"Малцина измежду добрите поети отиват да пишат художествена проза за пари и светска популярност. Нали знаете откъде произлиза прозаическият запис и текст? От труда на роба, който записва, докато господарят диктува. Повечето добри поети не искат да бъдат под игото дори на себе си".

С тези думи поетът Ани Илков коментира пред БТА мястото на поезията в съвременната българска литература.

Още

Книга с разговори с поета Ани Илков "Сеч и маланхолия" възстановява поредицата "Литературни анкети"

Авторът на стихотворения като "Любов към природата", "КсенияHubris" и "Отпадъци от един змей..." е главен герой в първото издание на подновената поредица "Литературни анкети" на Института за литература (ИЛ) при Българската академия на науките (БАН).

"Сеч и меланхолия" с автор е д-р Боряна Владимирова излиза 31 години след последната анкета от поредицата с Елисавета Багряна от 1991 г.

"Идеите на Боряна Владимирова и плановете на литературния институт са много сериозни. Що се отнася до ефекта, живеем в други времена от комуникационна и културна гледна точка", коментира още Илков пред БТА:

Снимка: БТА

Г-н Илков, какво е значението на поредицата "Литературни анкети" за българската литература?
- Във времето назад изглежда анкетите са имали сериозно значение. Колкото до тяхното бъдеще, предстои да видим.

- Защо е важно възобновяването й? Очаквате ли поредицата да има същия ефект върху читателите сега, както преди повече от 40 години, когато започва да излиза?
- Както вече казах, предстои да видим. Идеите на Боряна Владимирова и плановете на литературния институт са много сериозни. Що се отнася до ефекта, живеем в други времена от комуникационна и културна гледна точка.

Следва да се запитаме дали литературата има същото значение в изграждането на културния и социалния опит на днешния човек.

- Предвид опита Ви в "Литературен вестник", как се прави, според Вас, подбор за такъв тип издание като "Литературни анкети"?
- "Литературен вестник" в ония години беше друг тип издание - карнавално и дори анархистично донякъде. Преживяванията и опитът от тогава са безценни, но те не са в сферата, за която говорим.

- Провокираха ли разговорите с д-р Боряна Владимирова момент на равносметка за работата и живота Ви до този момент и ако да - каква е тя?
- Разговорите провокираха много неща. Те бяха трудни, както е отбелязала и Боряна Владимирова в предговора на книгата.

Аз не си представям литературната работа като работа въобще, за да можем да говорим за равносметка. Но си дадох сметка за тази дълготраеща раздяла със себе си, безкрайна раздяла.

Източник: БАН

- В интервюто казвате, че най-голямото Ви постижение в поезията е "КсенияHubris". Защо смятате така и защо мислите, че стихотворението е останало неразбрано от публиката?
- Героят на стихотворението, което е писано отдавна, се е заразил със СПИН по начина, по който Ницше се бил заразил със сифилис според романа "Доктор Фаустус" на Томас Ман. Античната литература е пълна с такива герои, плащащи за своята дързост.

По времето, когато пишех това стихотворение излезе първият албум на "Ъпсурт". Тези разяснения издават началата на възникването. А публиката не харесва стихотворението, навярно, защото смята, че героят прилича повече на носорог, отколкото на еднорог. В "Литернет" има сериозен анализ на това стихотворение от Красимир Христакиев.

- Какво е мястото на поезията в съвременната българска литература?
- По традиция, мястото на поезията е все така високо. Малцина измежду добрите поети отиват да пишат художествена проза за пари и светска популярност.

Нали знаете откъде произлиза прозаическият запис и текст? От труда на роба, който записва докато господарят диктува. Повечето добри поети не искат да бъдат под игото дори на себе си.

- В стихотворението "Пея Яворов" пишете "това са старите поети /те произвеждат звук/ малцина днес го чуват". Защо едва малцина днес чуват гласовете на старите поети?
- Нито литературата, нито поезията, в частност, са много на мода днес, въпреки светските лигавения и ажиотажи. Причините за това положение на нещата са сложни.

От стихотворението вее известна безнадеждност.

- В изкуството има политическа воля, казвате в интервю през 2009 г. Защо е така?
- Защото литературата и изкуствата са обществени практики.

И след като е така, те са изтъкани - независимо от волята и глупостта на авторите - от властови нишки. Впрочем, това днес е далеч по-видимо, отколкото през 2009 година.

И поетите като Жулиен Сорел искат слава за себе си и свобода за всички. Второто искане е очевидно политическо.

Интервю на Гергана Николова/БТА

Снимка: BulFoto

Ани Илков е поет и литератор. Роден е през 1957 г. в с. Ружинци. Учи в родното си село и в английската гимназия във Видин. Завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), където по-късно - след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци - става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век.

Бил е гостуващ лектор по български език и литература във Великобритания (1997-1999, 2010-2013) и Индия (2006-2007).

Автор е на стихосбирките "Любов към природата", "Поля и мостове", "Любовници", "Изворът на грознохубавите", "Етимологики", "Зверовете на Август" и "Мала АзиЯ на душата".

Още

Цочо Бояджиев e новият носител на наградата за поезия "Иван Николов"

Още

Георги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани

Още

20 години без Христо Фотев, но с поезията му завинаги!

Още

За Екатерина Йосифова почтеността бе най-ценната добродетел, а щастието - да живееш без вини и угризения

Още

Стефан Цанев събира пет неиздавани пиеси в книга

Още

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Още

Жак Превер: Любовта е толкова проста

Още

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура