пластилиновата анимация и визуалните ефекти са съчетани умело. Филмът е едновременно изключително забавен, мрачен и трогателен - нещо, което отдавна не можехме да кажем за творба на Бъртън.
Кадър от "Бийтълджус Бийтълджус"
Снимка: You Tube
Новите попълнения в актьорския състав - Джена Ортега, Моника Белучи, Джъстин Теру и няколко други - се вписват чудесно в оригиналния състав и историята. Но именно триото Майкъл Кийтън, Уинона Райдър и Катрин О"Хара прави най-силните изпълнения във филма.
Кадър от "Голямото приключение на Пий-Уий"
Снимка: You Tube
8. "Голямото приключение на Пий-Уий" (1985 г.)
Когато си помислим за Пий-Уий Хърман, ексцентричния възрастен мъж с детско поведение и странен глас, Тим Бъртън може и да не е първият човек, който ни идва наум. Но "Голямото приключение на Пий-Уий" се оказва идеалният филм, с който Бъртън да постави началото на режисьорската си кариера.
Той взема историята за мъж, опитващ се да открие откраднатия си велосипед, и я превръща в пътешествие из Америка, по време на което Пий-Уий среща призрачни шофьори на автобуси, посещава историческата крепост Аламо и танцува в бар на мотористи.
Кадър от "Голямото приключение на Пий-Уий"
Снимка: You Tube
Всичко това е доста странно, но напълно в стила на Бъртън. Филмът разкрива любовта му към чудатите герои, неприязънта му към предградията, познанията му в хорър жанра и умението му да извлече великолепно изпълнение от главния актьор - в случая Пол Рубенс.
"Голямото приключение на Пий-Уий" представя Бъртън на света. Филмът му дава възможност да направи първите си стъпки в киноиндустрията и ни позволява за кратко да надникнем в неговото въображение.
Кадър от "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт"
Снимка: You Tube
7. "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" (2007 г.)
Макар да твърди, че не е почитател на мюзикълите, Бъртън многократно е показвал усета си към създаването на сцени, в които музиката играе водеща роля.
Достатъчно е да си припомним танца под звуците на "Tequila" в "Голямото приключение на Пий-Уий", вечерята с песента "Banana Boat" в "Бийтълджус" или дори "Чарли и шоколадовата фабрика" и "Булката труп" - два филма от 2005 г., в които музиката заема централно място, макар технически да не бих определил нито един от тях като мюзикъл. Всичко това подсказва, че Бъртън разбира как се създава филм в този жанр.
Кадър от "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт"
Снимка: You Tube
Тъй като още като студент е гледал пиесата на Стивън Сондхайм и от десетилетия е искал да я адаптира за киното, рано или късно той неизбежно щеше да се заеме със свой мюзикъл.
Адаптирането на която и да е пиеса на Стивън Сондхайм за големия екран е сериозно предизвикателство, но Бъртън се справя забележително успешно. Музикалните сцени са заснети и хореографирани отлично.
Кадър от "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт"
Снимка: You Tube
Режисьорът придава на филма кинематографичен облик, като същевременно запазва усещането, че сцените сякаш са пренесени директно от театралната сцена. Така той остава верен на оригиналната пиеса, но работи и с теми и персонажи, в чието изграждане е особено добър: самотници, борбата срещу богатите и властимащите, отчуждени деца и забранена любов.
Благодарение на забележителните изпълнения на Джони Деп и Хелена Бонам Картър "Суини Тод" е един от най-добрите мюзикъли на XXI век.
Кадър от "Слийпи Холоу
Снимка: You Tube
6. "Слийпи Холоу" (1999 г.)
"Слийпи Холоу" е най-подценяваният и най-безпощадният филм в кариерата на Бъртън. Историята проследява Икабод Крейн (Джони Деп) и безглавия конник, който тероризира градчето Слийпи Холоу. Бъртън преобръща познатия сюжет и го превръща в криминална мистерия, изпълнена с убийства и корупция.
Освен Деп във филма участват Кристина Ричи, Кристофър Уокън и Миранда Ричардсън, както и редица актьори, често работили с Бъртън, сред които Майкъл Гоф, Лиса Мари и Кристофър Лий.
Кадър от "Слийпи Холоу"
Снимка: You Tube
След "Ед Ууд", филм, обикнат от критиците, но останал неразбран от публиката по онова време, и "Марс атакува!", приет противоречиво от критиците и възрастните зрители, "Слийпи Холоу" изглежда като завръщане на Бъртън към онова, с което го познаваме, но този път с открито ожесточение.
И двата предишни филма се бяха отклонили от посоката на по-ранните му творби, докато тук режисьорът отново се връща към познатата си стилистика. Това е първият филм на Бъртън с рейтинг R, ограничаващ достъпа на непълнолетни зрители, и той се възползва максимално от тази свобода.
Кадър от "Слийпи Холоу"
Снимка: You Tube
Филмът изобилства от кръв, брутални сцени и насилие, както и от наистина смущаващи моменти, от които и до днес ме побиват тръпки. Визуално това е една от най-красивите творби на Бъртън, а това говори много за режисьор, чиято филмография е изпълнена с впечатляващи филми. "Слийпи Холоу" печели "Оскар" за най-добра кинематография, а също така получава номинации за най-добри костюми и най-добра операторска работа.
Кадър от "Слийпи Холоу"
Снимка: You Tube
Макар филмът да печели над 100 милиона долара в американския боксофис, сякаш се изгубва сред множеството великолепни заглавия, излезли през есента на 1999 г. Освен това е последният филм на Бъртън преди "Планетата на маймуните" - продукцията, която едва не слага край на режисьорската му кариера. Дайте още един шанс на "Слийпи Холоу" и го гледайте отново. Очаква ви страхотно кърваво приключение.
Кадър от "Батман"
Снимка: You Tube
5. "Батман" (1989 г.)
Истинско чудо е, че "Батман" изобщо е бил заснет и че е постигнал такъв успех. Почти десетилетие се правят опити проектът да стигне до големия екран, като към него са привлечени десетки сценаристи и продуценти, а популярността на Батман се мени с излизането на всеки нов комикс. В крайна сметка Warner Bros. решава да създаде филмова адаптация след успеха на графичния роман "Батман: Убийствената шега".
Кадър от "Батман"
Снимка: You Tube
За режисьор е избран Бъртън заради успеха на "Голямото приключение на Пий-Уий" и "Бийтълджус". За главната роля е привлечен комедийният актьор Майкъл Кийтън, който трябва да облече прочутия костюм с плащ и качулка.
До него застава Джак Никълсън, може би най-великият актьор на своето време, в ролята на злодея Жокера. Макар изборът на Бъртън и Кийтън да се оказва амбициозен, почитателите на комиксите за Батман не одобряват тези решения.
Кадър от "Батман"
Снимка: You Tube
Те се съмняват, че Warner Bros. ще създаде мрачен филм за супергерой, особено след като предишната екранизация от 1966 г. с Адам Уест се е превърнала в култова класика с откровено комедиен и пародиен тон.
И все пак "Батман" по чудо успява във всяко едно отношение. Бъртън създава мрачен и зловещ свят на супергерои, коренно различен от версията с Адам Уест и много по-близък до представата на Боб Кейн за героя в комиксите.
Кадър от "Батман"
Снимка: You Tube
Кийтън се оказва идеален както за Батман, така и за Брус Уейн и до днес мнозина го смятат за най-добрия актьор, влизал в ролята на Черния рицар. "Батман" постига огромен успех сред критиците и в боксофиса, и задава модела, по който могат да бъдат създавани филми за супергерои.
Кадър от "Едуард Ножиците"
Снимка: You Tube
4. "Едуард Ножиците" (1990 г.)
След успеха на "Батман" Бъртън се насочва към по-малък и по-личен проект - история, вдъхновена от собствените му преживявания, докато расте в предградията на Бърбанк, Калифорния. Едуард (Джони Деп) е изкуствено създаден човек, който живее в мрачен замък зад високи огради, разположен на върха на планина.
Под него се простира пастелно оцветено предградие, в което всичко изглежда съвършено. Когато Пег (Даян Уийст) го открива, тя го отвежда в този привидно идеален свят, но това се оказва повратен момент както за неговия живот, така и за живота на всички в градчето.
Кадър от "Едуард Ножиците"
Снимка: You Tube
"Едуард Ножиците" е филмът, който най-пълно разкрива същността на Бъртън като режисьор. Именно с тази творба окончателно се утвърждава като завършен филмов творец, при това едва с четвъртия си пълнометражен филм.
Дори днес, когато гледаме лентата, можем да проследим развитието му от "Голямото приключение на Пий-Уий" до "Едуард Ножиците" и да видим огромния скок в режисьорския му контрол.
Кадър от "Едуард Ножиците"
Снимка: You Tube
Лентата утвърждава Бъртън като един от големите режисьори в киното и оформя стила, който ще остане неразривно свързан с името му през цялата му кариера.
Това е и първият филм, по който той работи с Колийн Атууд - блестяща и многократно награждавана художничка на костюми, с която ще си сътрудничи още няколко пъти през годините.
Кадър от "Ед Ууд"
Снимка: You Tube
3. "Ед Ууд" (1994 г.)
Както личи от цялостното му творчество, едно от най-големите влияния върху Бъртън като режисьор са евтините, нискобюджетни хоръри и научнофантастични филми от 50-те и 60-те години на XX век.
Затова е напълно логично, че той създава "Ед Ууд" - биографичен филм за краля на нискокачествените жанрови продукции Едуард Г. Ууд. В лентата проследяваме Ууд (изигран блестящо от Джони Деп), докато се опитва да се наложи като известен режисьор. Вместо това обаче той създава филми, които по онова време са толкова презирани, че самият той се превръща в посмешище за филмовата индустрия.
Кадър от "Ед Ууд"
Снимка: You Tube
"Ед Ууд" е най-очарователният и сърдечен филм на Бъртън. Любовта на режисьора към Ууд и към филмите, които той създава, ни позволява да видим човек, изпълнен с жизненост, съпричастност и страст.
Великолепната черно-бяла операторска работа, автентичните костюми и кинематографията ни пренасят директно в Холивуд през 50-те години. Актьорският състав около Деп е впечатляващ - сред имената са Сара Джесика Паркър, Бил Мъри и Мартин Ландау, който печели "Оскар" за превъплъщението си в Бела Лугоси, звездата от филмите за Дракула.
Кадър от "Ед Ууд"
Снимка: You Tube
"Ед Ууд" е прекрасен портрет на упорития труд, творчеството и смелостта да се противопоставиш на всички очаквания, както и любовно признание към независимото кино на стария Холивуд.
Кадър от "Батман се завръща"
Снимка: You Tube
2. "Батман се завръща" (1992 г.)
Филмите на Бъртън често разказват за аутсайдери - както за начина, по който се чувстват, така и за външния им вид. Мъж-робот с кожени дрехи и ръце-ножици насред живописно предградие в пастелни цветове, слон с огромни уши, пораснало дете, което прекосява страната, за да открие велосипеда си.
В света на супергеройското кино "Батман се завръща" също е аутсайдер, защото преди него не е имало филм за супергерои като този, а и след него не се е появявал друг подобен.
Кадър от "Батман се завръща"
Снимка: You Tube
"Батман се завръща" е най-странният филм за супергерои, който съм гледал, но същевременно е и един от най-добрите. След успеха на първия "Батман" и на "Едуард Ножиците" Бъртън е на върха на творческите си възможности.
Той създава мрачен, готически и еротичен супергеройски филм, в който главният герой остава на заден план за сметка на злодеите - Жената котка и Пингвина, превърнати в незабравими образи от Мишел Пфайфър и Дани ДеВито.
Кадър от "Батман се завръща"
Снимка: You Tube
Трудно е да повярваме, че някое студио би позволило създаването на филм, който започва със сцена, в която майка и баща изхвърлят бебето си с вид на пингвин в градската канализация, камо ли да го пусне по кината като летен блокбъстър. И все пак "Батман се завръща" се превръща в един от най-успешните филми на 1992 г.
Кадър от "Бийтълджус"
Снимка: You Tube
1. "Бийтълджус" (1988 г.)
Може да се защити тезата, че всеки от първите шест филма на Бъртън е сред най-добрите му произведения, и това би било напълно основателно. За мен обаче "Бийтълджус" е шедьовърът на Тим Бъртън и честно казано, няма друг негов филм, който да се доближава до него.
Кадър от "Бийтълджус"
Снимка: You Tube
С изобретателния сценарий на Майкъл Макдауъл и Уорън Скаарън "Бийтълджус" съчетава по съвършен начин всичко, което обичаме в киното на Бъртън. Визуалният стил, безпроблемното преплитане на игрално кино, анимация и куклен театър, както и майсторското съчетание на хумор и зловеща атмосфера - всичко това работи безупречно.
Лентата предлага запомнящи се персонажи, сред които безспорно се откроява героят на Майкъл Кийтън - биоекзорсистът Бийтълджус, чието изпълнение е най-доброто единично актьорско превъплъщение във филм на Тим Бъртън.
Кадър от "Бийтълджус"
Снимка: You Tube
Лентата задава модела, по който ще бъдат изградени бъдещите му филми: отчужденият член на семейството и дистанцираните родители, тихата зловеща атмосфера на предградията, специфичният визуален почерк и темите за самотата, смъртта и семейството. Именно това си представяме, когато чуем израза "филм на Тим Бъртън". А всичко започва с "Бийтълджус".
Това, което издига филма до първото място, е неговата неподвластност на времето. Почти 40 години след премиерата си той все още изглежда свеж и изпълнен с енергия.
Енергията на Бъртън сякаш струи от екрана, а всеки следващ кадър и всяка сцена са по-впечатляващи от предишните. Дори след като съм гледал филма повече от дузина пъти, всяко гледане ми носи усещането за нещо ново.
Освен че шегите продължават да бъдат смешни, хорър елементите все така въздействат, а визуалните решения изглеждат по-добре от тези в повечето съвременни филми, при всяко гледане откривам нещо различно.
Кадър от "Бийтълджус"
Снимка: You Tube
Понякога това е ново признание за актьорското изпълнение на някой от участниците, друг път - малък детайл, който досега ми е убягвал, или просто възхищение от вниманието към декорите и костюмите. "Бийтълджус" винаги е удоволствие за гледане и ще продължи да бъде такова и през следващите десетилетия. Това е съвършен филм, който издържа проверката на времето и безспорният шедьовър на Тим Бъртън.
