СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Веселин Мезеклиев за "Последна стъпка": Насилниците у нас говорят в целия спектър на диалектите
"Неспособността да се общува с децата с грижа за изграждането им като критично мислещи индивиди сега е особено видима в контекста на бясната скорост, с която времето се променя", смята актьорът
Автор : / 1538 Прочита 0 Коментара

На сцената на Народния театър ролята на Бащата в "Последна стъпка" е изведена от периферията на романа в емоционален център на драматичното действие. Образът на Бащата е белязан от мълчание и неспособност да изрази обич - позната болка, вкоренена в поколения българи.
Актьорът Веселин Мезеклиев майсторски влиза в тази роля с дълбочина и разбиране, като я превръща в болезнено човешка. Заговаря на северозападен диалект, походката и жестовете му потапят зрителя в живота на патриарха на едно българско семейство.

Йордан Славейков: Спазвам една мярка - да искам от себе си и хората повече, отколкото мислим, че можем да дадем
Йордан Славейков създава ролята специално за Мезеклиев, след като решава, че в сценичната версия всички герои трябва да бъдат равностойни. В оригиналния роман Бащата присъства по-скоро второстепенно, но драматургичната форма изисква пълнокръвно сценично присъствие. И тогава Славейков я дописва.
Постановката "Последна стъпка" е по едноименния роман на Йордан Славейков, който е и автор на сценичната версия и режисьор на спектакъла. Сюжетът проследява (не) възможното събиране на едно разпиляно от съдбата българско семейство. Напомня ни, че първата стъпка е просто начало - "важна е последната", тази, с която човек остава в спомена на другите.
В спектакъла участват още актьорите - Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова и Йордан Върбанов. Сценографията и мултимедията са дело на Теодор Киряков, костюмите - на Никол Трендафилова, музиката - на Христо Намлиев, светлинен дизайн Даниел Йовков, а драматург е Анелия Янева.
Представленията ще се играят на сцената на Камерна сцена в Народния театър на 30 април, 17 май и 20 юни.
- Г-н Мезеклиев, чела съм романа "Последна стъпка" и там фигурата на Бащата, като че ли е оставена на заден план, а тук не просто е изведена като равностойна на останалите. Има текстове, които в романа липсват. Тази роля е написана специално за Вас, така ли?
- Да я получа беше въпрос на късмет. В нашата професия така става. Не знаеш от коя трънка ще изскочи заекът.
Изскочи ли трябва да го хванеш за ушите.
- Бащата говори на диалект, характерен за северозападна България. Възможно ли е едно говорене да привлече публика или да я отблъсне?
- Има доза риск, но в случая ми се струва, че е оправдан.
- Беше ли Ви трудно да постигнете тази реч?
- Има какво още да се желае. Не съм я постигнал до край, но се старая.
- Представлява ли диалектът само културния фон на Бащата, или той е начин да разкрие по-дълбоко душевността на персонажа, неговия произход и начин на мислене?
- Насилниците у нас говорят в целия спектър на диалектите.
- Той казва "на дете му не казваш, че го обичаш, що оно ти са качва на главата и та връти на просто си". Тази реплика като че ли е диагноза на много родители, които не знаят как да стигнат до децата си. Бащата успява ли да излекува, да превъзмогне тази си неспособност да изразява обичта си?
- Не. Тази неспособност да се общува с децата с грижа за изграждането им като критично мислещи индивиди сега е особено видима в контекста на бясната скорост, с която времето се променя.
Тази неспособност се корени в една закостеняла криво разбрана традиция на затвореното зад високи дувари самодоволно еснафско семейство описано идеално от нашите литературни класици.
- Умее ли изобщо да обича един такъв човек?
- Обича как "Он си знае. Он си е таков." Това е защитата му, словореда на безпомощността.
- Бащата може би не е човек, който ще прегърне или ще каже "обичам те", но има ли нещо друго в неговото поведение, което показва любовта му?
- Трагизмът на героя произхожда от силната необходимост да се осъществи в тази любов и тоталното незнание, липсата на интуиция, как да стигне до нея.
- Какво му пречи да бъде по-отворен към децата си, и до каква степен това е резултат от външни обстоятелства или неговото собствено вътрешно състояние?
- Пречи изостаналостта му, за която вина има времето и средата.
Накратко - кривия уродлив соц сложил тежкият си печат върху страната ни в широки прослойки от населението. Тази блудкава супа, която има да сърба още поколения българи.
- Какво искате публиката да усети, след като се завърши последната сцена на спектакъла - какво послание да остане с тях?
- Един уважаван колега казваше, че ние не сме пощальони и не разнасяме послания. Текстът е силно асоциативен.
Успех ще е да сме постигнали съпричастност, емпатия, вълнение.
Отделните епизоди и съдби на героите неволно асоциират със съдбите на роднини, познати и непознати.
С трагедиите на живи и отдавна умрели хора с подобни характери и проблеми, затрупали собствените ни спомени и биографии до задушаване, особено на нас, които помним по-отдавана. Дано на младия зрител се открехне любопитството.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
