Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Стоянка Мутафова пред Dir.bg: Кариерата е бошлаф работа, ако никой не те чака у дома

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Стоянка Мутафова пред Dir.bg: Кариерата е бошлаф работа, ако никой не те чака у дома

Достатъчно са ми годините, животът ми до тук стига, но щом Господ е решил да има още - колкото-толкова, изповяда любимката на поколения българи

Стоянка Мутафова в "Столетие мое" (Снимка: BulFoto, колаж Юлиян Илиев)

В Месеца на жената екипът на #URBN представя дамите, които ни вдъхновяват. Кулминацията ще бъде събитието "She's the ONE" на 28 март в "Клуб 1" на НДК. Лектори на конференцията - осем жени, които въплъщават представата ни за силни, успели, модерни дами. Вход свободен. Местата са ограничени.

А специален почетен гост на събитието ще бъде една голяма българска актриса. Жената с най-дълга сценична кариера достойна за "Книгата с рекордите на Гинес". Госпожа Стихийно бедствие. Стоянка Мутафова.

На 2 февруари 2019 г. - 70 години на сцената (Снимка: Лилия Йотова)

Безапелационно най-голямата и обичана българска актриса е Стоянка Мутафова. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.

Родена е на 2 февруари 1922 в София. Завършва класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Ив. Вазов" . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", където работи от 1956 до 1991 г. През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. орден "Стара планина", I степен.

Стоянка Мутафова е участвала в много български филми и театрални постановки.

Има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - чаровната Мария.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. С него се срещат в Народния театър, където тя започва работа като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.

В "Г-жа Стихийно бедствие" (Снимка: BulFoto)

С легендарната актриса разговаряме за любимите й роли и за тези, които не е успяла да получи, за любовта, за сцената, от която не й се слиза, за умните импровизации, за пълноценния живот, за нещата в живота й, които би променила и за силата да подминава предателствата...

На Международния ден на театъра ви представяме голямата Стоянка Мутафова:

- Госпожо Мутафова, как се чувства една актриса, която е била 70 години активно на сцената и стана на достопочтените 97?
- Ами, как да ви кажа, не се чувствам бабичка (смее се). Не ги усещам съвсем годините. Стара съм вече, много неща не са както преди, но все още успявам да играя в представлението "Госпожа Стихийно бедствие", пътуваме с книгата ми "Добър вечер, столетие мое!" - представяме я из страната. Искам, докато съм жива, да играя и да не се видиотя.

- Кое Ви донесе най-голяма радост около рождения Ви ден? Кой, кое успя да Ви зарадва най-много?
- Аз не отразявам много - много рождените си дни. Пет пари не давам, че ставам на еди колко си лазарника.

Стоянка Мутафова в "Столетие мое" (Снимка: BulFoto, колаж Юлиян Илиев)

По традиция винаги съм на сцената на рождения си ден. Това ме е зарадвало. Разбира се, и вниманието и любовта на близките ми хора и почитателите ми.

Тази година отбелязах празника в зала 1 на НДК. Честваха ми и 70 години на сцената. Кирил Кирилов, продуцентът на една от пиесите ми, заедно с още няколко човека се обединиха и ми направиха това тържество. Повторихме го после на 12 март, защото първата дата се изкупи бързо. Ето тези неща ме радват. Публиката още ме обича, за което съм безкрайно благодарна!

На тържеството послучай 90-годишнината й (Снимка: BulFoto)

Още

Стоянка Мутафова:   След смъртта на Нейчо сложих кръст на сърцето си

Стоянка Мутафова: След смъртта на Нейчо сложих кръст на сърцето си

- Кое прави една жена успяла, реализирана напълно - и в личен, и в професионален план?
- Въпросът е много всеобхватен и зависи от гледната точка на всяка жена и нейните изисквания. За някои е да роди дете, да създаде дом семейство, за други да направи шеметна кариера, за трети - и двете неща да вървят заедно, балансирани.

Много е трудно, едното винаги е за сметка на другото. Но смятам, че една жена е реализирана щом стане майка, щом дари живот.

Кариерата е бошлав работа - я стане, я не. Пък и кой ти признава твоите успехи?! Всеки се прибира в къщата си и гледа себе си. Така, че да имаш само професионален успех, без да има кой да те чака у дома ... не е реализация.

- Дар от Господ е това, че ставате на 97 години, и още сте на сцената...
- То е може би колкото дар, толкова и мъка понякога. Вече не мога да чета, малко по-трудно ходя, удари ме в краката, дано поне в главата ме пощади (смее се).

Достатъчно са ми годините, животът ми до тук стига, но щом Господ е решил да има още - колкото-толкова. (смее се) Никога не съм допускала, че ще живея толкова много.

