СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Владимир Кираджиев: Аналогии със съвременната ни история, прави "Жана д’Арк на кладата" безсмъртна творба
"Най-голямото предизвикателство към нашето изпълнение ще бъде дали ще можем да се доближим до онази единствена хомогенна уникална за времето си интерпретация, завещана ни от големия Добрин Петков в това изпълнение на "Жана Д`Арк на кладата" от преди 41 години", казва маестро Владимир Кираджиев
Автор: / 675 Прочита 0 Коментара
Маестро Владимир Кираджиев
Снмика: Софийска филхармония
На 29 януари в зала "България" Софийската филхармония ще представи едно от най-необичайните и силни произведения на ХХ век - ораторията "Жана д"Арк на кладата" от Артур Онегер по текст на Пол Клодел.
Създадена през 1935, творбата е представена за първи път през 1938 в Базел, под диригентството на Пол Захер - премиера, която веднага очертава произведението като нов тип "мистериозно сценично действие", стоящо между оратория и театър.
Българската ѝ история започва през 1984, когато в рамките на XV "Софийски музикални седмици" Пловдивската филхармония и диригентът Добрин Петков представят първото българско изпълнение - концерт, който остава паметен със своя размах и силата на драматургията. Днес, десетилетия по-късно, Софийската филхармония връща тази необикновена музикална легенда към живота.
Под диригентството на Владимир Кираджиев, на сцената ще излязат Мила Михова - сопран, Петя Петрова - мецосопран, Ивайло Михайлов - тенор и Георги Бейков - бас и артистите Евелин Костова в ролята на Жана, Даниел Ангелов, Петър Калчев и Пламен Бейков.
С участието на Националния филхармоничен хор и Детския филхармоничен хор, ораторията на Онегер разгръща своята артистична вселена - единадесет картини, в които съд, мистерия и видения се преплитат в драматичния разказ за последните мигове на Орлеанската дева.
Диригентът Владимир Кираджиев усилено репетира от няколко седмици мащабната продукция.
Ето какво разказа той за работата си:
Маестро Владимир Кираджиев
Снмика: Софийска филхармония
- Кои са основните разлики в работата Ви като оперен и като симфоничен диригент?
- Основната си дейност симфоничният диригент извършва с един състав - оркестъра - той репетира с него, изработва концепциите си за произведението за него и по време на концерта ръководи само него. В операта има много компоненти, които трябва поотделно да бъдат подготвени и след това в спектакъла събрани в едно - хор, солисти, оркестър, сцена.
Така функцията на диригента не е просто на интерпретатор и водач, а главно на координатор, който ръководи един многопластов апарат.
В ранните си години като диригент бях само симфоничен диригент и това много ми помогна лесно да овладея оркестъра като основа на оперната партитура.
В последните години дирижирам предимно оперна и вокално-инструментална музика, която заради комплексността си ми харесва все повече и ми се удава напълно.
- Какво е отношението Ви към съвременната класическа музика и как я интегрирате във Вашия репертоар?
- Ако приемем за правилно разделението на музиката днес на "класическа" и "популярна" излиза, че тази, която изисква от слушателя някакво познание и подготовка, не е популярна, може би, защото трябва да я чуваш, а не просто да я слушаш. Смятам, че ако накараме хората да се замислят какво произведение слушат и се заинтересуват как е създадено, какъв характер носи, какво им дава, то ще остане в съзнанието им и ще започнат да го харесват и обичат. Затова като моя задача виждам популяризирането на музиката въобще, откриването й.
В този смисъл не само съвременната - "новата" музика, а непознатата музика от всички епохи е в основата на моите интереси и по-точно как да я направя позната на много хора. В периода на 20-и и 21-ви век има множество композиции и техните създатели, които ние просто не познаваме, затова и не ги търсим и ценим.
Опитвам се да предлагам в моите програми автори като Месиен, Хинастера или Лютославски, които аз много харесвам и смятам, че те са станали "класиците" на съвременната музика. Те просто трябва да стигнат до повече слушатели, за да бъдат открити.
- На 29 януари ще дирижирате Софийската филхармония в епично изпълнение на ораторията "Жана д"Арк на кладата" от Артур Онегер - едно рядко изпълнявано мащабно произведение със солисти певци, актьори, два хора (смесен и детски) и оркестър. Какво Ви привлече лично към това произведение и какво прави Вашата интерпретация на "Жана д"Арк на кладата" различна от другите?
- Преди всичко неповторимостта на това произведение - една мистична оратория. Мащабна музикална форма, която съчетава почти оперна театралност със строгостта на вокално-инструменталния жанр.
И едно либрето за това как една обикновена девойка във Франция на средните векове с вярата си е успяла да поведе масите, както и за невероятната й гибел на кладата.
Още като ученик, по време на концерта в Пловдив, забелязах как драмата на Пол Клодел е дала други импулси на Артур Онегер да намери превъплъщението й в нов уникален жанр, който ние бихме обозначили в наше време като crossover.
Диригентът Владимир Кираджиев и сопраното Мила Михова
Снмика: Софийска филхармония
- Българската ѝ история започва през 1984 г., когато в рамките на XV "Софийски музикални седмици" Пловдивската филхармония и диригентът Добрин Петков представят първото българско изпълнение. Какви предизвикателства откривате в партитурата на това грандиозно произведение?
- Всичко е предизвикателство в това произведение - да се съчетаят балансирано отделните звена в него, да се постигне единна форма, която да води към апотеозния финал, да бъдат вплетени говорните роли в общото звучене така, че да могат да бъдат изиграни от артистите, без наситената музикална тъкан да им попречи да се чуват.
Но най-голямото предизвикателство към нашето изпълнение ще бъде дали ще можем да се доближим до онази единствена хомогенна уникална за времето си интерпретация, завещана ни от големия Добрин Петков в това изпълнение на "Жана Д"Арк на кладата" от преди 41 години.
В ролята на Жана влиза театралната и филмова актриса Евелин Костова.
Снимка: Софийска филхармония
- "Жана д"Арк на кладата" е класифицирана като "лирична мистерия". Какво означава това за Вашата работа и как балансирате между елементите на оратория, опера, театър и кино в тази творба?
- В тази оратория трябва отделните звена да бъдат подготвени до съвършенство, за да могат да участват пълноценно в общото цяло след това.
В основата е говорният диалог между Жана и патер Доминик, който разказвайки историята на народния бунт във Франция минава през различни етапи от живота й, за да се стигне до изгарянето й на кладата.
В същото време хорът и певческите гласове показват други две линии в партитурата, които се противопоставят на актьорското развитие, като често го допълват и коментират, а понякога просто го заглушават.
Ние ще се опитаме да запазим почти целия текст оставен ни от Добрин Петков в превод на български, но трудността за всички нас идва от разликите в агогиката между френския и българския език, а и едновременно от честата му смяна с латински, който си остава в партитурата непреведен, следователно трудно разбираем.
Оркестърът е огромен, с допълнителни инструменти като саксофони или онд мартенон - първичен електронен инструмент, използван главно от композиторите на Френската шесторка.
На 29 януари в зала "България" Софийската филхармония ще представи едно от най-необичайните и силни произведения на ХХ век - ораторията "Жана д"Арк на кладата" от Артур Онегер по текст на Пол Клодел.
Снимка: Софийска филхармония
- Темата за осъждането на невинността и силата на вярата е универсална. Смятате ли, че "Жана д"Арк на кладата" има особено силно послание към съвременната публика днес?
- В тази оратория със своеобразен музикален език се описват теми, които са се случили в 13-и век, но ще си останат вечни: недоволството на народа, което прераства в гняв; вярата на една жена, която успява да накара целия народ да й повярва и да тръгне след нея; опитите на завистниците да я дискредитират, като накрая я осъждат и изгарят, с което я правят светица.
Написана между двете световни войни, тя е визирала други актуални събития в Европа по онова време.
Днешният слушател със сигурност ще намери много аналогии със събития от нашата най-съвременна история, което прави това произведение безсмъртно.
Маестро Владимир Кираджиев
Снмика: Софийска филхармония
- Какви са Вашите творчески планове за новата година?
- Естествено най-важното събитие в моята творческа програма в Новата година е изпълнението на ораторията "Жана Д"Арк на кладата" със Софийска филхармония през януари.
Веднага след това ще реализираме с мои студенти-диригенти две изпълнения на "Милосърдието на Тит" от Моцарт като копродукция между Академията за музика в Клуж и Виенския университет за музика и сценични изкуства.
През месеците февруари и март ме чакат концерти и спектакли на "Травиата" в Полша, а по нататък - спектакли в Румъния, Казахстан и отново в Полша.
Интревю на Мина ТАКОВА
Виденията на Орлеанската девица - мит и реалност
Да дирижираш магията на Коледа
Il Volo: Музиката е перфектност и сърце
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/interview/vladimir-kiradzhiev-analogii-sas-savremenna-ni-istoriya-pravi-zhana-d-ark-na-kladata-bezsmartna-tvorba&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2026%2F01%2F26%2F2949154%2F800x480.jpg%3F_%3D1769431455&description=Владимир Кираджиев: Аналогии със съвременната ни история, прави "Жана д’Арк на кладата" безсмъртна творба', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}