СЪВРЕМЕННИ ПРИКАЗКИ ОТ ШЕХЕРЕЗАДА
Катерина Борисова: Шехерезада е духът на разказвача, отворен за историята на другия
Интервю с режисьорката на филма "Духът на Шехерезада", който откри тазгодишния фестивал Sofia Menar за кино от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка
Автор : / 3277 Прочита 3 Коментара
Катерина Борисова (Снимка: Александър Пеев)
Филмът на Катерина Борисова ни потапя в атмосферата на една София толкова близка, колкото и далечна. Той ни дава възможност да видим какво се случва около нас и дали не пропускаме някои важни и интересни процеси в културно отношение?
"Духът на Шехерезада" разказва историите на хора с арабски произход, които живеят в София и се занимават с изкуство. Всички те са изпълнение с любов, бягство, стремеж към свобода и търсене на истинското призвание в живота.
Ако границите са създадени да разделят народите и хората, то изкуството е онова, което може да ги обедини. Това е и основната отправна точка в посланието на Катерина Борисова. "Духът на Шехерезада" ни води из един свят на стереотипи и ни дава правилният ключ, с който да се освободим от тях: музиката и танца.
С Катерина Борисова разговаряме за съвременните измерения на Шехерезада, ролята на разказвачите на истории и слушащите ги, както и звуците, които може и да не доловим из улиците на София, вкопчени в собственото си ежедневие. Разговор за това да можем да слушаме, разбираме и да бъдем отворени към Другия до нас.
- Катерина, как решихте да създадете този филм и кое Ви вдъхнови?
- Филмът е важен за мен, защото дава възможонст за работа със социална група, която в локален и глобален мащаб е силно засегната от маргинализация и предразсъдъци и съответно е лишена от възможност да разкрие културното богатство, което носи.
Да ръководя международен кино проект е новост и предизвикателство за мен и го считам за много обогатяващ опит, особено с ограничен бюджет.
Благодарение на Национален Фонд "Култура" успяхме в голяма степен да намерим нужния минимум за документален филм.
Първоначално целта беше скромна - да напавя късометражен филм, но в процеса досега ми с таланта и историите на арабските творци започна да подсказва нуждата от разширение и превръщането му в пълноментражен филм.
За мен това е възможност да създам продукт със силно общочовешко послание за толерантност и разбирателство отвъд етническите различия и реших да дам всичко от себе си.
- Коя в съвременната Шехерезада и какви са нейните истории?
- Шехерезада е вечно търсещият дух на разказвача, на наблюдателя, на онази душа, която винаги е отворена за историята на другия човек, да чуе, да усети неговата болка, неговата радост и порив към свобода.
В нашата история Шехерезада е изиграна от актрисата Манал Ел-Фейтури.
Тя е едновременно архетипен образ, но и в крайна сметка разкрива своята човешка страна чрез откровената си изповед за търсенето на смисъл чрез изкуството.
А историите, които разказва са актуалните за деня. Войни, разделения, различия, тъжно, но факт и в 21 век това ни се внушава отвсякъде като едва ли не единствена реалност. Само че редом с нея съществува и една друга реалност, която артистите създават - тази на мира и разбирателството.
Насочим ли фокусът си там, започваме да живеем по нов начин. Затова ми беше интересно какви ще са историите на артисти от един такъв друг свят. Как те разказват чрез изкуството, което създават? Без замисляне се спрях на арабската общност, защото е достатъчно провокативна с различието си, а отношението към нея е белязано с много предразсъдъци.
Кадър от снимачния терен на филма "Духът на Шехерезада" (Снимка: Мануела Георгиева(
- Все повече губим способността си да разказваме съвременните приказки по магичен начин. Вие обаче го правите. Защо?
- Приказките, които майка ми четеше като малка и първите такива филми, които видях, са оставили траен отпечатък в моето съзнание. Това вдъхновение никога не ме е напускало и намира път в почти всеки проект, с който се захвана.
Всичко е до това колко на сериозно възприемаш себе си. Аз до ден днешен допускам, че може да съм таен супер-герой, който просто го е забравил и трябва да си го припомни и това е много, много вълнуващо за мен. Спрем ли да допускаме магичното, магичното изчезва от живота ни. Просто е.
- Всеки един от Вашите герои разказва своите истории, в които центърът е изкуството. До каква степен познаваме богатството н култури, което имаме в София?
- София, като всеки голям културен център, събира най-различни хора от цял свят. Винаги ще има какво още да научим. Важното е да имаме желанието за общуване.
Арабската общност в София е капсулирана в себе си поради многобройни фактори, но колкото повече фюжън проекти се създават между творци от арабски и български произход, толкова повече границите ще падат и желанието за диалог между културите ще става все по-силно и естествено.
Според мен именно изкуството е пътят за опознаване на другите.
Кадър от снимачния терен на "Духът на Шехерезада" (Снимка: Мануела Георгиева)
- Вие завършвате филмова режисура в НАТФИЗ, отдавна се занимавате и с ориенталски танци. Как дойде любовта Ви към тях, а и към киното - как стана така, че ги свързахте?
- Както казах преди малко, приказките са любимият ми жанр. А Изтокът винаги ме е привличал с това, че там мистиката е жива и днес. Може би затова паралелно с кинорежисурата в НАТФИЗ, се запалих по ориенталските танци, които практикувам и до днес.
Дълго време се борех с това да се идентифицирам само с един етикет, най-вече заради стереотипите на хората, но разбрах, че да отрека едно от двете си занимания е като да отрежа част от себе си, затова избрах да бъда себе си чрез изкуството, което ме прави щастлива.
- В разказите на героите във филма има истории за война, хора, бягащи от обществени ограничения, с тежки съдби, намерили своя живот в София. Кое ги обединява?
- Всички те търсят свобода по един или друг начин. Тук имат възможност да творят без да бъдат осъждани, имат дом без война, имат и близостта на нравите между тяхната и нашата култура в чисто битов аспект.
- Посланието на филма Ви е, че не бива да повтаряме стереотипите на обществото ни и да видим и да се отворим за всичко, което е около нас. Какъв е начинът да се борим със стереотипите и как можем да ги надскочим?
- Забързаното ежедневие и изпълняването на задълженията ни рутинно е онова, което ни отдалечава от способността ни да можем да гледаме с възхита на живота.
Това че искаме всичко да ни е ясно, да можем лесно да посочваме кое е черно, кое е бяло, как правилно се прави, как не се прави... всичко това всъщност неусетно изгражда стереотипи в съзнанията ни, светът става подреден, всеки има етикет, но пък магията изчезва.
Ако се замислим, колко процента от информацията, която приемаме за вярна, на практика можем да я проверим? Липсата на пластичност в мислите, закоравява и емоциите и възможността да общуваме с хора, които са напълно различни от нас. И така затваряме вратите към това да възприемаме живота по един вълнуващ, приключенски начин.
Катерина Борисова (Снимка: Тодор Цанов)
- Филмът Ви предполага много дискусия, много срещи, много разговори. Какво предстои от тук нататък, как смятате да го развиете, къде ще го представите и какво предстои?
- Фестивалният живот на филма започна със SOFIA MENAR, където се прие изключително топло от публиката. Сега предстои да изпратим филма на още десетки фестивали за документално кино по света и стискам палци да пожънем още повече успехи.
Тази година предстои да захвана и игралния си дебют, както и да продължим развитието на "Духът на Шехерезада" в по-мащабен сериен проект с ко-продуценти и да го превърнем в Балканска приказка за толерантността.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}