В "Квартет" на сцената на Сатирата по случай 85-годишнината й (Снимка: BulFoto)

- Какво е сцената за Вас?
- Всичко! Сцената е всичко за мен. Искам още и още да играя! На нея се пренасям в другия, изтънчения свят на изкуството.

- Ако можете, какво бихте променили в живота си?
- Това, че се върнах в България от Прага. Имах голяма любов с Роберт Роснер. Той беше световноизвестен, работил е с Райнхарт.

Беше евреин и тръгва да бяга към Палестина. Но тук - засечка, не може да мръдне. Имаше две шоколадени фабрики. Една от тях беше на Пеев, те правеха шоколад в България. Неговото дете е заеквало, а Роберт се сдружава с някакъв човек, влиза в контакт. Води човека у Пееви и оправят детето за няколко месеца - започва да говори равно и гладко. Пеев взима Роберт под крилото си и така се спасява. След 9-ти беше преподавател в Театралната академия за кратко и си тръгна.

- Коя е най-добрата Ви роля по Ваша преценка? Коя е любимата Ви роля?
- Тази на Анна Андреевна (в "Ревизор" на Гогол -б. а.). Първо, защото тя не стана в България. На Методи Андонов жена му, Цветана (Гълъбова) беше мераклия да ме дублира, а тя не ставаше за тази работа. Методи в никакъв случай не искаше да й даде ролята.

Тя взе един тефтер, един молив, налапа една дъвка, започна да дъвче, гледа ме на репетициите и пише.

При мен, когато така някой стои насреща ми, нищо не се получава... Методи го знаеше това. Аз съм играла във всички негови пиеси. Той без мен не правеше пиеси. С него дори сме се млатили. Хем се обичахме, хем се млатехме - разбира се на шега, в творческия процес. Даже ми казваше: "Ма, муцо, ний не сме се били още, бе! Нищо няма да излезе от тази пиеса" (смее се).

Та да се върна на жена му - стои и джвака ... Аз не съм от тези, които могат да се абстрахират от това. Тръгваме за Съветския съюз. Така се уплаших ... Викам си: "Боже, какво да правя сега, какво? Крак ли да чупя, какво да правя?" Не исках да излизам в тази роля. Не се чувствах готова...

Стигнахме, но аз през нощта премислих. Знаех си грешките, но нямах сили някак си да обърна ролята. Накрая го реших и промених всичко. На другия ден, когато се вдига завесата - първо излизаме аз с Невена Коканова - Машенка - тя играеше дъщеря ми. Давам нареждане на мъжа си какво да прави, че идва Ревизорът...

70 години на сцената в НДК (Снимка: Лилия Йотова)

Разбрах, че улучих. Салонът гръмна от смях, всичко мина отлично. Прибирам си нещата в гримьорната, а отвън стои един човек, не го познавам кой е. Хубав, строен, но непознат. "Добрый день" - казва. "Добрый день" - му отговарям. "Вы играли Анну Андреевну?" "Да", отговарям аз.

Още

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Дни преди да си отиде, видях на лицето на Нейчо Попов маската на смъртта!

А той като ми хвана ръката и взе да я целува и да се кланя до земята. Викам "Кой сте вие?" Отговори ми, че е Марк Захаров. Не можах да повярвам, че това е великият актьор и режисьор Марк Захаров! Правихме метани един срещу друг. Аз му разказах всичко за моите притеснения около ролята. Той ми призна, че е същият. Имало ли някой, който го смущава - не може. Има ли дразнител - не става.

Артистът иска условия, атмосфера. Не понася някой да му стърчи на главата.

- Коя роля искахте много, но не я получихте?
- На "Майка кураж". Младен Киселов ми я беше дал, почнахме да я работим, но той почина и така си и остана всичко. И до ден днешен съжалявам, че не изиграх тази роля.

- Импровизирате ли понякога на сцената?
- Да, импровизирам. Особено при комедиите. В другите видове пиеси не, но в комедиите доста. Обичам да импровизирам, но гледам да е смислено, а не глупаво. Защото импровизацията е хубаво нещо, когато е умно.

Винаги казвам как Кръстьо Сарафов през 1927 г., бях още малко дете, как е импровизирал една реплика, която остана завинаги в "Големанов" въпреки, че не беше от пиесата. В царската ложа беше цар Борис Трети, а там има един монолог, доста дълъг - "Какво мисли тоя, оня ... " Изведнъж Сарафов вижда Царя и вика: "Какво мисли короната?"

