Международната неправителствена организация "Репортери без граници" ежегодно изготвя т.нар. "Световен индекс за свобода на пресата". Посрещаме тазгодишния 3 май - Световният ден на свободата на пресата, с поредния плашещ резултат - България е на 109-о място от общо 180 страни, изследвани по този показател. Такава беше картината и миналата година, когато бяхме класирани на последно място от страните членки на ЕС. Сега сме преди Беларус, но и двете страни са отбелязани в "червено" на картата на съюза. Ясно са назовани и причините за този резултат - те са същите, които ни тровят през цялото ни постдемократично съществуване: корупцията и сближаването на медии, политици и бизнесмени, т.е. на медиите с властта.

Както и да се успокояваме, че проблеми и корупция съществуват навсякъде по света, фактите говорят, че в много европейски страни свободата на пресата е постигнала завидни резултати. Ефективността на журналистическия труд се измерва не само с публикуването на факти, а с последствията от него в обществото; с мерките, които властта предприема, след като се докаже тяхната достоверност. Изисква се воля от страна на властимащите да поправят нередностите, а не да ги прикрият, като упражнят натиск върху пресата. Призванието на демократичните общества е да контролират обществените отношения, с цел тяхната хармонизация. В това отношение пример са много страни от Северна Европа, които са класирани като лидери по отношение на медийната свобода.

У нас често журналисти се оказват на подсъдимата скамейка по дела за обида и клевета от хора, пряко или косвено свързани с власттта, и на тази база - разчитащи на недосегаемост по отношение на закона. Правосъдната ни система ни най-малко не подпомага регулацията на тези отношения, а тъкмо напротив - твърде често провокира провеждането на натиск върху свободата на словото, посредством поддържането на страх у журналиста от осъдителна присъда, или като не се санкционират отделни магистрати, които провеждат подобно правораздаване, съобразявайки се с отделни властимащи лица, корпоративни, или партийни интереси.

Така, без да налага някакви агресивни мерки, властта подчинява журналистиката , като я тласка към т.нар. автоцензура. Отделни журналисти престават да служат на каузи, под угрозата на заплахи за отмъщение, и се поддават на безпринципни максими от рода "Това може да ми навреди". Има и медийни работодатели, които налагат на подчинените си определени "правила" и "посоки", като "Ние не пишем това", "Ние не пишем срещу еди-кого си".

В страните с много лоша медийна среда, по правило има твърда властова система, която упражнява натиск върху журналистическия труд. За пример, сред 20-те страни с оценка "много лоша" медийна среда, са Северна Корея, Еритрея, Туркменистан, Бурунди, Египет и Бахрейн. Стремглаво се е запътила към лошата оценка и съседна Турция, където зачестиха репресиите спрямо журналисти. В момента 149 турски журналисти са хвърлени в затвора в родината им.

Как се изготвя оценката и можем ли да разчитаме на нейната обективност? - Тя представлява проучване, под формата на анкета от 87 въпроса, на които отговарят медийни служители, адвокати и социолози. Въпросите касаят независимостта на медиите, медийната среда, автоцензурата, законодателната уредба, прозрачността в създаването и разпространението на новини и информация.

Тази година на първите три места, като лидери по свобода на словото, се нареждат Норвегия, Швеция и Финландия. Първата десетка допълват Дания, Холандия, Коста Рика, Швейцария, Ямайка, Белгия и Исландия. Германия е на 16-то място, Франция - на 39-то, Великобритания - на 40-то, САЩ - на 43-то, Румъния - на 46-то, а Унгария - на 71-во място. Познавайки политиката в посочените страни, става ясно и каква е взаимовръзката между медиите и властта. Показателите ясно говорят, че националните медии, които остават на опашката на класацията, в голяма степен са престанали да бъдат коректив на властта и са се превърнали в неин "обслужващ персонал".

Тревожните факти на класирането ни, предизвикаха Съюза на българските журналисти да организира конференция по въпроси на медийната среда в България. Тя е днес, в Пресклуба на СБЖ в столицата. В нея участват председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, проф. Милко Петров, проф. Маргарита Пешева, доц. Георги Калагларски, медийни експерти, журналисти, преподаватели и студенти по журналистика, общественици.

Честването на Световния ден на свободата на пресата, още от 1993 г., служи на мотото "насърчаване на свободата на печата в света, като основен елемент на всяко демократично общество". Ето защо проблемите на медиите са проблеми на демокрацията, изобщо.

На Световния ден на свободата на пресата е посветена и международната конференция, която организира ЮНЕСКО от 1 до 4 май т.г. в Джакарта, Индонезия. Тя е под надслова "Критични умове в критични времена: Ролята на медиите за постигане на мирни, справедливи и включващи всички общества каузи".

Световният ден на свободата на пресата ще бъде отбелязан в различни страни: в Ирак, в Палестина - с шествие в Рамала, в знак на солидарност с 26-те палестински журналисти, хвърлени в затвора в Израел, които в момента са в гладна стачка; в Италия, в рамките на Фестивала за човешки права, който от 2 до 7 май организира Националната федерация на пресата на Италия; в Индия, по инициатива на ЮНЕСКО, ще бъде огласен доклад за свободата на пресата в Южна Азия.

Свободата на пресата е основна ценност на демократичната държава. Ето защо всяко правителство, което претендира за демократично държавно управление, трябва да гарантира механизми за предпазване на медиите от заплахи, за свободно упражняване на журналистическата професия, като коректив на властта.

Еми МАРИЯНСКА