Още

Театър "Кредо" отбелязва 30-годишнината си в България и Япония

"Не паля актьорите. Развинтвам им гайките... на въображението. Въображението е най-великият художник. То пали искрата, не аз. Моята работа е да въртя гаечния ключ. И да измисля интересна играчка - сценография, с която актьорското въображението да се заиграе.

След това да сложа правилата на играта, тоест, да кажа на артистите кой какво прави и защо го прави. И после да ги оставя да фантазират и да се забавляват", разкрива създателката на Театър "Кредо". 

Нина Димитрова е основател и артистичен директор на театър "Кредо", режисьор и актриса

Магистър по актьорско майсторство за куклен театър, Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов", София, клас проф. Атанас Илков. Завършва през 1988 с наградата за най-добра женска роля на Международния фестивал на театралните академии във Вроцлав, Полша.

Нина Димитрова и Стелиан Радев на 30-ия юбилей на Театър "Кредо" и "Шинел" по Гогол - 2022 година Снимка: Калоян Грозев

Mагистър по режисура за драматичен театър към Нов български университет, София (2022).

През 1992 година основава Театър "Кредо", чийто първи спектакъл, "Шинел" по Гогол, й донася национално и световно признание. С този спектакъл Нина Димитрова записва в творческата си биография участие в над 200 международни фестивали, между които и най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург, Великобритания (1996, 1997), където нейният "Шинел" по Н. В. Гогол е хит две поредни години и е в класацията "Топ 20" на най-добрите събития на фестивала.

В "Шинел" тя играе на сцената на "Барбикан център", Лондон (2000), а спектакълът й е в класацията "Топ 5" на в. "Гардиън" на най-добрите театрални спектакли на лондонска сцена.

Със своя "Шинел" тя е първият международен гост на световно известните руски театрални награди "Златна маска" в Москва (1997) и на стотици престижни международни театрални фестивали като НЕТ фестивал, Москва, Русия (2012), "Академия", Омск, Русия (2010), Большая перемена, Москва, Русия (2008), "Сеул пърформинг арт фестивал", Сеул, Южна Корея (2000), "Тампере фестивал", Тампере, Финландия (2001) и мого други. Със спектакъла си "Каквото направи дядо, все е хубаво". Нина Димитрова е участвала в над 50 международни фестивали в Европа, Азия и Америка.

Нина Димитрова Фотограф: Тони Тончев / "БГлобал"

Още

Театър "Кредо" и Театър 199 показват легендата "Шинел"

През 2023 година Нина Димитрова става носител на наградата "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев за трите творчески десетилетия на Театър "Кредо". Присъдена от името на Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Уникална изповед на голямата Нина Димитрова за началото на нейното Кредо с "Шинел", за магията да събереш един спектакъл в шепа, за лошото Време, което я предизвиква да седне на чаша вино със свободолюбивите скитници на Стайнбек, за приятелствата, които й помагат по пътя до тук, за огромната любов към театъра, която попива от своите ментори...

- Нина, спектакълът "Тортила флет" по Стайнбек зрее у теб близо 30 години. Постановката вече е на сцената на Театър 199. Зрителският интерес към спектакъла е огромен. Как реши, че сега му е времето?
- Следя прогнозата за Времето от 40 години и все повече ме гложди мисълта, че то става все по-печално. Светът става все по-меркантилен, човекът все по-алчен, все по-несвободен и истински ценните неща все повече се обезценяват. Глобално и регионално, Времето все повече се разваля. Но, както знаем, няма нищо по-хубаво от лошото Време за чаша вино с приятели.

С верни приятели като скитниците на Джон Стайнбек от "Тортила флет", които не обръщат внимание на лошото Време и вдигат шумни наздравици за приятелството и свободата.

Реших и аз да изпия чаша вино с тях в днешното лошо Време.

Театър "Кредо", Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

Време на цифрови технологии и електронни комуникации, които заменят общуването, на изкуствен интелект, който подменя естествения, на търговски закони, които зачеркват природните, на "ракообразен ламтеж" за пари и притежание, на "бясна гонитба на печалба", на вихрено консуматорство и духовна храна, опакована така, че прилича на обикновената".

Време, когато свобода се определя по джоба или казано, с думите на Стайнбек, "Кажи ми колко пари имаш в джоба, да ти кажа колко си свободен".

Театър "Кредо", Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

Какво по-подходящо лошо Време човек да грабне бутилка вино, да тегли майната на днешната "печалната реалност" и да драсне в "Тортила флет", в бедняшкия квартал на град Монтерей в Калифорния, в началото на миналия век, "където бушуват сладостни и сантиментални страсти и мъдрата невинност все още не е опетнена от нечистоплътни мозъци", където неопорочените от меркантилния търговски дух на Америка обитателите на квартала имат време "да се отдават на изчезващото изкуство на добросъседството", солидарността и приятелството.

Ето така, лошото Време породи у мен порив за бягство в безнадеждно бедния свят на общност от хора, които умеят да откриват щастието в суровото си ежедневие, имат дарбата да се наслаждават на малкото, което животът хвърля в лицето им, обичат виното, ценят приятелството и по детски упорито и инатливо бранят свободата си.

И понеже забелязвам, че не съм единствената, която иска да си плюе на петите в днешно време, затова реших да споделя с другите възторжените си впечатления от това мое празнично бягство в квартал "Тортила флет". И да разкажа "историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани".

Театър "Кредо", Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

Историята на група очарователни скитници и "една къщата, която се намърдва между тях, както жена се намърдва между мъже". История за изкушението на нямащия да има и бремето на собствеността, което се превръща в наказание. История с дъх на вино за изпитанието на приятелството и свободата в "недружелюбният свят" на парите и притежанието.

Още

Театър "Кредо" разлиства за 50-ти пореден път "Дневникът на един луд" на Гогол

- С какво този текст е непреходен?
- Този заразително смешен и омайващ като вино текст, в който кънтят звънки наздравици за живота, винаги ще изкушава хората да посегнат към бутилката и да драснат при скитниците на Стайнбек в гората. И винаги, подобно утайка на дъното на бутилка, в края на този текст ще остава някаква тръпчива горчилка, примесена с "мистична скръб" по изчезващата порода на свободните хора.

- Какво ще научи зрителят за свободата, приятелството и смисъла на човешкия живот от "твоите" скитници в спектакъла?
- Това, заради което Джон Стайнбек ги е увековечил: "Всичко, което струва само пари, не струва нищо".

Театър "Кредо", Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

- Спектакълът "Тортила флет" започва в създадената от теб "Творческа Кредо Лаборатория". Какво се случваше в нея?
- Целта на лабораторията беше да открия и обуча артисти, с които да направя спектакъла "Тортила флет". Търсех артисти с неподправена искреност и органичност, с чувство за хумор, импровизаторски способности и най-важното - с въображение. Артисти, способни да се хвърлят безпощадно в едно доста уморително, не само физически, но и емоционално, скитническо приключение.

За такова приключение се изискваше специална предварителна подготовка, не само по отношение на текста на Стайнбек, предложен за работа в лабораторията.

Артистите трябваше да усвоят методологията на Театър "Кредо", която прилагам в моите спектакли. С тази идея през април 2021 година стартира първата "Творческа Кредо лаборатория". Тя продължи три месеца и в нея участваха 27 артисти. За асистент в лабораторията поканих Денис Хаят, мой студент от НАТФИЗ, който в спектакъла ми "РевизорЪт" на Гогол изигра блестящ Хлестаков, най-сложната роля в тази пиеса и бе отличен с награда "Икар" за дебют на Съюза на артистите в България през 2018 година.

В периода март-юли 2022 година се проведе втората лаборатория, в която броят на участниците намаля на 16. От тях избрах четирима за участие в спектакъла - Венцеслав Димитров (Дани), Живко Джуранов (Пирата и Тито Ралф), Ивелин Николов (Джизъс Мария Коркоран и Сержанта) и Ангел Калев (Големия Джо Портаджи и кучето на Пирата). С тях и Денис Хаят (Пайлън) продължихме работа по създаването на спектакъла през лятото на 2023 и тогава към бандата се присъедини шестият скитник - Тодор Лазаров (Пабло Санчес). С Тодор работих през 2022 година в друга образователна инициатива на Театър "Кредо" - Ателие "Клоунът Гогол".

Театър Кредо, Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

С момчетата през лятото на 2023 година грубо сглобихме спектакъла, след което изчакахме една година, за да подновим репетициите през лятото на 2024 и да влезем в програмата на Театър 199 "Валентин Стойчев" миналата есен. Така с пребежки, припълзявания и дълги паузи в продължение на 4 години, стигнахме до днешния успешен финал на скитническата завера "Тортила флет".

Артистите извършиха огромен творчески подвиг и изтърпяха купища изпитания през годините, но доказаха на дело, че приятелството, свободата и човешката солидарност са по-силни от "печалната реалност" на парите и притежанието, тоест това, за което направихме тази спектакъл.

Благодарна съм на тези талантливи чешити за верността към скитническата идея и искрено им се възхищавам на всяко представление как ловко подкупват публиката със своята тотална искреност, заразителна виталност, неукротима енергия, мафиотски ансамблова сплотеност и пълна отдаденост на това, заради което са се качили на сцената.

- Значи кастът за ролите направи в лабораторията?
- Да, при това съвсем естествено. Дадох възможност на всеки да пробва всяка роля, която пожелае. Оставих артистите сами да си открият ролите и си спестих труда да ги убеждавам, че тази или онази роля е
най-подходящата за тях.

Театър "Кредо", Сцена от "Тортила флет" по Джон Стайнбек реж. Нина Димитрова Снимка: Иван Дончев

Още

Нина Димитрова: С "Тортила флет" вдигам наздравица за скитниците със студени крака и горещи сърца

- С "Тортила флет" се откри 60-я юбилеен сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев". Как прие столичният театър на своя сцена толкова много артисти? Там май няма място за повече от четирима...
- Изключението да се качат шест човека на сцената на Театър 199 "Валентин Стойчев" и шанса да има "Тортила флет" дължим на Анна Монова, дългогодишен директор на театъра, която ми се довери за пореден път и подкрепи поредната ми налудничава идея.

Тя пусна тая шумна глутница волни скитници на сцената на престижния столичен театър. Световно известният текст на Джон Стайнбек "Тортила флет" се появи за пръв път на българска сцена благодарение на Анна Монова, всеотдайния, скромен и предан поданик на театралното изкуство, чийто земен път бе прекъснат на прага на 60-годишнината на Театър 199 "Валентин Стойчев", месец и половина преди премиерата на "Тортила флет" - спектакъла, който тя избра за старт на 60-я юбилеен сезон на театъра.

Вече десет представления от премиерата до днес, когато гръмнат аплодисментите в залата в края на спектакъла, отправям благодарност към Ани, която не доживя да ги чуе, но даде живот на спектакъл, който радва зрителите.

Аплодисментите за "Тортила флет" и за всички спектакли на Театър "Кредо", са за нея, за Валентин Стойчев, който качи "Кредо" на сцената на Театър 199 и за целия екип на театъра, който стои неотлъчно зад тях.

30-ти юбилей Театър "Кредо" и "Шинел" по Гогол (отляво надясно): Анна Монова - директор на Театър 199, Нина Димитрова, Девина Василева, Димитр Несторов, Светлозар Гагов, Майа Петрова, Стелиан Радев Снимка: Калоян Грозев

- Каква е тайната ти? Как палиш твоите актьори?
- Не ги паля. Развинтвам им гайките... на въображението. Въображението е най-великият художник. То пали искрата, не аз. Моята работа е да въртя гаечния ключ. И да измисля интересна играчка - сценография, с която актьорското въображението да се заиграе. След това да сложа правилата на играта, тоест, да кажа на артистите кой какво прави и защо го прави. И после да ги оставя да фантазират и да се забавляват.

Аз се забавлявам заедно с тях и леко ги побутвам по пътя, който трябва да извървят в спектакъла. Давам пълна свобода на артистите да бъркат и се старая да имат комфортен творчески процес. Работният уют котка въображението и пали артистите. Обичам артистите, с които работя, обгрижвам ги, но и не им спестявам нищо. Откровена съм с тях до безобразие, и в похвалите, и в мъмренето. Паля се заедно с тях, понякога повече от нужното.

- Кой запали теб за театъра и кога?
- До десети клас в гимназията не бях много наясно какво ще правя с живота си. Знаех само, че не искам да ми е скучно. Попаднах, не помня как, в театралната студия към драматичния театър в моя роден град и ми стана интересно. Тогава не знаех защо ми е интересно, днес мисля, че знам. Театърът е криминале. Винаги има заплетени случаи, които да разгадаваш. Вечното търсене на истината в един текст прави тази коварна професия толкова изкусителна.

- Кои са менторите ти през годините?
- От моя професор Атанас Илков научих много важни неща за професията, които следвам и днес. Думите на Бешков, които той ни повтаряше непрекъснато, се забиха като пирон в главата ми: "Рисувай, рисувай, рисувай, докато сам се превърнеш в рисунка". Както и това, че "враг на доброто е по-доброто".

Съмнението, че мога да направя нещо по-добре, е мой коварен враг за цял живот, но пък този враг ме държи нащрек и ме възбужда да рисувам. Професор Илков отвори непознат хоризонт за въображението ми и ме въведе в света на кукленото изкуство, за което хал хабер си нямах идея, преди да попадна в театралната академия.

Благодарение на него и екипа от водещи имена в кукленото изкуство като Слави Маленов, Петър Пашов, Жени Пашова, добих знания и умения, които днес комбинирам в моите спектакли с уменията и знанията, които получих от друга важна фигура, която беляза пътя ми в театъра - Юлия Огнянова.

Тя събуди у мен клоуна и ме научи да гледам света през очите на този "мъдър глупендер". Тя ми откри прелестта на "плебейския театър", както самата тя го наричаше, карнавалния, жизнерадостен, игрови театър, който говори за сложни и сериозни неща простичко, с намигане и усмивка.

- Как се роди театър "Кредо"?
- "Кредо" е рожба на един "творчески тандем" - така наричаха някога нашия театрален дует с Васил Василев-Зуека. Роди се в преломно време от неистовото желание за свободно и независимо творчество.

Още

Нина Димитрова прави кастинг за новия спектакъл на театър "Кредо" в творческа лаборатория

Бяхме млади, току-що завършили театралната академия ентусиасти, без пукната пара в джоба, но с огромен мерак да сътворим нещо свое и с луд късмет да имаме този шанс - политическата система, като че ли по поръчка, се промени точно в този момент. Плюхме си на ръцете и от подръчни материали сътворихме един "Шинел" - спектакълът, който на 6 ноември 1992 година, на камерната сцена на Младежкия театър, сложи началото на Театър "Кредо". Театър "Кредо" излезе от "Шинел"-а на Гогол, а "Шинел" се превърна в запазена марка на Театър "Кредо".

Така се появи на българска сцена един бездомен независим театър. Недялко Делчев, тогавашният директор на Младежкия театър, му даде сцената, на която да се заяви.

Следващата година Валентин Стойчев, директорът на Театър 199, качи "Шинел" на сцената, на която спектакълът се играе и до днес, вече 33 години. Така бездомният ни театър намери дом не само за своя "Шинел", но и за другите свои спектакли, които през годините се родиха на сцената на Театър 199 и се играят там и до днес.

"Каквото направи дядо, все е хубаво" по Х. К. Андерсен тази година ще отпразнува 20-я си юбилей на тази сцена, а "Дневникът на един луд" по Гогол, специално създаден през 2015 година за 50-тата годишнина на Театър 199 "Валентин Стойчев", тази година ще отбележи своята 10-годишнина. "Тортила флет" по Джон Стайнбек имаше честта да открие 60-я юбилеен сезон на моя любим театър, без който Театър "Кредо" нямаше да бъде това, което е.

Историята на създадения преди 33 години малък независим театър стана част от 60-годишната история на един от знаковите столични театри, с екипа на който се погрижихме спектаклите му да живеят дълго, а първият му спектакъл, "Шинел", да посреща днес 4-то поколение зрители и да стане най-дълголетният спектакъл в историята на българския театър.

"Шинел" отведе Театър "Кредо" до неговата българска сцена и до стотици сцени по света и сложи началото на поредица от срещи с моя любим писател Николай Василиевич Гогол.

След "Шинел" в репертоара на театъра се появиха "Дневникът на един луд" и "РевизорЪт". Гогол се превърна в запазена марка на "Кредо", а "Кредо" - в моя духовна бърлога, където правя това, което искам, с хората, които искам, по начина, по който искам. Ето така се роди Театър "Кредо" - от един "Шинел" и Гогол беше негов кръстник.

- Разкажи историята на създаването на култовия спектакъл "Шинел", с който обиколихте света на 9 езика...
- Когато е правен този спектакъл, на никого и през акъла не му е минавало, че прави култов спектакъл. И в най-дръзките си мечти не съм си представяла, че с този спектакъл три десетилетия ще обикалям света на 9 езика и ще запиша с него в биографията си купища награди и над 200 международни фестивала, между които и най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург, Великобритания, където "Шинел" се оказа в класацията "Топ 20" на най-добрите събития на фестивала.

1992 г. Васил Василев - Зуека в сцена от "Шинел" по Гогол на Театър "Кредо" Архив: Театър Кредо

Британските критици се скъсаха да му лепят мечтаните 5 звезди. И не само на Единбургския фестивал.

Вестник "Гардиан" го класира в "Топ 5" на най-доброто в Лондон през 2000 година, когато "Шинел" се игра с огромен успех и препълнени зали в продължение на две седмици на сцената на един от знаковите световни културни центрове - Барбикан център.

Най-страшната, руската критика, го обяви за "едно от най-забележителните явления в европейския театър от края на XX век".

Критика и публика от цял свят обсипаха със суперлативи един спектакъл, чиято машинария се побира в един очукан куфар, който по никакъв начин не се връзва със звездния имидж на този спектакъл. И до днес машинарията пътува в този куфар, за да ми припомня откъде съм тръгнала и какво дължа на онова, което е в куфара. Преди три десетилетия, "кой би помислил, кой би допуснал, кой би предположил дори», както казва Гогол в "Шинел", че на този спектакъл "свисше му е било писано да преживее толкова шумни дни".

Когато създавахме "Шинел", ни вълнуваха по-прозаични неща. Как да направим сценография без пари, сиреч, от нищо нещо. Имахме идея за спектакъл, а нямахме пари да я реализираме.

Още

"РевизорЪт" по Гогол в афиша на театър "Кредо"

Събирахме, откъдето каквото ни падне, за да направим клетката в "Шинел", за която немската критика написа, че била "пълна с чудеса". Но немската критика изобщо не подозираше с какви мъки са натикани тия чудеса в тая магическа клетка, а още по-малко как се прави магия без пари. Ние гледахме да не издаваме номера, да не развалим магията.

А номерът беше много прост - шмекерлък от недоимък. Газихме до глезените във вода в мазето на НАТФИЗ, за да измъкнем два ръждиви обръча и да наденем на тях 6 пръчки, които отрязахме от прътове на знамена, които намерехме в склада на Немската гимназия в Монтана. Върлувахме и в мазето на музикалното училище в София. Оттам се сдобихме с хубав, плътен картон, който по онова време беше много трудно да се намери. Сдобихме се с него, благодарение на Людмила Живкова и организираната от нея по соцвреме Асамблея "Знаме на мира". (смее се)

Отмъкнахме снимките на Асамблеята, старателно поставени на хубавия картон, отпорихме снимките от картона, ловко скроихме от него парчета, които налепихме по клетката и шинелът на Гогол беше готов. Каширахме плоскостите с марля и остана само да ги боядисаме. Но понеже нямахме пари за боички, боядисахме плоскостите с утайката от кафетата, които изпихме. Голямо пиене на кафе падна!

Куклата на Акакий Акакиевич Башмачкин, главният герой в спектакъла, както и на шивача Петрович, се появиха случайно. Акакий Акакиевич трябваше да играя аз, "облечена" в измайсторения от нас шинел. Иначе казано, да мъкна клетката на раменете си. Надявах клетката и стоях с часове, докато моите колеги ми облепваха главата с каквото им падне, за да заприличам на мъж. На мъж не заприличах, само ми окапаха раменете от тая клетка. Почна да ми минава през главата подличката мисъл да се отърва от тая мъка.

Един ден, като се погледнах в тоя надянат на раменете шинел и си дадох сметка, че от мен се виждат само главата, петите и китките. И на майтап предложих да заменим главата ми с топка. Визията нямаше да пострада особено. Зуека на майтап смачка едно парче дунапрен и го сложи на мястото на главата ми.

Нина Димитрова в "Шинел" по Гогол, на Театър "Кредо" Снимка: Калоян Грозев

И чудото стана. Намерихме решение, което не само визуално, но и смислово реши образа на Гоголевия чиновник.

Акакий Акакиевич стана кукла. Шивачът Петрович също. И целият спектакъл се подреди за два часа.

Откриха се неподозирани решения на различни сцени и клетката се изпълни с чудеса. Мъките се увенчаха с успех, а аз научих урок, който ми е полезен и до днес - да не робувам на намисленото, да не мъча формата да прави това, което не може, да превръщам затруднението в решение и дефекта в ефект.

Научих се да гледам внимателно какво се случва, тук и сега, по време на репетиции и да виждам какво ми предлага материала, с който съм си избрала да разкажа една история.

Така се появиха куклите в спектакъла "Шинел", които не бяха предвидени да са там и постигнаха ефект, непостижим при игра в драматичен план. Критиците по света изписаха тонове мастило за малката фигурка на Акакий Акакиевич с телце от парче плат и глава от смачкан на майтап дунапрен. А публиката, възбудена от изненада, всеки път аплодира героя, който с едно превъртане на тялото си, се превръща в буква.

Много се изписа по света за необичайния български "Шинел", разказан само от двама души и с толкова малко средства. А истинската причина средствата да са толкова малко, а ние да сме толкова изобретателни, беше оскъдицата, която ни притисна и не ни остави друг избор, освен да я компенсираме с въображение.

Тогава разбрах, че въображението няма шанс да се глези, когато го опреш до стената. Държа го до стената цял живот и то се научи да ми служи добре. Постоянно го подлагам на изпитание да прави от нищо нещо. И не поради липса на проклетите пари, а защото то така е по-изобретателно, а на мен ми е по-интересно, защото така се раждат нестандартните неща. От затрудненията.

Така се роди и финалната сцена в "Шинел". От зор и отчаяние. Когато всички парчета от наглед простичкия, а всъщност много сложен пъзел на "Шинел", се подредиха по местата си, една сцена, родена случайно, в момент на умора и творческо безсилие, не можа да си намери място в спектакъла. Спомням си как клечах в клетката в опит да измисля нещо. Зуека се напъваше отвън. Изведнъж, безсилието така силно ме напъна, че запях "Одата на радостта".

Зуека погледна втрещен и зададе един спонтанен и логичен въпрос: "Що пееш?", като хич не ни е до песен в момента. От този въпрос и последвалите други спонтанни въпроси и отговори се роди следващото ни откритие в "Шинел". На въпроса защо пея, без да се замислям, отговорих: "Щото съм свободна!"

1992 г. Нина Димитров и Васил Василев - Зуека в сцена от "Шинел" по Гогол на Театър "Кредо" Архив: Театър Кредо

И той, без да се замисля, продължи с друг въпрос: "Как си свободна, като си вътре?". Имаше предвид, че съм в клетката. Аз пък му казах, че ако поискам, мога да изляза и вънка. И излязох. И се почна едно влизане и излизане вън и вътре в клетката, в което се включи и Зуека.

Подмятахме си въпроси и отговори и се промушвахме между пръчките на клетката. Получи се спонтанна импровизация с клетка на тема свобода.

Стана забавно, въодушевихме се и абсолютно безотговорно, по клоунски, се роди сцена, която веднага разбрахме, че е находка. На тя нямаше място в изградената до този момент структура на спектакъла.

Един ден дойде Юлия Огнянова да гледа репетиция. Ние й показахме сцената и споделихме опасенията си, че тази сцена няма място в спектакъла. И тогава Юлия каза: "В тази клоунада сте събрали спектакъла в шепа. Оставете тази сцена за финал. С двама в клетката почва спектакъла, с двата да завърши."

Така се роди финалната сцена в "Шинел", която зрителите по цял свят разбират и без думи. А когато за последен път обърнем клетката от нас към зрителите, в залата винаги избухва аплауз. Зрителите, които през целия спектакъл са били в ролята на съдебни заседатели, с едно обръщане на клетката, се оказват подсъдими, а досегашните подсъдими на сцената, разбрали трика с въртенето, се оказват свободни.

И за всички е ясно, че няма вън и вътре, всичко зависи от това, как човек сам си върти клетката и дали има пипе да осъзнае, че винаги може да бъде вън от нея, стига да поиска. Тази простичка истина я открихме случайно, играейки си безотговорно с една клетка. Хубавите идеи обикновено идват случайно.

Много съм благодарна на Юлия Огнянова, че застана зад този необичаен за онова време спектакъл, в който, без да робуваме на никакви канони, със замах забъркахме сложна микстура от изразни средствата на различни изкуства, които бяха толкова органично свързани и желязно оправдани и всички вкупом безупречно работеха за идеята на спектакъла, че на специалистите у нас им беше трудно да го разчепкат на части, за да определят що за спектакъл е това - куклен или драматичен, комедия или трагедия, клоунада или комедия дел" арте.

Още

Предстои юбилейно турне на 30-годишния легендарен "Шинел" на Театър Кредо

Може би затова, с изключение на двама-трима български критици, никой нищо не написа за този спектакъл у нас и до днес. За разлика от критиката по света, която написа неща, които и аз, която съм участвала в неговото създаване, не съм подозирала, че се крият в "клетката с чудеса", сглобена от каквото падне. "Шинел" не се побра в никакъв познат шаблон, защото кройката му беше различна. Нова кройка театър, която послужи за шаблон на много спектакли, които се появиха след него и продължават да се появяват и днес.

- Трудно ли работи актьорът на чужд език?
- Къртовска работа, която става забавна само след дълги месеци труд - превод на текста, адаптация, редактиране, записване на реплики на чужд език с български букви, които понякога не отговарят на специфичните звуци в даден език, които чуваш, та се чудиш как да ги запишеш, после учене на текст до умопомрачение, репетиции до откат, за да се стигне да оня момент, в който можеш да заиграеш на чуждия език като на роден, да почнеш да мислиш на него. И едва тогава става забавно.

Преди това е мъка. И ако го знаеш тоя език, добре. Ама когато трябва да играеш на език, от който бъкел нищо не разбираш, това е най-голямата мъка. Тъпчеш си го в главата и чакаш мозъка да образува новите невронни връзки и да запомни поредица от звуци, чийто смисъл, някъде дълбоко в съзнанието си знаеш, но понякога не можеш да подкараш поредицата, ако не ти дойде в главата първата дума от нея. Напъваш се и чакаш невронната връзка да зацепи.

Нина Димитрова Колаж: Петя Александрова /Фотограф: Тони Тончев/ "БГлобал"/Личен архив

Случвало ми се е на японски да забравя как започва реплика и в такъв момент имам ужасното усещане, че минава цяла вечност, докато стопля и продължа нататък. В такива моменти единственото спасение е импровизацията. Но за да не се случват такива засечки, уча и репетирам като луда, докато текстът започне да излиза сам от устата ми, без да се замислям какво приказвам.

Версия на чужд език се прави дълго и процесът е тегав, понякога доста мъчителен. Но си струва заради онзи звезден момент, когато мога да манипулирам чуждоезична публика на родния й език така, че да забрави, че предварително е предупредена, че артистите не говорят нейния език.

Заради този миг създадохме 9 версии на "Шинел" и 4 версии на "Каквото направи дядо, все е хубаво" на различни езици, общо 13 на двата спектакъла. Като добавим към тях още 8 версии /по 4 на всеки от тези два спектакъла, направени с артистите, които сега играят в тях на мястото на Зуека, та версиите стават 21.

Излиза, че съм направила не 2, а 21 спектакъла.

Защото всяка версия си е отделен спектакъл, който отнема около 6 месеца да се направи. Като ударя чертата, излиза, че за да общувам с публиката по света, съм отделила около 10 години от живота си. Ако се добавят и десетките преводи и адаптации на текстовете на тези спектакли за субтитри, годинките бая набъбват и май са повече от 10.

- Преподаваш актьорско майсторство и имаш майсторски класове в много страни. Къде имаш най-талантливи ученици, къде те са най-отдадени?
- Талантът не е географско понятие. Талантливи хора има навсякъде по света, по всяко време. Работя с талантливи млади хора днес, работила съм и в 90-те години на миналия век, когато за пръв път се изправих пред студентите на моя професор Илков. В този клас имаше букет от кадърни хора, с един от тях, Васил Василев-Зуека, се случи да създадем театър и да работим заедно 20 години.

И други двама мои студенти от НАТФИЗ са мои партньори на сцената вече 12 години - Стелиан Радев в "Шинел" по Гогол и Димитр Несторов в "Каквото направи дядо, все е хубаво" по Андерсен.

Нина Димитрова и Стелиан Радев lв "Шинел" по Гогол на Театър "Кредо" Снимка: Симон Варсано

Нина Димитрова и Димитр Несторов в "Каквото направи дядо, все е хубаво" по Х. К. Андерсен, реж. Нина Димитрова, Театър "Кредо" Снимка: Симон Варсано

Със Стенли направих "Дневникът на един луд" по Гогол и за актьорското му постижение в този спектакъл през 2016 година той получи 2 номинации - за награда "Икар" за дебют от Съюза на артистите в България и награда "Аскер" за изгряваща звезда, както и наградата за мъжка роля на фестивала на моноспектакъла в Габрово.

Стелиан Радев в "Дневникът на един луд", реж. Нина Димитрова на Театър "Кредо" Снимка: Калоян Грозев

През 2018 година други четирима мои студенти получиха награда "Икар" за актьорските си постижения в спектакъла "РевизорЪт" по Гогол, който направих с класа, на който преподавах в НАТФИЗ - Денис Хаят, Павел Емилов, Шахин Шехзен и Антоан Петров. Шахин и Денис, който сега играе в "Тортила флет", получиха и награди за мъжка роля на фестивала във Враца.

Павел бе отличен с наградата на театралната академия за най-добър актьор на випуск 2018. Всички момчета и момичета, с които съм работила в НАТФИЗ, НБУ, в моите образователни лаборатории, ателиета и майсторски класове в България и чужбина, са били изключително всеотдайни в работата си и издържливи на метода ми "работа до посиняване".

Търпят, не мрънкат, не се лигавят и работят с кеф. Защото знаят, че ги мъча с любов за добро. Обичам да работя с млади хора, няма значение дали тук или по света. Много ми е приятно да работя с японци и китайци. Те се хвърлят много сърцато в работата и притежават удивителна искреност, наивност и органика, толкова нужни за актьорската професия.

Денис Хаят и Елица Костова в сцена от "РевизорЪт" по Гогол на Театър "Кредо", Реж. Нина Димитрова Източник: Театър Кредо

Още

Театър "Кредо" и Театър 199 показват легендата "Шинел"

- Кое оценяваш като най-големият си успех в театъра до сега?
- Театър "Кредо" е моят неизменен 30-годишен успех. Всички мои лични успехи дължа на "Кредо" - театърът, който устисках да съхраня до днес, в който създадох спектакли, под които не се срамувам да се подпиша и ги споделих с поколения зрители у нас и по целия свят. Ако трябва да посоча едно конкретно успешно събитие, то за Театър "Кредо" и за мен лично, това е Единбургският фестивал, най-големият фестивал на изкуствата в света.

Нашето първо участие през 1996 година на този гигантски по размерите си фестивал (защото последва и второ), съвпадна с 50-тото му юбилейно издание. И програмата му беше юбилейно гигантска - 1980 театъра от цял свят. Отидох на Единбургския фестивал една от хилядите и се върнах една от избраните.

Никога няма да забравя деня, в който излезе първият критически отзив за "Шинел". Вечерта залата се пукаше по шевовете, слагаха допълнителни столове. Като излязоха и другите статии на критиците, които накичиха "Шинел" с прословутите 5 звезди като коледна елха, стана невъзможно да се побере толкова народ, който се юрна да гледа спектакъла.

Предложиха ни да останем да играем до края на фестивала и ни поканиха следващата година пак да се върнем с "Шинел". Това беше изключение от правилото на Единбургския фестивал - един спектакъл да гостува повторно.

Но на "Шинел" явно му провървя да бъде изключение от правилото. През 1997 година играхме повторно на фестивала, но този път пътеката на славата вече беше постлана пред спектакъла. И всичко се почна отначало. Нова поредица от 5-звездни отличия, която завърши с класацията "Топ 20" на най-добрите събития на фестивала, в която се намърда и "Шинел" на театър «Кредо» - един от двата спектакъла в историята на българския театър, станали хит на Единбургския фестивал. Успехът на "Шинел" на Единбургския фестивал не е последван от друг български театър от 1996 година до днес.

Още

Девина, дъщерята на Зуека: Била съм катунджийско дете

- Дъщеря ти Девина Василева постига успех след успех. Кой я подтикна да се занимава с театър и с кино?
- Никой никога не я е подтиквал към нищо. Още по-малко да се занимава с изкуство. Дадох й шанс да се срещне с всички видове изкуства, за да бъде културен човек. Дадох й отлично образование, за да бъде интелигентен и образован човек. Старах се да възпитам отговорен и чувствителен човек. Оттам нататък изборът винаги е бил нейн. Подкрепяла съм всеки нейн избор, дори и да не съм била убедена, че е правилен. Оставям я да се бори сама, културно, интелигентно и честно. Радвам се, че го прави и с каквото мога, съм готова да й помогна, ако реши да се обърне към мен за помощ.

Нина Димитрова и дъщеря й Девина Василева на абитуриентския й бал Снимки: Личен архив

Рядко го прави. Това също ме радва, защото значи, че се справя отлично сама. Тя се бори за нейното място под слънцето и там не е редно родители да се бъркат. Родителите могат само да се гордеят с постиженията на децата си и никога да не си ги приписват за свои.

Това е непростимо родителско престъпление, което никога няма да извърша спрямо детето си. Девина постига всичко сама, с талант и труд, за което й свалям шапка.

- От какво я съветваш да се пази в изкуството?
- От мързела, комфорта и самодоволството, от пошлотията, изкушението на парите и от мътната вода на славата.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Нина Димитрова със "Златен Кукерикон" на името на Георги Калоянчев (снимки)

Още

Нина Димитрова получава "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев

Още

Девина Василева режисира клип на група Ша-ша - "За жадните"

Още

Очаквайте премиерата на късометражния филм на Девина Василева "На игра"