Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Сергей Редкин (Снимка: Софийска филхармония)

Сергей Редкин е сред най-обещаващите представители на руската клавирна школа. Възпитаник на Музикалния лицей в Красноярск и на Санкт Петербургската консерватория. Лауреат на редица международни конкурси, сред които: първи награди на III Международен клавирен конкурс "Май Линд" (2012/ Хелзинки, Финландия) и VI Международен конкурс "С. Прокофиев" (2013/Санкт - Петербург). През 2015 г. получава трета награда и бронзов медал на XV Международен конкурс "П. И. Чайковски" в Москва.

През 2016 г. гастролира в Париж, Ню Йорк и Мексико със Симфоничния оркестър на Мариинский театър под диригентството на маестро Валерий Гергиев. Следват Мадрид, Будапеща, Люцерн. Бил е солист на Мюнхенска филхармония, Лондонски симфоничен оркестър, Санкт Петербургска филхармония и др. Работи с диригенти като Юрий Темирканов и Владимир Федосеев.

Свирил е в някои от най-престижните концертни зали в света, сред които Виктория хол - Женева и Зарядие в Москва. През 2018 г. получава ежегодната премия на Клавирния фестивал в Рур, за която е номиниран от композитора Филип Глас, диригента Денис Ръсел Дейвис и японската пианистка Маки Намекава.

От началото на 2020 г. живее в София заедно със съпругата си - не по-малко популярната Виктория Василенко, българското "златно момиче на пианото", с която свирят заедно от 2017 г., а през юли 2020 г. за първи път заедно като солисти на Софийска филхармония.

Сергей Редкин (Снимка: Личен архив)

Сергей Редикн непосредствено преди концерта си на 25 февруари в зала "България" като солист на Националния филхармоничен оркестър под палката на главния гост-диригент маестро Саша Гьотцел:

Купи билет

- Последните месеци живеем в някаква абсурдна нова реалност. Как приемате социалната изолация, през която преминава светът?
- До голяма степен моят начин на живот до 2020 г. може да се определи като своего рода самоизолация, така че не ми се наложи да излизам от собствената си зона на комфорт, по-скоро е обратното, изцяло съм потопен в нея. Което е тъжно, разбира се, защото концертният живот ме разтърсваше, което е необходимо за човек като мен.

- Отскоро живеете в България, макар че често гастролирате по света. Как се чувствате у нас?
- В България прекарах без да пътувам девет месеца, почти без да излизам, от март до декември. Беше много вкусно! (Смее се). Кръгът на общуване беше малък, но много приятен, затова нямам какво да разказвам. Но спомените са прекрасни.

Виктория Василенко и Сергей Редкин заедно с Дмитри Башкиров и Пламена Мангова (Снимка: Личен архив)

- С какво свързвахте страната ни преди това? Каква беше асоциацията Ви за България?
- В Русия не се говори често за България нито по телевизиите, нито по радиата, или в неформално общуване. У нас няма някакви шеги, стереотипи за България и българите, ние изобщо знаем твърде малко за вас.

Най-простите асоциации са например са тези: почивка на море, Киркоров, чушките (в Русия ги наричаме български), както и това, че вие наобратно кимате с глава за "да" и "не". Бих добавил и това, че понякога колеги музиканти си препращат един на друг българска фолклорна музика с луди ритми, което за нас е истинска екзотика, ние нямаме нищо подобно.

Сергей Редкин (Снимка: Личен архив)

- Различна ли е публиката в Санкт Петербург и София?
- Не бих казал, че виждам някакво принципно различие. Както навсякъде, има едно неголямо ядро от истински ценители, които познават произведенията, могат да оценят нюансите на интерпретацията, както и една основна маса, която идва на концерти по-скоро за общо впечатление. Във всяка зала се старая да свиря и за едните, и за другите.

Единствената разлика е в това, че петербургската публика ме познава още от ученическите ми години, помни както първите ми успехи, така и първите ми провали, затова аз свиря там с особено вълнение. Тук се чувствам по-свободен.

- Миналата година свирихте заедно със съпругата си Виктория Василенко за първи път като солисти в един концерт със Софийската филхармония, както и със Симфониета - Шумен , които определено зарадваха меломаните. Имате ли нови общи проекти?
- Сега е сложно да се говори за планове, защото се оформя тенденция всичко да се решава в последния момент, но ако всичко е наред, на 18 февруари отново ще свирим в Шумен. Вики ще изпълни Втория концерт на Лист, а аз - Третия концерт на Рахманинов. През април се готвим за концерт в Белгия, където ще представим Рахманинов и Брамс като клавирен дует.

Със съпругата си пианистката Виктория Василенко в летния сезон на Софийска филхармония през юли 2020 г. (Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония)

- Ще разкриете ли къде и как се пресякоха Вашите пътища?
- Запознахме се през 2015 г. в Италия. Вики беше нова студентка в Международната академия за пианисти на езерото Комо, а аз отидох за няколко седмици на гости, като бивш студент на академията (аз учих там през 2011 г.). А след това, след малко повече от месец, отново пътувах за Комо за седмица. После отново за няколко седмици. И ето, сега седя в София и ям миш-маш. (Усмихва се)

- Няма как един руски пианист да не е романтичен... Как с музика бихте казали на Вики "Обичам те!...?
- Историята е такава - през 2016 г., когато Вики за първи път дойде при мен на гости в Санкт Петербург, аз я помолих да напише малка клавирна пиеса. За мен беше интересно как ще звучи тя, в какъв стил, каква музика звучи в главата й. След няколко години аз й поднесох малък подарък: взех тази пиеса и на нейната основа направих своя, използвайки нейните интонации и мотиви.

Получи се нещо като вариация или може би свободен преразказ. Не знам дали това се зачита като отговор, но това е първото, което ми хрумна да ви отговоря.

Сергей Редкин със съпругата си пианистката Виктория Василенко (Снимка: Личен архив)

- Как се насочихте към пианото като инструмент?
- У нас, в къщи в Красноярск имахме пиано. Майка ми е учила в Музикално училище, но после се отказала след трети клас. Когато бях на пет години, решиха да продадат пианото.

Вкъщи идваха хора да го видят, да го пробват. Аз също се заинтересувах от тази странна кутия. Тогава мама ми показа как да чета ноти, даде ми сборници с прости мелодии, които се свирят с един пръст. Страшно ми хареса. Така се оказах в Музикалното училище, а пианото и досега стои в нашия апартамент в Красноярск. Когато пристигам за гастроли в родния ми град, свиря по малко на него.

- Вие сте сред имената, които маестро Валерий Гергиев кани за солист на различни концерти и турнета с оркестъра на Мариинския театър. Спомняте ли си първата си среща с него?
- Разбира се. За първи път свирихме заедно през пролетта на 2014 г. по време на Великденския фестивал. Това е голям ежегоден фестивал, по време на който Мариинският театър изнася концерти в много градове на Русия, пътува из цялата страна, някъде с влак, някъде със самолет, понякога изнасяйки по два концерта на ден на различни места.

През 2014-а, на много от концертите, маестро Гергиев покани млади солисти, сред които бях и аз. Изпратиха ми списък със свободните градове, не ми се наложи да мисля дълго, защото в списъка видях своя роден Красноярск. Беше доста нервно да свиря с оркестъра на Мариински този първи път, но бях изумен колко добре умеят музикантите да слушат и разбират солиста, и каква силна подкрепа идва от тях, по време на моето изпълнение.

- Имате ли предпочитани композитори? Как формирате репертоара си?
- Любимият ми композитор е Сергей Прокофиев, а в репертоара ми вече има пет негови клавирни концерта, шест от деветте му сонати, отделни пиеси. Бих искал да изсвиря всичко от Прокофиев, но не бързам.

Струва ми се, че както в програмирането, така и в личното развитие е важно да опитваш различни неща, да се предизвикваш. Новият ми репертоар се формира спонтанно - с удоволствие откликвам на творчески предложения от оркестри, от фестивали, така че аз не си правя програма всеки сезон, която да свиря цяла година. Харесва ми този ритъм. Никога не свиря произведения, които не са ми интересни.

Голямата трагедия на пианиста е, че в крайна сметка през целия си живот не успява да изсвири дори и половината от това, което би искал.

- Лауреат сте и на редица конкурси за композиция. Над какво работите в момента?
- През изминалата година стана ясно, както отдавна подозирах, че композицията не е просто хоби, а и работа, която изисква регулярна практика. Последните няколко години прекарах изцяло в режим на пианист и това се усети.

Ако трябва да съм честен - опитах да пиша, но съм загубил лекотата, с която го правех преди, когато имах време да се занимавам с това постоянно. Така че ще отнеме време, за да се отворят отново шлюзовете.

След шоу за деца с музиката на Равел (Снимка: Личен архив)

- Къде намирате вдъхновение?
- За съжаление имам усещането, че вдъхновението само те намира, когато то реши, а не обратното.

Привърженик съм на теорията, че то идва по различни информационни канали - това може да бъде книга, разговор със случаен човек, или пък скучен изглед от прозорец. Никога не знаеш каква музика ще зазвучи от това счупено радио вътре във вас и то да започне отново да шуми и да издава някакви странни мелодии. Това, което мога аз да направя е да презареждам батериите. И да се вслушвам.

Купи билет

- На 25-и февруари ще бъдете солист на Софийска филхармония с Концерта за пиано и оркестър № 17 на Моцарт, под палката на главния диригент Саша Гьотцел. Какво настроение носи тази творба?
- Това е първият концерт, който свирих с оркестър през 2005 г. в Петербург, затова с него са свързани много хубави спомени.

Както при повечето Моцартови концерти, това е слънчева музика, щедра на гениални мелодии, написана вече от абсолютен майстор - както партията на солиста, така и на оркестъра, и двете са много богати, разнообразни. Концертите за пиано от Моцарт са считани за най-добрите, които той е писал за пиано през живота си, а от музиката на този концерт не е трудно да се разбере защо.

Още

Маестро Саша Гьотцел: Искам да бъда онзи мъж, който е "в средата"

Маестро Саша Гьотцел: Искам да бъда онзи мъж, който е "в средата"

- Какви са ангажиментите Ви докрая на сезона?
- Освен двата концерта в България през февруари, за които говорихме графикът ми е следният: през март ще свирим Les Noces на Стравински с оркестъра на Мариинския театър и хор и Валерий Гергиев в Хамбургската и Парижката филхармонии и дебюта ми в зала Бозар в Брюксел с Третия концерт на Рахманинов, през април - няколко концерта в Белгия и Люксембург.

През май трябва да се проведе международния конкурс "Кралица Елизабет" в Брюксел, за който бях избран преди повече от година. Кое от всичко това всъщност ще се случи, все още е загадка. Но има повече от достатъчно стимули за работа.

- Успех на "Кралица Елизабет"! Каква си пожелавате да бъде 2021-ва година?
- Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация. За да не забравяме да се чуваме един друг.

Интервю на Мая Филипова

Още

Грандамата на пианото Елизабет Леонская гостува на Софийската филхармония

Грандамата на пианото Елизабет Леонская гостува на Софийската филхармония

Още

Музика, поезия и театър ще има в предстоящия концерт на Веско Ешкенази

Музика, поезия и театър ще има в предстоящия концерт на Веско Ешкенази

Още

Световната оперна прима Соня Йончева празнува премиерата на нов албум

Световната оперна прима Соня Йончева празнува премиерата на нов албум

Още

Истински фурор на концерта на Софийската филхармония с Хуан Диего Флорес снощи!

Истински фурор на концерта на Софийската филхармония с Хуан Диего Флорес снощи!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

"Целият ми живот е минал в това да казвам на хората неща, които смятам, че са полезни. дали ще го правя с картина или с нещо друго - няма никакво значение" , казва любимецът на публиката