Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Тъмножълтото момиче от Варна и обетът на художника

МЛАДИ ТАЛАНТИ

Тъмножълтото момиче от Варна и обетът на художника

Как Петра Димитрова се нареди до Светлин Русев, Дечко Узунов, Димитър Казаков-Нерон

Петра Димитрова е от Варна

Костелив орех. Чешит. Странна птица. Тъмно жълто момиче от Варна.

Петра Димитрова е от онези художници, които не говорят много. 

Бохемският дух на "лудия" гений Тулуз-Лотрек й е далечен, но картините му са сред любимите й. А нейните авторски платна са от онези, избраните и отличените, които нямат проблеми да понесат бремето на художника, изобразявайки проблемите на Новото време.

Още

Шанс за младите творци в Национален конкурс за съвременно изкуство

Шанс за младите творци в Национален конкурс за съвременно изкуство

Петра Димитрова спечели първа награда в категория "Живопис" на Националния конкурс за съвременно изкуство за млади автори, организиран от Експат Глобално Изкуство през юни 2019 г. - първият в Източна Европа фонд за инвестиции в изкуството, който стартира в България.

Серията на Петра Димитрова - "Деградация и материализъм", е всъщност дипломната работа, с която младата художничка завършва Националната художествена академия. Сама избира да се обучава в ателието на именитата професор Десислава Минчева, а в момента следва магистратура.

На 19-и ноември, заедно с близо 120 картини, фотографии и скулптори, наред с майстори като Светлин Русев, Дечко Узунов, Димитър Казаков-Нерон, Бенчо Обрешков, на Петра Димитрова ще й бъде обърнато специално внимание.

Едва 23-годишна, тя има възможността да представи 21 авторски платна на аукцион, който ще се проведе на 19-и ноември във Военния клуб. Конкурсът на Експат Глобално Изкуство, който спечели, й позволява да остане в България и да рисува като професия. В противен случай алтернативите пред младите художници са две, споделя тя. Едната е да работят друго и да рисуват само за хоби. Втората - да емигрират, за да се заплаща труда им достойно. 

"Винаги съм рисувала. Осъзнах, че искам само с това да се занимавам около 7-ми клас. Първите ми рисунки са по стените вкъщи - всякакви драскулки. Когато искам да нарисувам нещо - просто го правя", разказва в първото си интервю Петра.

Запечатва моменти от градската среда. Така, както в серията "Деградация и материализъм" сметището и боклукът се превръщат в нейни главни герои.

"Приятелки", Петра Димитрова

Оранжевите жилетки на хората от "Чистота" се набиват в очите. Мургава жена е превила гръб и гледа някъде в далечината. И тя е с оранжева жилетка. Тя е измислена, но и образ от реалността около нас, която подминаваме по улиците. 

"Тези хора са всъщност изключително незабележими. Хора, покрай които ние минаваме всеки ден, правим се, че те не са там. Те обаче са там. И реално, макар да живеят в съвсем различен живот от нашия, те чистят това, което ние хвърляме по земята и ходят след нас в нашия живот. Според мен тези хора трябва да могат да бъдат обект на картина, трябва да ги забележим, да ги видим по различен начин", казва за творбите си Петра.

"Пасианс", Петра Димитрова

Стилът й би могъл да се определи като натурализъм с условни пространства. Композициите й са интересни, с приглушена цветност и добра пластична култура. Картините й са ропот срещу човешката немарливост и градската среда, в която живеем. Това са портрети на хора, но хора без лица, без черти, без  физиономии. 

"Рисувам по въображение. Ходя навсякъде със скицник. В него рисувам моменти от улицата, такива, които си измислям. Въпросната жена, за която говорим, не е конкретен образ. Тя не съществува тук и сега", казва Петра.

"Шайгата", Петра Димитрова

Сметището и боклука Петра използва като алегория за уродливите страни на обществото. Ако няма пред себе си боите и листа, й е по-трудно да се изрази, без да бъде рязка и критична.

"Хората са станали егоистични, затлачени в себе си, с жажда за имане, за повече материални неща. Това ги отдалечава и от тях самите, и от другите. Липсва духовността. Картината ми е още една метафора за разпада на ценностите", казва с горчивина Петра.

"Малка водка" , Петра Димитрова

Старае се да капсулира доброто в себе си, надява се да успява.

"Да мога да помогна на някой, ако има нужда, без да ме е молил и след това да не го споменавам повече. Да не ме е страх да казвам истината, да мога да мисля поне малко критично, да не съм кон с капаци, като някаква овца", обажда се с гласа на Петра и онази жажда за свобода и истина, мъчеща, но и движеща всеки творец.

"Винаги се старая да казвам истината. Ако е за добра кауза - може да замълча, да преглътна, да спестя. Но винаги се опитвам, особено на най-близките ми, да има казвам ясно какво мисля. Те могат да го приемат или не, техен избор. Моят е да съм честна", подчертава художничката.

