АРХЕОЛОГИЯ, НАХОДКИ
Край Брежани се намира раннонеолитно селище от периода между 5900 и 5700 г. пр. Хр.
Първите заселници били земеделци, избрали тази конкретна локация, вероятно заради кръстопътното ѝ местоположение между три големи балкански реки - Струма, Места и, на запад, Вардар.
Редактор : / 1945 Прочита 0 Коментара
Край Брежани се намира раннонеолитно селище от периода между 5900 и 5700 г. пр. Хр.
Снимка: Личен архив/Малгожата Гребска-Кулова
Край симитлийското село Брежани, в местността "Равен", се намира раннонеолитно селище, датирано между 5900 и 5700 години пр. Хр. Това съобщи за БТА археологът Малгожата Гребска-Кулова по повод приключването на тазгодишните археологически проучвания на обекта.
По думите ѝ, първите заселници били земеделци, избрали тази конкретна локация, вероятно заради кръстопътното ѝ местоположение между три големи балкански реки - Струма, Места и, на запад, Вардар. Археологът уточни, че тези хора са дошли от север - от долината на Горна Струма.
Селището представлява интересен обект, който принадлежи изцяло на ранния неолит. Първите разкопки на мястото са проведени от археолозите Илия Кулов и Малгожата Гребска-Кулова по време на тяхната работа в Регионалния исторически музей в Благоевград.
Снимка: Личен архив/Малгожата Гребска-Кулова
През 2009 г. те извършват два сондажни изкопа, които дават обещаващи резултати. Установява се, че на мястото са съществували най-малко две селища. Първото възникнало около 5900 г. пр. Хр., но е било унищожено от пожар. Второто възникнало около 5700 г. пр. Хр. и също е унищожено от огън. "Тези открития ни дават много добра представа за живота през този период", посочва Гребска-Кулова. Според нея находките са ценен източник на информация за живота и събитията в тази ранна праисторическа епоха.
Сред откритите артефакти преобладават каменни сечива - тесли и брадви. Открити са и пръстени, изработени от шисти, характерни за района на Брежани. "Тези праисторически хора са изработвали пръстени (рингове), но все още не знаем със сигурност каква е била функцията им. Колежката ми Галя Вандева от музея в Благоевград предполага, че са служили като подложки за съдове, но тепърва предстои да изясним тези детайли", обяснява археологът.
Разкопките са възобновени през 2023 г., като вече се финансират основно от Министерството на културата, с подкрепата на Община Симитли и Регионалния исторически музей - Благоевград.
На обекта са извършени и геомагнитни изследвания от Петър Зидаров - първите през 2010 г., а следващите през 2024 г. Те разкриват наличие на кръгови структури около селището, най-вероятно ровове, както и следи от опожарени къщи, допълва археологът.
Достъпът до селището обаче остава затруднен - преминава се по черен път с тесни пътеки и се налага прекосяване на река. "Посещението на обекта е истинско предизвикателство", отбелязва Гребска-Кулова.
Според нея Югозападна България е изключително богата на праисторически обекти. Само в долината на река Струма са регистрирани около 40 раннонеолитни селища, като броят им вероятно е още по-голям.
Тазгодишните проучвания вече са приключили, но се планира тяхното продължаване и през следващата година. Целта е да се събере още повече информация за селището, както и да се обмисли възможността обектът да бъде социализиран - направен по-достъпен и привлекателен за бъдещи посетители.
Над 200 метра от Плоската могила са проучени до момента от археолозите в Пловдив
Археолози откриха древна месопотамска напоителна система
60 нови археологически обекти са открити в община Лом
Плочки с клинопис на три хиляди години от Вавилон показва археологическият музей в Бургас
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}