СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Шведският актьор и писател Юнас Карлсон: В скръбта има надежда
Шведският актьор и писател представи романа "Дъждовният човек" и филма "Стокхолмски истории" в София, като гост на фестивала CineLibri
Автор : / 1224 Прочита 0 Коментара
Юнас Карлсон на премиерата на "Дъждовният човек" в София
Снимка: Тихомира Крумова
Юнас Карлсон пристигна в София като гост на CineLibri — актьор с впечатляваща сценична и филмова биография, и писател, който превръща ежедневното в тихи и загадъчни истории. Тук той представи романа си "Дъждовният човек", вдъхновен от лична загуба, както и филмовата адаптация "Стокхолмски истории".
В разговора ни Карлсон отвори врата към своя творчески процес — за писането като интуиция, за актьора, който се учи да мълчи пред текста, и за необяснимите връзки, които понякога предизвикват... дъжд.
- Романът ви "Дъждовният човек" излезе у нас в период на почти непрестанен дъжд. Всяка история в него носи мистерия. Как откривате сюжетите си?
- Никога не знам какво ще се получи, когато започвам. Просто пиша - от нещо видяно, чут разговор, фраза, която е заседнала в съзнанието ми.
Повечето идеи накрая не водят до нищо, но понякога усещам, че в текста има нещо неизказано, някаква тайна - и тогава продължавам.
"Дъждовният човек" започна като опит да пиша за баща си, който почина след майка ми. Скоро разбрах, че автобиографичното не е моят път, и главният герой Ингмар се превърна в смесица между него и мен.
А идеята за дъжда дойде случайно - поливах градината. Тъкмо пуснах водата и заваля. Като знак. Така започна историята.
Юнас Карлсон на премиерата на "Дъждовният човек" в София
Снимка: Тихомира Крумова
- В романа има тъга, но и надежда.
- Това е книга за скръбта, но и за връзката между баща и син. И за властта - какво се случва, когато човек остарее и загуби влиянието си.
Ингмар е режисьор, свикнал да управлява хора и процеси. И изведнъж нищо не зависи от него.
А когато властта се появи отново - колко далеч можеш да стигнеш? И способен ли си да я носиш?
Юнас Карлсон на премиерата на "Дъждовният човек" в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Първата ви роля е още като дете. Как започнахте да играете?
- В училище правехме смешни сценки. Един ден баща ми видя обява за кастинг за филм по Астрид Линдгрен. Закара ме.
Не взех главната роля, но получих малка. Очаквах приключение, а се оказа скучно - само чакане. Бях на 10-11 и ми липсваше домът. Родителите ми ме прибраха.
Години по-късно се върнах към актьорството - вече от желание.
Плеяда от кинотворци на церемонията по награждаване на Синелибри 2025
- Кога дойде нуждата да пишете?
- Винаги съм писал. Актьорството е колективно, а писането е уединение. Това е моят баланс.
Първата ми пиеса беше "Нощна разходка", после дойдоха кратките форми - разкази, романи. Опитвам се да живея и в двата свята.
Юнас Карлсон подписва книги на своите почитатели в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Вашите дъщери вдъхновяват ли ви?
- Непряко. Никога не съм писал за семейството си, но вкъщи постоянно обсъждаме историите. Жена ми винаги първа чете всичко. Казва честно кое работи и кое не.
- По-лесно ли е да играете във филм по своя книга?
- Странно, но не.
В "Стокхолмски истории" играя герой, съставен от два персонажа от романа, така че всъщност трябваше да създам нов човек.
Опитах се да забравя оригиналния текст и да гледам само сценария. Понякога това е по-свежо.
Юнас Карлсон на премиерата на "Дъждовният човек" в София
Снимка: Тихомира Крумова
- Шведската литература често се възприема като мрачна и меланхолична. Съгласен ли сте?
- Най-добрите комедии идват от големите трагедии. Ако нещо не е истинско, не може да бъде наистина смешно.
Не си поставям за цел да пиша хумор, но ако ситуацията е комична - оставям я такава.
- Кое има по-силен ефект - литературата или киното?
- За моето поколение - литературата. Когато четем, ние създаваме света сами.
Киното го прави вместо нас.
И затова книгата често оставя по-дълбока следа.
Юнас Карлсон в разговор с Юлия Владимирова
Снимка: Анна Лазарова
- Има ли роля, за която мечтаете?
- Не бих казал.
Играл съм Хамлет, Войцек, Ричард III... Но сега се вълнувам от първия си моноспектакъл - "Ницше срещу Вагнер".
Играя Ницше, който разказва собствената си история.
Това е ново предизвикателство и, честно казано, съм леко натоварен, но мисля, че това ще бъде една много интересна и впечатляваща пиеса!
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Проекции на действителността в рамките на Синелибри 2025
Синелибри 2025 с филмови акценти извън конкурсната програма
На "Синелибри" предстои още една среща с Тони Сервило
Силви Вартан се завръща в София като специален гост на Синелибри 2025