В този момент Борис Трети става, започва да ръкопляска и цялата публика става на крака. Царя веднага пратил ордените и почестите си и казал: "От тук нататък играеш ли Големанов, давам ти ги, играеш и ги връщаш." И тази реплика остана.

И моите реплики на баба Гицка останаха. Ст. Л. Костов (авторът на "Големанов" - бел. а.) не беше жив, но жена му беше. Попитах я дали мога да добавя мои импровизации, тя разреши и те си останаха, но само, когато аз играя. На други не позволиха.

На 21 години - актриса в театъра в Прага (Снимка: Личен архив)

- Кои са любимите Ви партньори?
- Парцалев, Калоянчев и Невена Коканова!

- Познахте ли през живота си предателството?
- Че кой не го е познал?! Но аз бързо прощавам, подминавам тези неща. Не се товаря излишно с негативности. Който ми е направил лошо, който ме е предал - да си бере кахъра. Пет пари не давам. То това ме е и съхранило.

- Най-големият Ви страх през годините?
- Да не се видиотя на сцената. Да взема да почна да говоря разни глупости, простотии и да приличам на идиот. Искам да умра спокойно, в съня си и да съм била до последно с разсъдъка си.

- Ако Бог Ви попита днес за единственото Ви, най-голямо желание, кое ще е то?
- Е това, което казах! Да не стана идиот! (смее се)

В "Трупът фантом" в Сатиричния театър

- Как протича един Ваш ден? Разходки, телевизия, какво предпочитате?
- Когато нямам представление или работа протича основно вкъщи, правя си крачките, от стая в стая, по 1000 на ден. Това ме държи в добър тонус. Гледам телевизия, разхождам се с дъщеря ми някъде, или с Евгени (Евгени Боянов - мениджър на актрисата - бел. а.). Ходим напред назад, нищим разни планове къде да гостуваме с книгата, какво да се направи. Не ми е скучно ежедневието, за моите години не мога да се оплача.

С дъщеря си Муки (Снимка: Костадин Кръстев - Коко, за списание "Хелоу")

- Благодарни ли сте на Господ за дългия си пълноценен живот?
- Да, благодарна съм! Пожелавам на всеки да стигне моите години, но ако е пълноценен, дееен и с акъла си. Иначе няма смисъл!

Надявам се да не съм била много грешна и там да отида в Рая! Амин!

С мениджъра си Евгени Боянов на 70 години на сцената в НДК (Снимка: Любомир Костов)

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

Легендата Стоянка Мутафова стана на 97

Още

Стоянка Мутафова отпразнува 97-ия си рожден ден пред пълна зала 1 на НДК (снимки, видео)

Стоянка Мутафова отпразнува 97-ия си рожден ден пред пълна зала 1 на НДК (снимки, видео)

Още

Великата Стоянка Мутафова отново на сцената в зала 1 на НДК

Великата Стоянка Мутафова отново на сцената в зала 1 на НДК

Още

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

Коментирай 12

1/1

Стоянка Мутафова в "Столетие мое" (Снимка: BulFoto, колаж Юлиян Илиев)

В "Столетие мое" (Снимка: BulFoto)

На 97-годишния си юбилей в НДК (Снимка: BulFoto)

С дъщеря си Муки (Снимка: Костадин Кръстев - Коко, за списание "Хелоу")

На 21 години - актриса в театъра в Прага (Снимка: Личен архив)

С мениджъра си Евгени Боянов на 70 години на сцената в НДК (Снимка: Любомир Костов)

В "Столетие мое" (Снимка: Стоян Катинов)

В "Столетие мое" (Снимка: Стоян Катинов)

(Снимка: Личен архив)

На тържеството послучай 90-годишнината й (Снимка: BulFoto)

В "Трупът фантом" в Сатиричния театър

С Невена Коканова в гримьорната на Сатирата (Снимка: Личен архив)

С Нейчо Попов в Прага (Снимка: Личен архив)

В "Г-жа Стихийно бедствие" (Снимка: BulFoto)

В "Квартет" на сцената на Сатирата по случай 85-годишнината й (Снимка: BulFoto)

Стоянка Мутафова в "Столетие мое" (Снимка: BulFoto, колаж Юлиян Илиев)

На 2 февруари 2019 г. - 70 години на сцената (Снимка: Лилия Йотова)

70 години на сцената в НДК (Снимка: Лилия Йотова)

В "Г-жа Стихийно бедствие" (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

12-те нощи на Стефан Командарев

Ако това, което правят палачите, престане да ти прави впечатление, значи си на тяхната страна, изповяда режисьорът Стефан Командарев

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов ни намигат и канят да пътешестваме в свят от хартия, кукли, митология и музика

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима