Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Авторът на "Готино е да си тъп", за "идиота" в него и BG паниката, пред Dir.bg

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ

Авторът на "Готино е да си тъп", за "идиота" в него и BG паниката, пред Dir.bg

Радослав Младенов - майсторът на пародията и на най-оригиналните книжни заглавия

Колаж: Юлиян Илиев

Радослав Младенов е един от най-оригиналните съвременни български автори. Книгите му се отличават с любопитни заглавия, а съдържанието им е "висш пилотаж" на хумора и пародирането. Автор е на 10 книги: "Готино е да си тъп", "Триумфът на лудите глави", "Нахапано ченге", "Идиотът в мен", "Слуги на мрака", "Шаш и паника" и др. Роден е през 1957 г. в София. Работил е в системата на МВР. Носител е на Първа награда на "Бояна филм", на Специалната награда за чуждестранно участие на фестивала на детската книга в Хамбург и др. Член е на Съюза на българските писатели.

- Г-н Младенов, ще ви задам един въпрос във ваш стил: Какво му е готиното, да си тъп?

- През всичките тези години, в които се опитвах да създавам настроение с текстовете си, в мен се изостри чувството да търся в ежедневните ситуации истории, които да пресъздадат забавната и куриозната страна на живота. Успоредно с това, обаче, се натъкнах и на странно повтарящи се несъответствия. Примерно, "войната" да се печели от знаещите и можещите, а когато започне раздаването на медалите най-отпред да се строяват онези, които и за пет стотинки работа не са свършили.

В тази връзка кръстих една от книгите си "Готино е да си тъп", като в нея се опитах да дам логично обяснение как умствено ощетеният от Природата индивид успява да се промъкне във всички управленчески структури на държавата, и че едно от задължителните изисквания за правенето на кариера е да криеш от шефа си, че имаш по-високо IQ от неговото.

- Бихте ли направили една "служебна характеристика" на идиота във вас?

- Заглавието на тази книга се роди на плажа на Китен през 2009 г. Група младежи се бяха скупчили на предния чадър, една девойка четеше книга, а другите се кискаха. По едно време някой рече: "Трябва да си голям идиот, за да измисляш такива истории!" Оказа се, че четат моя книга... Ще ми простите тази малка реклама, споменавам я само защото заглавието "Идиотът в мен" здраво се загнезди в съзнанието ми, но схванах значението му чак когато започнах да пиша книгата...

Наистина трябва да си голям идиот, че наместо да си гледаш кефа, да седнеш пред компютъра и да се мъчиш да измисляш шеги и закачки, с надеждата да разсмееш уморения и отегчен от ежедневието българин, както и да се опитваш да го държиш буден поне до края на първата глава от романа си. Мен пък точно такъв тип "идиотизъм" ми харесва и ме кара да се чувствам жив, напук на развилнелия се напоследък творчески песимизъм.

- Повечето от заглавията на книгите ви "говорят" сами за себе си: Примерно, "Недей да вярваш на послушните" може да събуди широк диапазон мисли, както и защо българите не вярват на чиновниците - на престижните бюра винаги сядат послушници... С кои негативни качества на личността се свързва "послушанието", което по принцип е положително качество в детска възраст...

- "Недей да вярваш на послушните" е най-продаваната ми книга. Измислих я, за да зарадвам сина си, който по онова време беше на тийнейджърска възраст. За съжаление, едно известно издателство две години ме лъга, че ще я издаде, а после, докато намеря хора да инвестират в мен, синът ми порасна и някак си я надскочи. Идеята, която изповядвам в тази книга е, че няма дете, което поне веднъж да не се е опитало да извърти номер на учителите си, или да не се е пробвало да излъже родителите си.

За мен и най-палавите деца, като пораснат, задължително намират своето място в живота. Питате ме за послушниците зад бюрото. Сега като се замисля, нещо подсъзнателно ме е накарало да включа и такива образи в повествованието на книгата. Вероятно, докато съм писал, съм се опитвал да предпазя моите малки приятели от опасността след време да се превърнат в послушни анонимници.

- Майсторски е начинът, по който пародирате действителността, като запазвате една прилична граница на язвителност. Как регулирате това равновесие на духа си?