"Отсреща" , Петра Димитрова

Би й се искало да приема картините си като инструмент, с който да "почисти" обществото.

"Това би било хубаво. Искам така да мога да действам. Да покажа проблемите такива, каквито са, не изопачени. За мен би било радост, ако накарам поне един човек да се замисли как рушим духовното, без да ни мигне окото", смята Петра.

Освен пленери и изложби, 23-годишната художничка следва магистратура. Знае само, че след като напусне академичната общност ще продължи и професионално по пътя на изобразителното изкуство. Казва, че е готова да приеме факта, че творците често биват признавани и възвеличавани след като си отидат от света. Славата не я блазни.

"Не си представям живота си без живописта по никакъв начин. Картините са моите откровения. Те са части от мен. Всяка картина е запечатала момент от живота ми. Вложила съм някаква емоция, нещо, което ме е докоснало. На приливи и отливи съм, като морето. Иначе на цвят съм тъмно жълта, кадмиево жълта", казва тя.

"Казаните", Петра Димитрова

Цветовете за нея, както и за останалите художници, имат други имена. Носят друга емоция. В момента прави рисунки на отдушници и тръби. Приличат й на някакви чудовища, които се появяват на бял свят чрез маслените й бои.

"Трябва да усетя вдъхновението емоционално, чак тогава започвам да рисувам. Рядко говоря за картините си. Може би само с най-близките ми хора. Може да се каже, че съм свикнала да живея в свят, съставен от боите и платното. Там комуникацията е много по-силна. Това за мен е и вид терапия, така се изразявам. Емоции, проблеми, които ме тормозят излизат на бял свят", казва Петра.

Признава, че носи отпечатъка на морето по себе си. Освен гларусите, които сме виждали на платната й, рисувала е и риби. Морето е носталгията й. Тя е тема на пейзажите на Петра Димитрова край Варна.

Петра Димитрова (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

"Не знам дали ми е софийски периода, или просто някакъв период. Знам само, че ще продължа да ги рисувам. С колеги не споделям идеи за картини. Единствено с професор Минчева. Каквото и да се случи, ще продължавам да рисувам. Искам да си вадя хляба с живопис. Ще дам всичко от себе си, дала съм обет да продължа", споделя художничката.

 Не е очаквала да спечели първа награда на голям конкурс. Вижда обявление за него в социалните мрежи и го споделя на стената си, за да не го забрави. Всъщност точно това се случва. Един ден й се обажда колежка. Напомня й за последния срок и двете кандидатсват.

"Казвам й - давай да пускаме картини, да опитаме. Не бяха подбрани тези, които изпратих. Просто така го почувствах. И друг път съм разчитала на  вътрешните си усещания. Надявам се да съм достатъчно целенасочена. Надявам се да не отмине този стремеж, който нося, тази мисия - да се опитам да насоча погледите на обществото отново към ценностите, от които има болезнена нужда. за да оцелее", смята Петра.

Макар да се познава добре и да е свикнала да гледа в собствената си паница, като всеки творец иска да се доближи до някои от идолите си.

"Харесвам импресионизма. Имам много любими художници, но от българските са Илия Бежков, Илия Петров... От чуждите - Корнелиу Баба, както и представителят на постимпресионизма Тулуз-Лотрек. Харесвам и ранните периоди на Пикасо", споделя Петра.

Трудно може да се даде отговор на въпроса как един художник оцелява в емоционалните си кризи.

"Още съм доста млада, нямала съм периоди, в които да се налага да правя нещо допълнително за въображението и сетивата си. Надявам се да не изпитвам подобна нужда, като тази на Жан Мишел Баския. Той си отива от свръх доза. За да може да рисува, дълго време е използвал наркотици. Смятам, че славата го е ударила доста рано, може би", смята Петра.

Носи в себе си една дълбока болка на младите творци. Тя се корени в това, че съвременниците ни все още не разпознават добре изкуството, художниците и не ходят достатъчно по изложби.

"Някога се е случвало. В момента според мен се случва само за определени хора - колекционери, няколко човека, които се броят на пръсти. За млади автори не чуваме достатъчно. Не успяват да оцеляват. Броят се на пръсти. Искам да кажа, че обикновените хора нямат тази възможност да купуват картини. Ще споделя една болка на младите творци. Идва един човек, който има желание да поръча портрет. Иска да е от натура - да се рисува с маслени бои. Платното е средно голямо. Аз казвам една сума, която ще ми покрие материалите и ще ми остане нещо и за себе си. Сума, която не е колосална. Човекът започва да се пазари с мен, че му е скъпо. "Ще се обадя", казва. И не се обажда. Това е масово. Хората нямат пари за изкуство, не че не го разбират и искат. Или просто така предпочитам - да гледам позитивно, обяснявайки си, че нямат възможност. За съжаление у нас често се омаловажава трудът на художника".

Добре познава силите си. Казва, че "парен каша духа" и си позволява да поема само задачи, които може да изпълни. Най-големите комплименти от проф. Десислава Минчева пази за себе си. Дават й сила, когато й е трудно. Най-голямата награда е одобрението на учителите й. Критиката им винаги е градивна, казва Петра. В сърцето си пази място и за Красен Бербенков - първият й учител, художник и ученик на Светлин Русев.

"Даваше ми свобода, разбираше ме и същевременно даваше насоки. Свободата не бива, обаче, да се превръща в свободия, тя върви ръка за ръка в изкуството. Свободна съм в картините. Малко мои платна имам вкъщи, защото когато ги погледна - виждам грешките си. Самокритична съм", казва Петра.

Картините й не спестяват на обществото диагнозата "криза на ценностите". Кофите за смет буквално преливат, а гларусите се борят за последните огризки. Безкомпромисната прямота на Петра Димитрова обръща естествено погледа към бъдещето, което едва ли искаме да остане такова, като в картините й.

Отворен остава въпросът кога ще го разберем.

Експат Глобално Изкуство е първият фонд за инвестиции в изкуството в България. Той дава шанс и на творците, и на инвеститорите без опит да печелят от изкуство. След броени дни предстои и официалната премиера на придобитите до момента творби от фонда. Инвестиционният фонд Експат Глобално Изкуство има богато портфолио от картини, фотографии, скулптури. Около 120 от тях ще бъдат показани и предложени на аукцион на 19 ноември във Военния клуб.

Още

Стартира първият фонд за инвестиции в изкуството в България

Стартира първият фонд за инвестиции в изкуството в България

Гости на гала-вечерята, по време на която ще се състои и търг с тайно и явно наддаване, ще бъдат сегашни акционери, бъдещи инвеститори, колекционери и творци. Специално за събитието пристига известният американски експерт в областта на инвестициите в изкуството Jo La Placa (Джоу Ла Плака). Той ще изнесе кратка лекция за изкуството като атрактивен инвестиционен клас. Колекцията от активи на инвестиционния фонд включва произведения от различни автори, период и стил.

"Фондът има опортюнистична стратегия с фокус върху съвременни автори, чието творчество може да бъде оценено високо скоро, както и върху стари автори, които могат да бъдат преоткрити от пазара. Непрекъснато търсим активно добри сделки, включително със самите творци, които - попадайки в портфейла на Фонда - придобиват валидация на цените си и по-големи възможности да покажат своите работи пред по-широка и специализирана публика. Фондът няма стратегия да формира постоянна своя колекция, а по-скоро търси стойностни творби с добър потенциал за реализация на пазара, така че да осигури на акционерите си печалби от покачването в цените на произведенията в средносрочен и дългосрочен план", казва управляващият партньор на "Експат Капитал" Никола Янков.

Фондът дава много предимства за акционерите. Сред тях са значително по-изгодните цени за придобиване и продажби на активи в сравнение с индивидуален купувач или продавач на свободния арт-пазар. Част от стратегията на Фонда е да купува изкуство на пазари, където цените са ниски (какъвто е българският, например) и да продава на пазари с установени традиции за колекционерство и в пъти по-високи цени, каквито са пазарите в Западна Европа и САЩ. 

Коментирай 0

1/1

"Пасианс", Петра Димитрова

Петра Димитрова (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

"Шайгата", Петра Димитрова

"Малка водка" , Петра Димитрова

"Казаните", Петра Димитрова

"Приятелки", Петра Димитрова

"Отсреща" , Петра Димитрова

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Стоянович и Катерина Евро пред Impressio за "Спомен НЛО"

Събитието е на 20-и декември от 20 часа в НДК

Джонас Толкингтън и неговият "Екшън" в България

"Смея се винаги, когато говоря за този филм и винаги ще харесвам идеята му, че не трябва да бъдем толкова сериозни със себе си", казва американският актьор за главната си роля в комедията "Екшън"

Орлин Павлов извън зоната си на комфорт

"Елате в Операта. Ще видите нещо, което не е правено в България, наистина на много високо ниво", е поканата на певеца и артист за мюзикъла "Клетниците"

Скулпторът, който извая Славейков в Милано и вся смут: Докато работех, ми четяха стиховете му

Адриан Новаков избира да работи в родната си къща в Габрово и вярва, че някой ден от невероятната енергия на българите ще се роди нов световнопризнат творец

В балета цял живот все се доказваш

Снежана Дескова и Анелия Димитрова за одухотворението и отдадеността към балетната магия, за която няма ограничения нито във времето, нито във възрастта, нито в поколенията

Елате в будния сън на Християн Бакалов

"Съпричастността е в основата на бъдещето оцеляване на човечеството", казва с усмивка световноизвестният артист, хореограф и танцьор, който не спира да провокира себе си и нас с творчеството си