В СИМВОЛИКАТА И МАГИЯТА НА СТАРИТЕ ПЕСНИ
Нина Николина: Любовната песен е молитва, която всяка жена носи в сърцето си
"Фолклорът не е само тъга и тежки съдби, той е и много смях, ирония, женска хитрост. Тези песни са малки музикални разкази", споделя певицата преди мултимедийния спектакъл "Любовни народни песни" във Варна
Автор: / 1186 Прочита 0 Коментара
Нина Николина представя мултимедийния спектакъл "Любовни народни песни" на 9 март във Варна.
Снимка: Личен архив
Нина Николина е едно от най-емблематичните имена на съвременната българска музикална сцена. Изпълнител, чийто глас се превръща в мост между миналото и бъдещето, тя умело съчетава автентичния български фолклор с елементи на етно джаз, поп и класическа музика.
Носител на множество престижни награди за музика и култура, Нина Николина е позната не само със своите хитови проекти, но и с дълбокото си отношение към традициите и обредите на нашия народ.
"Любовната песен е най-красивият и искрен документ на нашата история", казва Нина Николина.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
През последните години тя реализира успешни мултимедийни спектакли като "Любовни народни песни" и "Кръстопът на културите", в които си партнира с водещи симфонични оркестри и джаз музиканти.
Нейните изпълнения са емоционално пътуване, което разкрива красотата на българската душевност по нов, елегантен и световен начин. Нина е не само талантлив артист, но и пазител на женската енергия и мъдрост, вплетени в българската песен.
Освен чрез музиката, Нина Николина пренася духа на миналото и чрез своята уникална колекция от народни носии, всяка от които носи със себе си съкровена лична история и силна родова памет. За Нина Николина народната носия е не просто костюм, а отговорност. "Трябва да се обичат, не е лесно да се носят", споделя тя.
Колекцията ѝ расте по необикновен начин, чрез лични истории и доверие. Хора от цялата страна ѝ поверяват семейните си реликви, вярвайки, че тя е човекът, който ще продължи живота им. От сватбена носия, пазена десетилетия и предадена лично от трудноподвижна възрастна жена, до везаните кърпи на една баба, изпратени от нейната внучка, всеки елемент в гардероба на певицата носи своята съдба и ритуална стойност.
Нина Николина ни кани на 9 март от 19:00 ч. на сцена "Филиал" на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна, където заедно с Калин Вельов, Мартин Ташев, Мартин Денев и "Магическите гласове" ще представи мултимедийния спектакъл "Любовни народни песни" - проект, който пренася българския фолклор в нашето съвремие с изключителна елегантност и емоционален заряд.
Специален акцент в програмата са виртуозните оркестрации на маестро Георги Милтиядов, който е и диригент на продукцията. Неговият прочит превръща познатите народни мотиви в богати симфонични картини, запазвайки автентичния им дух:
Нина Николина представя мултимедийния спектакъл "Любовни народни песни" на 9 март във Варна.
Снимка: Личен архив
- Нина, след небивалия успех на "Кръстопът на културите" в Пловдив, сега Варна очаква "Любовни народни песни". Има ли специална магия в това да пееш за любов точно в навечерието на пролетта?
- Пловдив ни зареди с невероятна енергия, публиката там буквално дишаше с нас. Сега пренасяме тази емоция към морето. Любовта не познава сезони, но пролетта е време за събуждане.
В нашия фолклор любовната песен не е просто мелодия - тя е изповед, понякога молитва, друг път закачка.
За мен е привилегия да бъда гласът на тези истории точно сега.
- В спектакъла има една песен, която сякаш е емблема на българската душевност - "Лале ли си, зюмбюл ли си". Какво е Вашето лично усещане, когато я изпълнявате пред публика?
- Тази песен е като нежна въздишка. В нея има толкова много смирение и същевременно огромна сила. Когато я пея, си представям градините на нашите баби, където всяко цвете е имало значение и е било символ на копнеж.
С оркестъра на Варненската опера тя звучи като вълшебен сън - ефирно и мащабно едновременно. Тя е за онази любов, която те кара да цъфтиш.
За Нина Николина народната носия е не просто костюм, а отговорност. "Трябва да се обичат, не е лесно да се носят", споделя тя.
Снимка: Личен архив
- Програмата включва и "Пиринска трилогия", която изпълнявате в по-камерен състав. Разкажете ни за тези образи - Баба Дора, Цонка, Попадията... Те звучат много житейски и дори театрално.
- Точно така! Това са истинските цветове на живота.
Фолклорът не е само тъга и тежки съдби, той е и много смях, ирония, женска хитрост. Тези песни са малки музикални разкази.
В тях се крие мъдростта на българката - как да погледне на трудностите с усмивка и как да "омагьоса" ежедневието си. Публиката винаги реагира много емоционално на тези образи, защото в тях разпознаваме свои близки или дори себе си.
- Как се съчетават "Магическите гласове" и симфоничният оркестър на Варненската опера?
- Благодарение на маестро Георги Милтиядов, този баланс е естествен.
Оркестърът не "захлупва" фолклора, а го прегръща. Гласът ми се чувства защитен в тази богата звучност.
А с Бисерка и Таня - моите "Магически гласове" - създаваме онзи акапелен момент, който кара кожата да настръхне.
- Има ли песен в репертоара, която винаги Ви разплаква или Ви кара да се замислите за корените си?
- "Назад, назад, моме Калино" винаги докосва една много тънка струна. Тя носи в себе си темата за завръщането, не само към дома, но и към самия себе си.
В днешния забързан свят често забравяме кои сме, а тази песен ни връща в центъра на нашето същество.
- Какво бихте казали на жените, които ще дойдат на 9 март в залата?
- Бих им казала да дойдат със семейството си или с любим човек, но да оставят ежедневието пред вратата. Музиката е като морето - тя пречиства.
Нека си подарим една вечер, в която да си спомним, че сме наследници на една много силна и красива традиция.
Интервю на Елица ПЕНОВА
