БАЛКАНСКО СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
За албанското съвременно изкуство и артиста без извинения
Разговор с албанската кураторка Адела Деметя за изложбата „А или без извинение“ в галериите „Васка Емануилова“ и „DOZA” част от инициативата "NEXT Balkan"
Автор : / 1604 Прочита 0 Коментара
Бора Бабочи, Пролетни обреди, 2020, рисунка и монтаж върху картон
В изложбата "А или без извинение" участват единадесет автори, които представят младата, развиваща се сцена на изкуство в Албания. Тяхното представяне е част от платформата на Арт фондация ДОМА "NEXT Balkan", проследяваща тенденции в съвременното изкуство на Балканите. В изложбата участват Бора Бабочи, Диомен Боричи, Ени Дерхеми, Фатлум Дочи, Аурора Калеми, Ледия Костандини, Олсон Ламай, Илир Лука, Миряна Мечай, Грета Плана, Алкета Рамай. Експозицията може да се види в Галерия "Васка Емануилова" и галерия DOZA до 13 юни.
По същия проект "Next Balkan" наскоро се откри изложба на български съвременни артисти в Белград.
С Адела Деметя говорим за артистичната среда в Албания, посоките и търсенията на младите артисти и може ли да се говори за пресечни линии в съвременното изкуство на Балканите.
- Адела, какви са впечатленията ти от кураторския ти опит тук в България, представяйки албанско съвременно изкуство пред българска публика? Какво забеляза в българската сцена на съвременно изкуство, артистите, срещна ли се с някои от тях?
- Да, срещнах се с някои от тях, също така посетих някои пространства за изкуство. Като цяло имам позитивни впечатления за средата, изглежда пъстра и прогресивна. Разбрах и за трудностите, но виждам как инициативните и идейни хора са намерили креативни начини да преодолеят ограниченията, да оцеляват и да гледат отвъд тях. За първи път идвам в София, но почувствах много енергия и срещнах артисти, които са концентрирани в работата си и това, което желаят като резултат от нея. Тези хора не губят време в оплаквания и съжаление.
- Мислиш ли, че има нещо общо между интересите и средата в българското съвременно изкуство и албанското?
- Да, предполагам, че има доста прилики, например в това, че артисти и от двете държави, които са живели и следвали в чужбина, са се върнали да работят отново в родните си страни, за да използват знанията и опита си, както и желанието да култивират съществени дискурси за локалната и международната сцена.
Що се отнася за ценности и оценки, сцената на съвременно изкуство става все по-малко зависима от външни/ чужди мнения и става все по-уверена, осъзната и независима.
Ени Дерхеми, Формата на душата, 2020, поезия върху дигитална фотография
- Разкажи ми повече за артистите, които представяте тук в рамките на "А или без извинение: Албанско съвременно изкуство".
- Подбрах 11 артисти, някои от които много млади, а други вече добре утвърдени. За моя подбор от решаващо значение беше да избера хора, които работят и произвеждат творчеството си в рамките на собствената си референтна система и чиито творби са резултат от т.нар. осъзнаване на егото.
Повечето от тези артисти работят предимно от необходимост да го правят, от личен порив, независимо от системата в изкуството и без непременната нагласа за излагане в изложба. Ето защо избрах заглавието "A for Unapologetic" ( "А - или без извинение") и маркирах концепцията за неизвинението, необходима на артистите, за да създадат силно, независимо изкуство, основано преди всичко на тяхното вътрешно възприятие.
- Какви са медиите, през които работят селектираните артисти? Какви са основните им интереси?
- Творбите им се развиват в разговор с тяхното вътрешно Аз, средата около тях или с разширено измерение на реалността. Тяхната практика не произтича от ограничаващия социално-политически контекст и не е представяне на колективното, а по-скоро индивидуализирани възприятия, които ни приканват дкъм едно фрагментирано и увеличено преживяване. Живопис, видео и звук са най-използваните медии.
- Какво разказват тези произведения?
- Всяка една работа има свой собствен наратив, разбира се, който може да бъде или да не бъде видим за зрителя, но по-важен е не разказът, а вродената сила на изкуството да предава интуиции чрез самото си присъствие.
За мен като куратор беше важно да подбера достатъчно семпли произведения, които да бъдат разбираеми за зрителя, а не да раздават инструкции или правила, решения и отговори. Идеята ми беше те да дават възможност за сетивни реакции, да надминат физическото и естетическото.
Изложбата е курирана така, че произведенията да бъдат в диалог едно с друго, в диалог с пространството и зрителите. Всичко това заедно създава реалност, в която гледащият е приканен да участва.
Олсон Ламай , Бели халки, 2021, светлинна инсталация
- Какво искахте да кажете на българската публика?
- Не исках да казвам толкова, колкото чрез тези произведения да създам пространство, в което публиката да почувства фина намеса в емоционалността си, те да допринесат със своята чувствителност и да разширят вътрешния свят на зрителя.
- Какво е онова, с което бихте характеризирали сцената на съвременно изкуство в Албания? Какви са енергиите и движещите сили на младите артисти и посоките, които ги вълнуват?
- Сцената на съвременно изкуство в Албания е разнообразна и артистите имат много различни интереси и въпроси, които провокират работата им. От 90-те години насам тя е съставена основно от социално ангажирано изкуство, което е отражение на политическите, икономическите и социалните промени в страната.
Много от артистите имат активистки опит, с което по-скоро са лишавали творбите си от индивидуален, вътрешен поглед. Артистите от по-младото поколение обаче развиват по-индивидуалистки подход, ползвайки субективните си възприятия за съществуване и реалност, някакво тяхно универсално осъзнаване, а не просто идентифициране на дадената реалност.
По този начин те намират начини да я надхвърлят и преодолеят, получавайки известна свобода от условията в тази реалност, които иначе биха ограничили или повлияли работата им.
Алкета Рамай, Обектът, 2018, инсталация; неонова светлина, глина
- Има ли общ разказ, който би могъл да свърже съвременното изкуство на Балканите и какъв би бил той - ние делим общо историческо минало, географска близост. Но възможно ли е бъдещето на изкуството да бъде дефинирано през тях (в един глобален свят)?
- Предполагам, че има много общи истории и разкази и ние дори не знаем за повечето от тях. Тъжно е, но в Албания не знаем какво се случва в България, обратното важи също. През последните 30 години срещите на артисти от двете държави често се случват по-скоро в чужд контекст - на Запад.
Сега бавно се опознаваме отново и трупаме опит един с друг без посредници или ръководители. Поради историческата и географската близост имаме толкова много общи неща, а това прави разговорите между нас много по-лесни.
Чувствам, че има нарастваща тенденция да намираме все повече смисъл и стойност в реалността на територията, в която живеем и сме започнали да се концентрираме повече върху това, което е тук и сега, а не върху липсващото. В нашия регион има много потенциал и изкуството, въпреки че то е изправено пред много ограничения, със сигурност е интересно, интензивно и става все по-добро. Сътрудничеството, обменът и подкрепата помежду ни могат да ни помогнат да преодолеем препятствията и да израстваме нагоре. Ето защо платформата "Next Balkan", инициирана от Арт фондация ДОМА е инициатива, необходима много за съвременното изкуство на Балканите.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}