СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Стиляна Узунова и параболата на съвременния хаотичен свят
"Най-отчетливи може би за публиката са малките човечета в платната ми. Символ на нашите стремежи, въжделения, мисли и съмнения. Понякога безгласни наблюдатели и нашата надежда. Понякога изчезващи в безкрая", казва художничката за новата си изложба "Епизоди"
Автор: / 2609 Прочита 2 Коментара
Стиляна Узунова на откриването на новата й изложба "Епизоди" в пространството на столичната галерия "Астри".
Снимка: Личен архив
Разговаряме със Стиляна Узунова по повод новата й изложба "Епизоди", представена в пространството на столичната галерия "Астри". Експозицията съдържа над 20 произведения, които могат да бъдат разгледани в периода 3 - 20 юни.
- Здравейте, Стиляна! Срещаме се в контекста на изложбата "Епизоди". Как се зароди идеята за създаването й?
- Здравейте. Благодаря ви за вниманието.
Това е втората ми самостоятелна изложба в пространството на галерия "Астри". Когато Вихра Пешева ме покани да направим тази изложба, бях на снимачната площадка и най- интуитивната и близка тема до мен в този момент беше тази. Благодарна съм и за тази възможност.
Дългите години свързани със живота зад кадър и сцената са дали своята добавена стойност в моя художествен поглед.
- Какво "осветлиха" сценичните прожектори на снимачната площадка през времето?
- Какво осветиха? Осветиха много срещи със специални хора. С вдъхновяващи таланти и ракурси към живота. Осветиха много скъпи за мен приятелства.
Осветиха и много адреналин и пътя извън комфортната зона. Тази интензивна работа с актьори, режисьори, оператори, сценаристи, музиканти и всички хора свързани със снимачния и сценичен процес е една провокация , от която можеш да научиш много уроци.
Това за един художник, според мен е голяма възможност. Всяко пътуване във времето, защото сме снимали в много епохи и жанрове, раздвижва пластовете на въображението и мирогледа ти.
Всяко място, където сме били, а ние сме снимали наистина фантастични природни забележителности, държави и места, добавя към художествения ти поглед безценни впечатления!
И в крайна сметка не на последно място, "прожекторите осветиха" и любовта ми! Защото с моя любим Страхо също се запознахме на снимачната площадка и косвено дължа на нея и моето най - голямо богатство. Семейството ми!
- Кои епизоди от живота намират израз в платната днес?
- Разбира се в "епизодите" надничат моите деца. Най интензивното, естествено вдъхновение и призма за денят ми.
"В кадър" влизат ситуации от зад кадър. Сцената е с постоянно присъствие , в моите композиции. Има и малко автопортретни моменти и разбира се вплетени разкази, базирани на реални и нереални случки, вдъхновени от сегашните ми настроения.
Стилияна Узунова с емоционално пътуване и "Пристан"
- Тук сякаш отново срещаме съпоставката "минало-настояще", възможната различна позиция към слуващото се. Бихме ли могли да кажем, че кратките истории на експозицията "Епизоди" надграждат "Паралелни светове"?
- Бих си позволила да отговоря на този въпрос с един текст на професор Аксиния Джурова, който тя написа по повод тази изложба в галерия Астри. Много съм благодарна, че отново успя да погледне в моите картини толкова прецизно и дълбоко:
"Стилияна Узунова обича да разказва. Не всеки притежава това умение днес. Могат да те обвинят, че връщаш назад изкуството в една от предишната му функция да носи послание чрез наратив.
Емоционална и спонтанна, тя не се впечатлява от коментари с подобен дискурс. Спомням си предишната ѝ изложба "Реещият се човек", тази е своеобразно нейно продължение. В нея тя отново съпоставя случки от нейното детство с настоящия поглед към него и към самата себе си днес - позната и непозната.
Този път предмет на картините ѝ е животът в цялото му многообразие: този под светлината на прожекторите, осветения, изработения от теб образ за пред другите и обратно - неосветената твоя страна, в която дребните неща в живота са в основата на неговия аромат. Тези две половинки са така свързани, че без тях пъзелът не може да се нареди.
Двуликият Янос във всеки от нас при Стилияна ражда нови персонажи: рогати хора - животни олицетворяващи нечестивите сили се появяват в разнообразни ситуации в борба с другите ѝ любими нейни персонажи, този път представени с развети дълги шалове, които обаче лесно могат да се омотаят около врата ти.
Обилното сценично осветление в нейните многопластови композиции се редува с полумрака на тъмните части в картината, пространствените планове се смесват в разновременни епизоди свързани с тънки нишки, на които са провиснали като спасение нейните човечета. Едни успели да се задържат, а други пропаднали в бездната. Животът, целия е пренесен на сцената. "Това е мястото" ни напомня Стилияна, но не само, той - животът е и в епизодите предхождащи спектакъла.
С тази изложба художничката е изградила мащабна панорама - парабола на съвременния хаотичен свят, опънал до скъсване психическата ни устойчивост. Останали са само отделните епизоди - тези малки, но много значителни случки които предполагат стопиране на житейския спринт за да ни напомнят, че дългите разстояния се печелят от маратонците. Не от спринтьорите.
И ако си послужим с нейните наименования на картините на "Попрището жизнено в средата" изпълнено с "Декор от сънища", "Репетицията живот" трябва да свърши и е крайно време да излезем "От трилъра и се отправим към надеждата" задавайки си въпроса "Как да стане всичко това?". (Аксиния Джурова, 14.05.2025 г.)
Стилияна Узунова: Париж е гигантски водовъртеж
- Причудливи, озовали се на необикновени места, с дълъг шал и усещане за движение така виждаме някои от героите в "Епизоди". Кои са най-често срещаните персонажи в работата Ви?
- Много персонажи се повтарят в работите ми. Чакам ги сами да "напуснат" моите светове.
Когато се уморя от тях или когато влязат други по-важни за мен.
Напоследък много рисувам ангели. Не ми се рисуват, намирам ги леко сладникав символ, но те се появяват непрестанно, инстинктивно и вярно. Затова и пак ги слагам в композициите. Всеки когато работи има вътрешен глас, инстинкт...
Аз се нагласям на някаква честота. Като имам някаква идея за реализация все едно намирам честота по радиостанция. И в един момент картината започва сама да влиза в посланието ми. Аз само внимавам да е вярно за мен това усещане в този момент.
Рисувам често едни групи от хора, малко безполови, безвремеви... хора от преди... те се появиха също сами преди 25 години. Приличат на рибари и често ловят "риба", но не съвсем. Това са моите хора на вярата и познанието.
Най-отчетливи може би за публиката са малките човечета в платната ми. Символ на нашите стремежи, въжделения, мисли и съмнения. Понякога безгласни наблюдатели и нашата надежда. Понякога изчезващи в безкрая.
Разбира се да обясняваш това, което рисуваш може да те постави в много неловка ситуация.
Публиката сама трябва да се свърже с този необясним трепет и въздействие, който поражда творбата ти. Или да не се свърже.
- Какво ни помага да се превърнем в главни герои на собствения си сценарий и да напуснем "Репетицията живот" (картина от експозицията)?
- Може би това да се опитаме да бъдем автентични и по-добрата версия на себе си, каквито и да сме. С всичките си негативи и слабости. Да живеем сега. Днес.
Не със страховете за утре и със спомена от вчера. Днес е най-истинският живот!
Интервю на Александра ИВАНЧЕВА
Стилияна Узунова е родена през 1978 г. в София. През 2005 година завършва Национална художествена академия в София с магистърска степен в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в класа на проф. Владислав Паскалев.
Живее и работи в София. Носител е на редица награди.
Стилияна Узунова подрежда нова изложба в галерия "Българи"
"Езикът" на Париж в живописна изповед на Стилияна Узунова
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}