- Като всеки човек, суетата не ми е чужда и ви благодаря, че с тези думи ме поощрявате... Веруюто ми е, че хуморът не търпи простащина! Винаги когато пиша някакъв текст си представям, че срещу мен стои интелигентен човек, който очаква да го разсмея. Това с цинично поведение и с псувни няма как да стане, а и прекалиш ли с пародирането, веднага заставаш от губещата страна на занаята.

Аватарът на писателя в интернет

Никога няма да забравя думите на мой чичо, филмов критик - Александър Соколски се казваше. Веднъж ми рече следното: "Радо, в писателският занаят най-важното е как ще разкажеш една история! За дупе може да пишеш, но така да го напишеш, че в края на текста читателят да се оближе!"

- Какво ще кажете за един въпрос-игра на думи: Има ли нещо общо между представителите на разкоша от мизерия и тези на мизерията от разкош? Може ли да направите едно описание на обитателите на "мизерия от разкош"?

- През цялото време докато пиесата ми "Разкош от мизерия" се играеше в Младежкия театър, а тя се игра там седем години, много се изкушавах да преобърна заглавието и да се опитам да вкарам зрителите в мизерията на богатите... Но, бързо се отказах. Първо, не съм живял и едва ли някога ще живея в света на разкоша, и второ - точно поради общото между "разкоша" на бедноста и "мизерията" да си богат. Общото е, че и двете социални групи всячески се опитват да се ликвидират, въпреки че са зависими една от друга - ако "мизерията" ликвидира "разкоша" и се докопа до парите, съвсем скоро ще затъне в духовната и семейна мизерия на "разкоша"; а ако "разкошът" ликвидира "мизерията", неминуемо ще трябва да се занимава с духовни и семейни ценности - нещо, което моментално ще я претопи...

- Много често ви представят като "бивше ченге"? Има ли "бивше" ченге? А сега сериозно: На какво ви научи опитът като ченге, и какви са "страничните ефекти" от тази професия?

- Бог така е отредил и не съжалявам. Службата ми премина в затворено общество от верни приятели и абсолютни изкопаеми. Тия, вторите, със сигурност съм ги забравил! На десетата годишнина от постъпването ми се появи и желанието за творческо мислене - отвсякъде ни плюеха и реших под формата на майтап да напиша първата си книга. Създадох образите на Пантерата и Кънчо - двама МВР-неудачници, които срещнаха странното одобрение и на плюещите и на изкопаемите. Реших, че това е пътят - с книги и пиеси да издигам имиджа на службата!

Писателят и издателят му, на гости на най-големия колекционер на шапки

После стана една, не е за разправяне! Вземеше ли властта ново правителство, задължително сменяше името на поделението. Най-първо бяхме "Бюро" - издигах имиджа на Бюрото. После станахме "Дирекция" - борих се за просперитета на Дирекцията. Бяхме и "разузнавачи" - защитавах името и на тази измишльотина. Малко преди да ни направят "Агенция", не издържах и се пенсионирах, като задочно се опитах да подкрепя и тази политико-правителствена гениалност с книгата си "Шаш и паника". За благодарност, ръководството на въпросната Агенция ми забрани да се доближавам до службата, сякаш съм упражнил домашно насилие върху нея.

- Какво ще кажете за фразата "Ние ги хващаме, те ги пускат"? Кого хващат и кого пускат в България? И кои са тези "те", дето пускат престъпниците?

- Тази фраза я чух на премиерата на книгата на покойната вече криминална писателка Донка Петрунова, на която се появи и тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов. Скромното ми мнение е, че репликата е част от тактиката за популяризиране личността на настоящия ни министър-председател. То всяка фирма, група или общност, по някакъв начин популяризира дейността си: едни твърдят, че ще те направят по-красив, други - по-щастлив, трети - по-ухаещ. Писателите в никакъв случай не остават по-назад - едни наблягат на секса, други - на циничния израз, трети - на криминалните еднодневки.

"Ние ги хващаме, те ги пускат...."

За съжаление, издателите на книги са много добри търговци, но твърде слаби мениджъри. Ако ти напишеш нещо стойностно, което да зарадва четящите хора и издателят се престраши да се бръкне за някой лев, за да го популяризира - и той и ти след време ще спечелите! За съжаление, обаче, малките издателства едвам свързват двата края, а големите като чуят за български автор, и веднага изпадат в така наречената шкартираща любезност.

- В книгата ви "Слуги на мрака" ролите са обърнати - мафиот дава пример на властта как трябва да се постъпва с "населението". Тази химера е само пародийна художествена измислица, или зад това се крие черната прогноза, че властимащите вече са надминали по бездушие дори мафията - че тя е способна на повече човечност от тях?

- Писал съм предимно хумористични и сатирични текстове, но на един етап реших, че трябва да напиша и сериозна книга. Това е единственият ми тежък роман. Казват, че приличал на трилър. Седемдесет процента от историите в книгата са по действителни случаи, но я написах под формата на художествена литература, защото когато претендираш, че преразказваш действителността, си длъжен да представиш и доказателства, че всичко, което твърдиш, е истина.

Как бих могъл да докажа, че виден български политик предизборно преметна хората от голям пограничен район, че ще им построи митница, след като това практически е невъзможно?! Този човек едва ли разбра какви измамни страсти развихри с лъжите си. А за предизборни лъжи документи няма, протокол не се води! Той, разбира се, не е образът на "благородния" мафиот в книгата ми, а просто потвърди правилото, че мафията без държава не може, но и че държавата ни без мафиотски изпълнения няма да е държава...

В Жеравна. Пътуването е най-голямата му страст

Пак ще спомена името на покойната вече писателка Донка Петрунова - верен приятел и водещ криминален писател, която след като прочете книгата, само ми каза: "Радо, всички можем да пишем сериозни книги, но тези, които умеете да разсмивате хората, се броите на пръстите на едната ми ръка!" Оттогава не съм си и помислял да пиша за каквито и да е трагедии, драми и апокалипсиси.

- Има своеобразен хепи енд в книгата ви "Шаш и паника". Изразява ли този финал някакъв оптимизъм, че един ден може и да "съ оправим" от родния "шаш" и нашенската "паника"?

- По природа съм непоправим оптимист. Винаги съм се старал в книгите ми да присъства доброжелателният и галантен хумор. Целта ми никога не е била да нараня някого. Искам хората да се забавляват, да се отпуснат и поне през времето, в което ме четат, да забравят за щуротиите на живота.

С най-добрия си приятел...

Мотото ми е: "Който ме е чел, пак ме е чел!" Във всяка една житейска ситуация човек може да открие нещо смешно и занимателно. И на погребение да отидете, пак ще се случи нещо, което вътрешно ще ви разсмее. Стига да не сте на собственото си погребение...

- Вие сте "собственик на скромна витринка с прашасали награди". Коя от тях ви зарадва най-много?

- Няма по-голяма награда за автора, от наградата на читателя и публиката. Трудно е да се опише чувството шестстотин човека да ти станат на крака и да те аплодират, да отидеш на интервю, на което журналистът да те е прочел, да срещнеш млад човек на улицата и той да ти каже: "Евала, брато, супер го раздаваш!" Вниманието на хората ще ме зарадва много повече от това, някой ден да ми връчат Статуята на Свободата!

На представянето на книгата му "Шаш и паника"

- И един последен въпрос, като към човек, чието име "присъства в телефонния указател на Съюза на българските писатели": Ако ви звънне ало-измамник и ви поиска да му хвърлите пари в сак от балкона, осведомен, че сте писател с 10 + книги, ще му се изсмеете ли?

- Представям си го така! Седя и се забавлявам да пиша роман, ало-измамникът се обажда, аз пълня сака и отварям прозореца. Хвърлям го от шестия етаж, мошеникът го грабва и зарадван от успеха си бърза де се скрие в тъмното. Почувствал се в безопасност шарлатанинът. Алчно отваря чантата, и каква е изненадата му, когато вътре открива старателно подредени пропуснатите мигове на моя живот: да поднеса цвете на любимата си жена, да пийна с приятели, да отида на риба със сина си, да занеса четвъртинка хляб на възрастните си родители... Ало-измамникът ще изхвърли тези мигове в кофата за боклук, без да разбере, че съм му дал най-ценните неща в живота си!

Танц със съпругата...

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас