СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Асен Блатечки: Никога няма да направя представления с два стола и една маса, за да печеля пари
"Ако искате да се посмеете на истински театър, заповядайте на 10 юни на 150-ото представление "Смях в залата", е поканата на известния ни актьор и режисьор
Автор : Тина Философова / 5 юни 2018 / 17:45 9064 Прочита 0 Коментара
Посветил се на театъра и киното и като актьор, и като режисьор, Асен Блатечки не се нуждае от представяне. Срещаме се с него по повод един специален за него юбилей - 150-ото представление на спектакъла му "Смях в залата".
Защо срещите с него са винаги приятни и интересни, вижте сами:
- Цели шест години играете спектакъла "Смях в залата", в който освен, че ти го поставяш като режисьор, изпълняваш и една от главните роли? Какво се случи от премиерата му през 2012-а до днес?
- "Смях в залата" се играе шест години и на 10 юни имаме 150-то юбилейно представление. Това е може би най-играното представление на Хасковския театър, защото ние го направихме под тяхната шапка.
През тези години се случиха много хубави неща, случи се и едно тъжно нещо. Много близък мой приятел, който играеше една от главните роли си отиде.
Стефан Щерев-Чецо отиде на едно по-хубаво място. Но заради него продължихме да играем това представление, защото паметта му е жива с него.
"Смях в залата" е може би най-брилянтно написаната комедия въобще някога.
Тя е правена много пъти и в България, има и филм по нея, който също е с голям успех по кината в света.
Затова и искаме да се съберем в неделя на 10-и юни. На мястото на Чеци играе друг наш много добър приятел, който също се казва Стефан - Стефан Иванов.
- Казваш, че това ти е любимата комедия и винаги си искал да я направиш като спектакъл? Защо? И защо точно английски хумор?
- Това наистина ми е любимата комедия. Тя е изключително сложна за правене, защото това е единствената пиеса, която съм виждал аз, в която в страницата вървят две пиеси едновременно. Авторът Майкъл Фрейн я е написал толкова брилянтно, че в нея вървят две действия в един и същ момент, едното пред сцената, другото зад нея, които си влияят през цялото време.
Аз бях дете, ученик, когато го гледах в Младежкия театър, с неговите звезди по това време. Бате Ванко играеше ролята на Чеци и още помня нещата, които правеше. Винаги съм искал да играя в това представление, и когато започнах да поставям, набрах опит и смелост и реших да я направя и аз.
- Къде се чувстваш по-добре - като режисьор или като актьор? В самата пиеса играеш ролята на режисьор?
- И двете професии са ми много близки. Аз смятам, че актьорството е най-логичният път да се стигне до режисурата. Започнах да поставям сериозно спектакли след близо 10-15 години игра на сцената. Когато натрупаш достатъчно опит и нищо в театъра не ти е чуждо, когато знаеш целия процес и отвътре и отвън, декори, осветители, озвучители... Когато разбираш всичко и знаеш всичко това, тогава неизбежно се стига до това да поставяш представления.
- Ще те върна на темата за хумора? Какъв е българският хумор?
- Българският хумор изключително много се доближава до английския и американския. Мисля, че ние се смеем на едни и същи неща. Сами по себе си те са различни. Американският е доста простоват, да не кажа просташки хумор, който обаче ние разбираме абсолютно и хващаме всеки нюанс. Английският хумор е доста по-интелектуален и циничен, но ние българите пак го разбираме. Говорил съм с приятели и англичани и американци и те казват, че абсолютно разбират нашите вицове, както ние се смеем на техните смешки. Не знам как става така, но е факт. Примерно руският хумор е доста по-далечен от нашия.
Невена Бозукова-Неве и Калин Врачански в "Смях в залата"
- Спектакълът ти пълни залите. Защото е комедия или защото в нея участават популярни имена?
- Пълни залите заради всички тези неща. Първо защото хората предпочитат да гледат и по-лесно влизат на комедии. Второ всички актьори в постановката са популярни физиономии - Милена Маркова-Маца, Невена Бозукова-Неве, Калин Врачански, Стефан Иванов, Добриела Попова, Васил Банов, Яна Маринова, Алексей Кожухаров и аз.
Също така хората обичат да гледат истински театър, когато влязат в залата. Да видят красив декор, хубаво осветление, костюми - всичко това го има в нашето представление.
Сценографията е на Антония Попова, с която работя, и това е моята сценографка. Композитор е Христо Намлиев, който напоследък взима всички възможни награди за театрална музика и филми.
Яна Маринова и Калин Врачански в "Смях в залата"
- Динамична постановка.
- Изключително динамична. Пиесата "Смях в залата" по принцип е от три действия. В България винаги са се правели само две и пиесата досега е била винаги около два часа и половина. Ние направихме и трите действия и нашата постановка е под два часа.
Представете си за каква динамика става въпрос! Но това аз не мога да си го представя с нито един друг актьор, освен тези които са вътре. Те са машини. Ние сме си трупа и сме изключително близки. Аз играя с всичките тези хора над 10 години.
- Правиш ли компромиси в театъра?
- Правя компромиси в работата си, дотолкова доколкото да се съглася да правя комедия вместо драма или трагедия. Но в никакъв случай не мога да направя компромис със стойността на текста, или с начина на игра, или с качеството на представлението.
Не мога и не искам да си позволя да правя халтури и да обиждам хората, които ще дойдат да гледат.
"Смях в залата" от Майкъл Фрейн, режисьор Асен Блатечки
Всички, които са гледали мои представления знаят, че независимо дали е мелодрама, или водевил, защото съм правил и такива неща, те винаги са направени с много вкус. Пак казвам с много хубави декори, с хубави костюми, с музика, написана специално за представленията.
Никога няма да си позволя да направя представления с два стола и една маса, за да обикалям по градовете и да печеля пари.
- Моноспектакъл?
- Моноспектакъл играх дълго време - "Секс, наркотици и рокендрол". Мисля, че го изиграх достатъчно, над 300 представления и спрях... при пълни салони.
По-натам ще направя и друг моноспектакъл, но в момента ме занимават други неща и нямам време и за моноспектакъл.
- Какво остана да направиш в театъра? Имаш ли някаква провокация, мечта?
- Чак мечти нямам. Никога не съм имал мечта да изиграя еди коя си роля, и ако не да си умра нещастен. Аз искам да изиграя всичко. На мен са ми интересни всякакви персонажи. Има пиеси, които много харесвам или текстове, които не са пиеси. Едното го направих - "За мишките и хората" на Стайнбек.
Може би това ми е най-доброто представление, което съм правил досега. Има и други текстове, които няма да кажа, за да не ги направи някой друг преди мен. Има такива текстове и те чакат.
- Спомена Стайнбек, скоро имаше премиера в Малък градски театър "Зад канала" с постановката "Зимата на нашето недоволство". Как се чувстваш там?
- Изключително добре. Стайнбек ми е любимият автор и го чувствам много близък. С Бина Харалампиева работя прекрасно. Да не говорим, че това е театърът, в който не знам дали са събрани най-добрите артисти, но според мен това е най-добрата трупа от всички театри.
Плюс с това се срещнах пак с Малинко (Малин Кръстев), с който не сме играли от 20 години заедно, след като навремето започнахме заедно в Младежкия. Страшно удоволствие!
Светослав Овчаров: За някои режисьорът е човек, който крещи с мегафон, но аз не съм от "кресливите"
- Последният филм?
- "Врагове" на Светослав Овчаров, който все още върви по кината. Страхотна и истинска история.
Стойностен филм, който е заснет много красиво.
В него отново се получи някаква спойка между всички актьори - плътен и равностоен актьорски ансамбъл.
- Къде можем да те гледаме сега?
- В Théatro, това е бившият Модерен театър, в "Сълза и смях" и в Малък градски театър "Зад канала" - това е в София. И във всички градове на България (смее е се). Заповядайте на "Смях в залата" на 10 юни, когато ще имаме 150-то представление в Théatro.
- Защо трябва да дойдем?
- Защото искате да се смеете!
- Ще пожелаеш ли нещо на читателите на Dir.bg?
- На всички вас пожелавам много здраве, много късмет, много щастие, много любов и най-важното да сте много спокойни! И много лайкове, това е важно сега (смее се)!
Интервю на Тина Философова
Снимки и видео: Екип на Dir.bg
ТЕАТЪР "ИВАН ДИМОВ" - ХАСКОВО представя "СМЯХ В ЗАЛАТА" от Майкъл Фрейн
Постановка: Асен Блатечки
Сценография: Антония Попова
Участват: Асен Блатечки, Калин Врачански, Яна Маринова, Невена Бозукова-Неве, Милена Маркова- Маца, Алексей Кожухаров, Стефан Иванов, Добриела Попова, Васил Банов
"Смях в залата" е блестящ фарс, с вълнуващ и смешен сюжет.
Представете си пътуваща театрална трупа, която ще тръгва на турне в Америка с амбицията да покори публиката. Включително и Бродуей. Въпреки огромното желание на режисьора и актьорите за феноменален успех, следват куп неудачи и неразбории, които започват още от генералната репетиция. Зрителите стават свидетели не само на това, което се случва на сцената, но и зад кулисите. Любов, интриги и солени закачки, майсторски заплетени от английския драматург Майкъл Фрейн.
"Смях в залата" /"Още веднъж отзад"/ е най-емблематичната пиеса на Майкъл Фрейн, завършена през 1982 г. Пиесата е отличена с наградите на Стандарт Драма и Обществото на театрите от Уест Енд за НАЙ-ДОБРА КОМЕДИЯ НА ГОДИНАТА.
Майъкъл Фрейн /род.1935 г./ е бивш журналист, публикувал в "Гардиън" и "Обзървър", автор на книга с философски есета, пет романа, документални сериали, голям брой театрални и телевизионни и радиопиеси.
Фрейн споделя, че в периода, когато е загубил вяра в собствените си думи, се е влюбил в театъра, където героите говорят вместо автора. А неговите герои наистина говорят добре, превръщайки пиесите му в словесни престрелки, сред които остроумно са заложени капаните на всевъзможни комедийни ситуации и характери.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}