Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Театрална емпатия с Явор Костов - Йондин и Анна Нарцис Шопова

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Театрална емпатия с Явор Костов - Йондин и Анна Нарцис Шопова

"Иска ми се да вярвам, че им дадохме няколко мига удоволствие, увереност, свързване, миг емпатия", казват артистите след работата си с деца-бежанци от лагера в квартал "Враждебна"

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

Актьорът и режисьор Явор Костов - Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова разказват за един възможен театрален процес с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна", осъществен под формата на пет театрални работилници в края на миналата година.

Ето какво споделиха Явор и Анна за работата им с децата:

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

- Какво бихте разказали за посещенията в лагера във Враждебна и работата с децата там?

Явор: Беше интересно, вълнуващо и малко тъжно. Научих много неща за живота на бежанците, които ме стреснаха. Приех поканата на Анна да направим няколко посещения и да работим с децата с театрални средства.

Реализирахме работилниците по програма "Творчески стипендии" на Национален фонд "Култура". Знаех, че ще бъде и предизвикателство. Мисля, че обществото ни масово не е запознато и не се замисля, какво означава да живееш в такъв лагер, въобще какво е да си бежанец. Иначе децата са като всички деца, любопитни, чаровни,  искащи внимание.

Иска ми се да вярвам, че им дадохме няколко мига удоволствие, увереност, свързване, миг емпатия. Опитвам се да не забравя имената им, но това скоро ще настъпи. Доколкото разбрах повечето от нашата група вече са извън България.

Анна: Голямо вълнение! Започвахме работилниците с игри за запознаване и музикални сцени, в които всеки трябваше да представи себе си, цвета и настроението си в съответния ден. След това продължавахме със занимания по предварително избрана от нас тема: костюми от хартия, сценични поклони, рисуване на фигури в реален размер, клоунада, импровизации... Наложи ми се да пея, да свиря на дайре, да играя с клоунски нос (а много се притеснявам от сценични изяви).

Истинско забавление и чиста радост, независимо от обстоятелството, че бяхме в бежански лагер.

Благодаря на отдел "Миграция и интеграция" на Каритас София, които ни приеха за свои доброволци. Екипът им, работещ  с децата в ПМЗ Враждебна, беше до нас през цялото време и се включваше в работилниците. Накратко, малки и големи влизахме в роли и се смяхме заедно. Подобни феномени са необходими. Срещата с изкуството е един начин да се случат.   

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

- Имахте ли предишен опит в работа с деца. Какво беше различно сега, какво ново се случи? Научихте ли нещо ново?

Явор: Моят опит е с деца в институции и то основно от времената преди защитените жилища, когато бяха просто Домове за деца. Има много прилики, но и разлики.

За бежанците това е травматичен, но /поне така силно се надяваме!/преходен момент. Те също искат внимание и игри, но при повечето се усеща, че травмата е скорошна, те искат да се върнат към една устойчивост, към дома. Травмата от войната, загубата на близки, е нещо, с което нямам опит и може би ми предстои да се сблъскам с него.

Разбира се, това са първоначални впечатления - пет двучасови срещи за мен не са достатъчни за по-дълбоки изводи. С децата, отгледани без родители, като цяло травмата е по-стара. Те от години са на режим оцеляване без родител в институционална грижа.

И нуждата за свързване е изключително силна и дълбока. При всички случаи и при едните, и при другите играта и театърът са отключващ момент и повод за свързване и взаимно изучаване.

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

- А децата в лагера, можете ли да кажете от наблюденията си върху процеса? Промениха ли нещо за тях работилниците, в които участваха?

Явор: Грееха им лицата и се забавляваха, за мен това е достатъчно. И ни се радваха като ни видеха.

- Имахате ли опит в доброволческата и благотворителната дейност? Кое ви мотивира?

Анна: Не бих казала, че опитът ми като доброволец е голям. Включвала съм се в разходките на кучета в общинския приют в с. Горни Богров (организира ги Бандата на 1500-те), около година работех като координатор доброволци в Отдел "Миграция и интеграция" на Каритас София, където се сблъсках с проблемите на семействата-бежанци. Голяма част от работата ми беше свързана с дейности, насочени към помощ за децата-бежанци и там открих за себе си още една кауза (освен животните).

Трудно им е - с езика, адаптацията - миналото е страшно, а бъдещето - неясно.  Най-силната мотивация е, когато виждаш, че децата се усмихват. Много обичат да рисуват, да пеят, музиката ги обединява. В работилниците ни правиха костюми от хартия, общуваха, учиха се да "влизат" на сцената, да измислят своя имровизация и поклон, да приемат аплодисменти и съответно - да аплодират, когато са в "ролята" на публика.

И когато видиш колко съсредоточено майсторят нещо от хартия, "рисуват" си името във въздуха, или щастливо "излизат" от сцената след бурно ръкопляскане от останалите, разбираш, че си променил нещо за тях и има смисъл да си там. 

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

- Какво забравят възрастните, което децата помнят?

Явор: Хахаха, не знам!

Ние всички помним неща, които някой някъде е забравил, и обратното - някой помни нещо за нас, което отдавна е изчезнало от паметта ни и в един момент го вади пред нас като изгубена снимка. И се чудиш как си го запомнил това!? Може би това забравяме - че живеем в другите, някой път много по-силно отколкото си мислим. А при децата това са следи за цял живот.

Може би специално в тази артистична работа, трябва да правим нещо съвсем просто, което сякаш често забравяме. Доктор Давид Йерохам, който е като гуру за много от нас, каза веднъж: "А ти потупа ли го по рамото? Каза ли му: Браво, това, което си направил е страхотно?" Трябва отговорно да се учим да оставяме добри следи в тях, с искреност и убеденост.

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

- Явор, вие имате ли детска публика в Ателие "Пластелин"? Намираш ли разлика между децата и възрастните като участници в театралното преживяване - актьори или публика? Можем ли, всъщност, да се разделяме на деца и възрастни, когато говорм за театър?

Явор: Преди години имахме юношеска студия. Поддържането ѝ изисква специална нагласа, отдаденост и борба. Доста от нас работят с ученици на проектен принцип, но там проектът свършва и край.

В момента замисляме да дадем пространство за срещи на млади артисти, на сравнително регулярен принцип и без много менторстване. Ей така, да се събират и да си говорят или там каквото искат да правят. Е, почти каквото искат.

Иначе, разбира се, че има разлика! Това е друг свят. Честно казано, аз най-добре работя с деца над определена възраст, примерно 10 години. С по-малките съм просто артистичен чичко - там имам колеги вълшебници и не смея много да се проявявам. Да не говорим за аниматорите.

- Какво вълнува "Пластелин", какво да очакваме, за какво да следим?

Явор: Както вече казах освен изложбите, представленията и Джобния фест, който тази година е през април /и както винаги е много отворен към всякакви участници!/, искаме да правим редовни неформални срещи, тематични вечери с прожекции, такива неща - и с млади, и с не толкова - така че следете за покана на някоя тематична вечер, примерно ранния индъстриъл в музиката и пърформанса. Също и онлайн.

Тази дума подкаст вече е навсякъде - камък да хвърлиш, подкаст ще удариш - но да кажем, че аз лично искам да правя някаква форма на видео-стрийм-театър и работя по въпроса. Вече имаме хубав офис и техника за записване /пак благодарение на НФК, между другото!/, трябва да ги използваме максимално. 

Актьорът и режисьор Явор Костов-Йондин заедно със сценографа Анна Нарцис Шопова организираха театрални работилници с деца-бежанци от лагера в кв. "Враждебна" в София (Снимка: Каритас София)

Още

Розово скривалище за спомени с Анна Шопова

Розово скривалище за спомени с Анна Шопова

- Анна, последните ви индивидуални проекти пряко се занимават с изследване на човека в неговата душевна интимност. Как го свързвате с работата си като сценограф? Тези две направления пресичат ли се или са успоредни?

Анна: Възприемам театъра като процес на дълбаене в човека.

Моето изследване тръгна от спомени, текстове, мисли и търсене на възможно тяхно проявление в пространство. Сценографът се изразява през пространството.

Откритието на такова е крайна точка на усилията ни. В проектите ми (освен всичко останало) се упражнявам и в този опит за намиране. Тоест, понякога двете направления, за които ме питаш, се пресичат. Което не изключва и моменти на успоредно вървене (усмихва се)

 - Знаем, имаш идеи за работа с pinhole камера. Обясни малко повече. Има ли нещо общо с твоя Театър на крехостта?

Анна: Това е от тези идеи, които се надяваш да осъществиш някой ден! Всъщност, твърдо решен си (усмихва се)

За мен pinhole камератa е връщане към началото на снимането. Много ми харесва възможността сам да си направиш апарата, да оставиш изображението на вид случайност, за малко да изгубиш контрол. В главата ми е свързано с Крехък театър, но предстои самата аз да разбера под каква форма ще се прояви.

- Като за финал...

Явор: Мисля, че сме добър екип с Анна!

Анна: По време на този процес научих много. Благодаря на Явор! Наистина сме добър екип! (усмихва се)

Екип на Impressio

Още

Премиера на "Сеч. Една възбуда" от Томас Бернхард на сцената на "Топлоцентрала"

Премиера на "Сеч. Една възбуда" от Томас Бернхард на сцената на "Топлоцентрала"

Явор Костов - Йондин е актьор и режисьор на свободна практика. От 2002 участва като актьор и фасилитатор в социално-театрални проекти и програми главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация, форум театър, проекти в областта на гражданското образование, приобщаващия театър, драма и театър в образованието.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие Пластелин - неголямо галерийно пространство в центъра на София - като място за срещи с независимото изкуство. През 2015 създава Субтеатър - идейно-естетическа платформа за неконвенционален театър.

Последни работи като режисьор и актьор: "Инферно - пътуване към Ада на Данте" /Ателие Пластелин, Субтеатър, 2021/, "Г-н Фауст" /Субтеатър, 2021/, "Сеч. Една възбуда" от Т. Бернхард, реж. Елена Димитрова /Форс Минор, 2022/, Радио Туту /Субтеатър/ .

Още

Нива на крехкост с Анна Нарцис Шопова

Нива на крехкост с Анна Нарцис Шопова

Анна Нарцис Шопова е сценограф и костюмограф на свободна практика. През 2019 г. завършва магистърската програма "Сценография" на Националната художествена академия, а към момента е докторант в същата специалност. Интересува се от театър във всичките му форми.

Реализира и собствени проекти, свързани с пространство и смесване на изразни средства - рисунки, снимки, колажи, текстове, видео и звук. Работата ѝ като сценограф и костюмограф включва проекти в областта на драматичния театър.

Последните ѝ работи са: сценография и костюмография за "Оркестър Титаник" по едноименната пиеса на Христо Бойчев /РДТ "Николай Хайтов" - Смолян, 2021/ и "Вишнева градина" от Антон Павлович Чехов /Театър НАТФИЗ, 2022/.

Още

Румен Леонидов: Мъдри хора като учителя Ваклуш са ни много необходими и днес

Румен Леонидов: Мъдри хора като учителя Ваклуш са ни много необходими и днес

Още

 Стоян Руменин: Изхвърляйте си редовно мозъчните боклуци, за да не се задръстите

Стоян Руменин: Изхвърляйте си редовно мозъчните боклуци, за да не се задръстите

Още

Луиза Григорова - Макариев след "Игра на доверие": Вече познавам симптомите на жертвата

Луиза Григорова - Макариев след "Игра на доверие": Вече познавам симптомите на жертвата

Още

Легендарният Стив Вай пред Dir.bg: Баща ми продаде застраховката си живот, за да мога да уча в музикалното училище

Легендарният Стив Вай пред Dir.bg: Баща ми продаде застраховката си, за да уча в музикалното училище

Още

Христо Йоцов: Трябва да престанем да бъдем бяло петно на музикалната карта

Христо Йоцов: Трябва да престанем да бъдем бяло петно на музикалната карта

Още

Фотографът Сандро Милър: Борех се с рак, когато ми хрумна идеята да снимам Джон Малкович

Фотографът Сандро Милър: Борех се с рак, когато ми хрумна идеята да снимам Джон Малкович

 

 

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър