Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Саша Гьотцел (Снимка: Софийска филхармония)

От Сезон 2020/21 Саша Гьотцел е главен гост-диригент на Софийската филхармония и художествен ръководител на турския фонд "Музика за мир". Бил е художествен ръководител и главен диригент на Филхармоничния оркестър "Борусан" в Истанбул, с чиято история са свързани участията на забележителни солисти и в програмите на водещите международни фестивали в Залцбург, "Би-би-си Промс", Истанбулския фестивал. С Оркестър "Борусан" Гьотцел сътрудничи със солистите Даниил Трифонов, Юджа Уанг, Рудолф Бухбиндер, Мърей Парая, Максим Венгеров, Аркадий Володос, Юлиан Рахлин, Дениъл Хоуп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг, Брин Терфел, Пьотър Бечала.

В биографията на Гьотцел са вписани участията му като диригент на Филхармоничния оркестър на Канагава, Симфоничния оркестър на Бретан, Австрийско-корейския филхармоничен оркестър, като гост-диригент на Симфоничсия оркестър NHK, Мюнхенския симфоничен оркестър, Дрезденския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, симфоничните оркестри на Люксембург, Страсбург, Ванкувър, Парижки камерен оркестър.

Саша Гьотцел със Софийска филхармония (Снимка: Софийска филхармония)

Активно участва и като оперен диригент на постановки в Мариинския театър, Виенската народна опера, операта в Анже и Нант, в Монпелие, Рен, Националната опера на Нанси, в токийската зала Бунка Кайкан. След спектакъла на "Сватбата на Фигаро" във Виенската държавна опера е поканен за допълнителни спектакли в театъра.

Има издадени компактдискове във фирмите "Дойче грамофон" и "Оникс" със Симфоничния оркестър на Истанбул и с творби от Респиги, Хиндемит и Шмит (2010), с Цигулковия концерт на Хачатурян (2018) и "Музика във времената на машините" (2012).

Представяме ви Саша Гьотцел - ексклузивно преди концерта му с Националния филхармоничен оркестър на 30 септември 2021 г.:

Още

Маестро Саша Гьотцел: Искам да бъда онзи мъж, който е "в средата"

Маестро Саша Гьотцел: Искам да бъда онзи мъж, който е "в средата"

- Маестро, в първия Ви за сезона концерт със Софийска филхармония ще представите произведения на Рихард Щраус. Ще бъде изпълнена сюитата из операта "Кавалерът на розата", определяна като "опера на валсовете" и "тържество на мелодията". С какво е толкова специална музиката на Рихард Щраус, която винаги пълни концертните зали?
- Аз съм абсолютен почитател на Рихард Щраус и на неговата история като музикант. По времето, когато е на 24 години, неговата тонова поема "Дон Жуан" прави премиерата си във Ваймар и започват да го считат за водещия немски композитор след Рихард Вагнер. Днес, освен че е признат за велик композитор, знаем, че той е бил истински цялостен музикант - дете-чудо, което започва да композира на шестгодишна възраст, отличен диригент и много добър пианист. Споделям с него и преклонението пред Моцарт като "герой" в историята на музиката.

Рихард Щраус често е отразяван като студена и пресметлива личност, но в действителност - чрез музиката му можем да усетим неговата истинска страст и търсене на върховната красота. Тази страст и красота, заедно с уникалното майсторство на инструментариума и композирането са тайните на успеха на неговата музика.

Купи билет- Програмата включва още една забележителна творба на Рихард Щраус - симфоничната поема "Дон Кихот". Както знаем, триумфът точно на тази пиеса го определя за наследник на Рихард Вагнер. Какво настроение носи "Дон Кихот"?
- Изборът на теми за неговите тонови поеми е добре обмислен и умен. Той е изобразил Дон Хуан като вдъхновен от Моцарт, но го композира напълно независимо от подхода на Моцарт; намира музика за най-обсъжданата книга на своето време - "Тъй рече Заратустра" на Ницше и включва в партитурата виенски валс; създава ярък инструментален портрет на Дон Кихот и неговите приключения; улавя остроумието и високия дух на средновековния мошеник Тил Ойленшпигел; изследва живота и смъртта на един артист (не на себе си) в "Смърт и Просветление"; и илюстрира герой в "Животът на героя", който много прилича на самия него, въпреки че отрича това - всъщност не много убедително.

Още

Диригентът Саша Гьотцел представя Щраус в "Кавалерът на розата"

Диригентът Саша Гьотцел представя Щраус в "Кавалерът на розата"

Ако ме попитат коя от тоновите поеми смятам за най-хубава, би било много труден избор за мен, ако говорим в музикален план. Но като диригент определено посочвам "Дон Кихот" като една от любимите ми, не само заради приказното звучене, но и заради музикалното отражение, гениално на безумния ум на Кихот и радостта от това да водя оркестъра през тези фини и в същото време най-ефектното музикално разказвани истории.

- Солисти на концерта на 30 септември в София са Кнут Вебер, виолончелист и член на оркестровия борд на Берлинската филхармония и първата виола на Националния филхармоничен оркестър Милена Златарова. Работили ли сте досега с тях?
- Разбира се, че познавам много добре Милена. Тя е изключителен виолист и музикант и сме правили много красиви концерти заедно през последните сезони. Запознах се с тези на Кнут Вебер, но никога не сме имали възможност досега да музицираме заедно. Така че това ще бъде нашата премиера и аз много я очаквам!

Купи билет- Посягате към диригентската палка, когато сте едва 3-годишен и "дирижирате" "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус. Как приемате днес ролята си на диригент?
- Мисля, че няма една конкретна роля за диригента днес или в историята, а отговорности към музикалното изкуство, музикантите от оркестъра и публиката. Един диригент трябва да оформя звука на оркестъра по най-добрия начин, да го изработи като произведение на изкуството. За целта е необходимо пълно познаване на партитурата, на спецификациите на произведението, композитора, неговото време и роля в дългата история на музиката. Например, "Кавалерът на розата" е композиран, за да изгради мост между барока, класиката, високия романтизъм и авангарда от началото на XX век.

ьотцел със Софийска филхармония (Снимка: Софийска филхармония)

Ако не сте изучавали бароковата музика, Моцарт и немската висша романтична музика - от художествена гледна точка просто не е възможно да разберете партитурата на "Кавалера на розата" - дори да можете да прочетете партитурата и да я дирижирате от гледна точка на биенето на правилните модели в правилното време. Много хора мислят, че дирижирането се състои в това да отмерваш, да даваш правилното темпо и да караш оркестъра да бъде заедно. В действителност, да - разбира се, че е така, но всъщност е по-различно, отколкото повечето хора си мислят.

Ако говорим за изкуството на дирижирането - то започва точно там, където свършва отмерването. За да разберем изкуството на дирижирането, ние, диригентите вече не мислим за ритъма, а само за звука, фразирането и музиката като език. Ние трябва да отидем зад нотите, между нотите, да изградим отношения между всяка нота и всеки инструмент.

Всеки може да се научи да бие и да ръководи оркестър в определено темпо. В някои страни, вече дори са изобретили роботи, които могат да правят това и оркестърът свири. Мисля, че е важно за нашата публика да знае, че ритъмът не е дирижиране и само защото някой се е научил да задава модел, не означава, че той или тя е диригент по отношение на това да бъде артист.

- Софийската публика има един особен сантимент към Вас, когато заставате на диригентския пулт. Вие как я усещате?
- Много чувствително и красиво. Това е една интимна връзка. Чувствам, че тя се развива всеки път, когато сме заедно и аз се чувствам много смирен и благодарен за тяхното доверие и чувствителност към работата на оркестъра и мен, заедно.

Понякога имам чувството, че се превръщаме в едно цяло - едно енергийно тяло и заедно изследваме музикалното пътешествие. Ние на сцената винаги трябва да уважаваме нашата публика и публиката трябва да уважава нас. Тогава най-красивите моменти ще се случат накрая заедно - в момента, с всички наши сетива и сърца, отворени един към друг, никога сами.

- Когато започнахте работа с оркестъра на Софийска филхармония като главен гост-диригент обявихте, че имате намерение да направите Интеграл със симфониите на Густав Малер. Досега в зала "България" представихте Първа и Четвърта симфония. Коя ще бъде следващата?
- Ще видим. Трябва да изчакаме пандемията от COVID да стане по-предсказуема, което, надявам се, ще се случи скоро. Един симфоничен цикъл на Малер изисква дълго и задълбочено планиране. Не би означавало просто да го изсвирим. Трябва заедно да намерим нашия "малеровски език", а това изисква работа и време.

Още

Маестро Саша Гьотцел представя Малер със Софийската филхармония

Маестро Саша Гьотцел представя Малер със Софийската филхармония

Симфониите на Малер са съблазнителни и опасни едновременно. Заради величествената им архитектура и уникално въздействие върху публиката, оркестъра и диригентите - те включват парадокс, "Малер-парадокс", както го наричам аз. Той се състои в това, че симфониите често се свирят твърде лесно и повърхностно защото са толкова взискателни и крайни. Ние сме отговорни да се погрижим за музиката на Малер, която да оцелее с цялата си безкрайна дълбочина, тонова символика и красота, както Малер я е замислил. Не заради повърхностните ѝ ефекти. По свой начин тя е подобна на музикалното наследство на Рихард Вагнер.

Купи билетТова означава ли, че Малер е любимият Ви композитор?
- Не, но като виенчанин със сигурност чувствам, че имам много специална връзка с него и музиката му, естествено. Още от времето на Моцарт Виена е била котел за претопяване на култури, наука, философия и изкуство, но това важи особено за края на XIX и началото на XX век. Сблъсъкът на крайностите, настроението на безграничното разнообразие и смесването на "несмесваемото" е една от запазените марки на културната динамика на Виена.

Неясната граница между мечтите и сюрреалистичната реалност се проявява много силно в музиката на Малер и е пряко отражение на Виена около 1900 г. с Климт, Шиле, Фройд и цялото движение за свобода на авангарда в обществото. Според мен е невъзможно да се разбере музиката на Малер и музиката на неговите колеги, без да познаваш и да си преживял виенското изкуство, история и култура. Това би било все едно да описвате вкуса на тортата "Захер", без да сте я опитвали.

- Кое е най-сложното произведение за изпълнение от оркестър според Вас?
- Това определено зависи от основния репертоар на оркестъра и неговата история. Освен това е въпрос на трудност от музикална или техническа гледна точка. Например: докато "Пролетно тайнство " на Стравински е огромна предизвикателство за ансамбловата техника, всяка симфония на Хайдн или Моцарт е музикално по-трудна за задоволителна реализация.

Саша Гьотцел (Снимка: Софийска филхармония)

Но по отношение на показването и развитието на индивидуалните качества на изпълнителите и цялостното качество на ансамбъла, някои от симфониите на Малер или пълният текст на "Кавалерът на розата", например, винаги са изключително предизвикателство за всички, както в техническо, така и в музикално отношение - дори за най-добрите оркестри в света. Просто защото се основават на цялостни музикални традиции, от барока до авангарда. В същото време, особено с най-добрите оркестри, чувстваш и знаеш, че е невъзможно да изпълниш добре тези гигантски произведения, без да знаеш как се изпълнява Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт или Брамс.

- Какви предизвикателства подготвяте през новия сезон за софийската публика?
- Освен Рихард Щраус, може би Малер и малко Хайдн, Моцарт и може би Брамс, ще се погрижим да поднесем и някои по-леки музикални преживявания като концерта ни с Пиацола през ноември. И със сигурност, тъй като публиката вече ме познава - ще има и някои изненади.

Още

Саша Гьотцел и Георги Черкин в магията на Бетовен

Саша Гьотцел и Георги Черкин в магията на Бетовен

- Как възприемате налаганите ограничения и в частност това, което се отнася до културните събития?
- По време на безпрецедентните предизвикателства за сцената на сценичните изкуства, дължащи се на ограниченията на Ковид-19, аз започнах да инициирам и създавам няколко нови иновативни проекта от пролетта на 2020 г., включително концерт на живо, поредица от интервюта с международни гостуващи артисти по време на локдауна, 3 образователни уебинара за млади диригенти, работа като създател на дигитално съдържание за SEYO 2021 (El Sistema Europe) и Международния музикален фестивал "Киришима" в Япония, както и като главен оперативен директор и съосновател на ексклузивна нова дигитална платформа по заявка, която се фокусира върху разработването на нови формати за музикалната и художествената сцена, наречена "Vienna Art Network".

Мисля, че нищо не може да спре изкуството, то е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството.

Купи билет- Светът се отвори отново за концерти, макар че сме далеч от старата нормалност на музикалния живот. Ще споделите ли какви са професионалните Ви ангажименти до края на 2021 г.?
- Започнах сезона си през август с нов фестивал, който създадох заедно с един скъп колега от Националната опера на Берген: "Опера край фиорда"; през септември - "Дон Жуан" от Моцарт в прекрасния Театро Петруцели в Италия под режисурата на великия Джорго Ферара; след това.

Щастлив съм, че отново ще работя с EUYO, Младежкия оркестър на Европейския съюз, в чиито редици са и някои от най-талантливите български музиканти, преди най-накрая да се съсредоточа върху дългоочакваното ми завръщане в София за нашия прекрасен концерт с Рихард Щраус.

От октомври до декември ще пътувам между Франция, Австрия, Норвегия, Швеция, Япония, София и Истанбул, за да музицирам с велики солисти и оркестри и ако ограниченията на COVID ни позволят, пред любимата ни публика. Ако едно нещо стана по-ясно от всякога за мен през последните 18 месеца, то това е важността на това да споделяме музика заедно с осъзнаване на още по-голяма интензивност, благодарност и любов към нашата уважавана публика.

Интервю на Мая Филипова

Още

Саша Гьотцел остава главен гост-диригент на Софийската филхармония

Саша Гьотцел остава главен гост-диригент на Софийската филхармония

Още

Звездно класическо изживяване със Соня Йончева, Пласидо Доминго и Софийска филхармония (снимки)

Звездно класическо изживяване със Соня Йончева, Пласидо Доминго и Софийска филхармония (снимки)

Още

Софийска филхармония: Оставаме заедно!

Софийска филхармония: Оставаме заедно!

Още

Диригентът Емил Табаков и Софийска филхармония заедно на една сцена след 18 години

Диригентът Емил Табаков и Софийска филхармония заедно на една сцена след 18 години

 

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас