СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Ана Батева: Спряхме да мислим какво искаме, а за това, какво изобщо е останало!
"Има много места, на които бих се върнала, всяко по различна причина", признава режисьорката
Автор: / 1719 Прочита 2 Коментара
Режисьорката Ана Батева
Снимки: Личен архив
Ана Батева е режисьор, инициатор и един от основателите на независимото сдружение за изкуство "SPAM Studios". Тя е родена в Македония, но активно действа като театрален режисьор в България, където е завършила режисура в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ.
Моноспектакълът "ВСИЧКО НА МАСАТА" по Чарлз Буковски, спектакълът "КОКОШКА" по А. П. Чехов и Николай Коляда и кабарето "БУРЕ БАРУТ" по Деян Дуковски са само част от представленията, с които се свързва нейното име.
Последните две години представления под режисурата на Батева влизат в селекциите на международни фестивали в България, Турция, Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия, Русия, Молнголия и др., а декември 2019-та, представя сдружението си SPAM studios в рамките на престижния Вахтанговски фестивал за театрални мениджъри в Москва.
През 2020-та завършва магистратура "Арт мениджмънт" в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив, а към момента е и част от трупата на Габровски драматичен театър.
- Как избирате проектите, които се играят на новата независимасцена СПАМ? Има ли обща естетика или мисия?
- Сцена СПАМ не започна с естетическа концепция, а заради нуждата от сцена. От пространство. От място, което не просто приютява, а разбира какво значи да съществуваш на ръба между възможното и невъзможното в културата.
Така че мисията на сцена СПАМ първоначално е свързана с нейното популяризиране и разпознаваемост като място за културни събития. Пространството предлага разнообразие що се отнася до възможностите на залата и има за цел да отговаря на нуждите на сектора, който, за съжаление, вместо да се развива, деградира. Затварянето на съществуващи пространства повлия на нашата мисия и стратегия.
Изведнъж спряхме да мислим какво искаме и започнахме да мислим какво изобщо е останало.
Защото в момента по-важна е функцията на сцената - да бъде отворена, да бъде жива, да бъде нечия. Обстановката е прекалено динамична и финансово нестабилна, така че да говорим за естетика на този етап ми се струва направо лукс.
Естетическият подбор ще дойде на по-късен етап, надявам се да стане и по естествен път.
- Разкажете ни повече за първата театрална премиера на сцена СПАМ - "Три за щастие" - ваш авторски спектакъл, който имаше премиера на 26 април и сега на 9 май. Каква е темата, която Ви провокира да създадете този изцяло авторски текст?
- Темата за загубата на смисъла е в основата на спектакъла. Но не безсмислието с депресивен оттенък, а по-скоро освобождаването от неговото търсене в среда, която стагнира. 2024-та беше ключова за мен в това отношение, тъй като, правейки пауза и отстранявайки се от театралната среда в България, имах време да преосмисля пътя си и начина, по който вървя по него.
От много неща се отказах, като вярвания, други още ме преследват, но лека по лека ги загърбвам.
Сблъсках се с мисълта, че усилията, които вкарвам, сякаш нямат отзвук в средата, която е абсолютно обезсърчаваща. И не само в професионално отношение, но и на ежедневно ниво. Липсата на правосъдие, постоянната агресия и насилие, убийства, самоубийства, жестокост, корупция - все неща, които обезмислят занимаването ми с театър, тъй като при наличието на подобни проблеми, нацията на първо време има спешна нужда от психическа подкрепа, а не от театър.
Така се стигна до "Три за щастие". Три жени в една чакалня, които се оказват на кръстопът, надявайки се на по-добри дни, изпълнени с търпение за по-добро утре, което все не идва. В следствие на това е и сблъсъкът с безсмислието, но и справянето с него.
Режисьорката Ана Батева
Снимки: Личен архив
- Какви реакции получавате от публиката? Има ли нещо, което Ви е изненадало?
- Тъй като до последно нямах представа как ще се възприеме премиерата на 26 април, изненадаха ме може би приятните реакции - лични и изповедни. Оказа се, че доста хора се бяха припознали, някои споделиха, че са преминали през това, други, че сега преминават, а едно момче сподели, че това е изцяло "неговото", понеже отдавна е загубил смисъла. И още много други подобни коментари. На принципа на огледало, което действа терапевтично, понеже разбираш, че не си сам.
- Какво бихте искали да отнесе със себе си зрителят след края на спектакъла "Три за щастие"?
- Усмивка. Лекота. Освобождаване. Усещането, че това, през което минава, не е лична слабост, а нещо споделено.
- Какво е мястото на СПАМ в културната карта на София? Каква публика привлича?
- Сцена СПАМ все още не е установено място - тя е потенциал, който зависи не само от екипа зад него, а и от артистите, доколкото го припознаят като възможност за развитие. За да се утвърди, е нужна и по-сериозна подкрепа от финансиращите органи и политики, насочени към независимия сектор и неговото развитие.
Що се отнася до публиката, тя идва избирателно, спрямо естетиката на конкретните събития и най-често - хора между 30 и 45 години, отворени към нови театрални форми.
Режисьорката Ана Батева
Снимки: Личен архив
- Знаем, че посещавате множество фестивали, при това с голям успех. Разкажете ни за любимо място от фестивалната карта на SPAM Studios.
- Има много места, на които бих се върнала, всяко по различна причина. Един от най-ценните за мен обаче остава "Арт Трема Фест" в Сърбия, където наскоро бях жури. Това е фестивал, в който не просто се награждава, а се разсъждава - сериозно, задълбочено, открито. След всяко представление се води разговор между публика, артисти и жури, и именно тази обратна връзка е истински двигател за развитие.
В България това липсва. Няма реална, градивна критика. Всичко е затворено в малки кръгове - и ако не си част от някоя група, биваш игнориран или мълчаливо отхвърлен. А това убива диалога, спира развитието и води до стагнация. Просто няма къде да се чуе честно мнение, без то да е обвързано с лични симпатии или "някакви причини".
В Монголия също бих се върнала - заради духовните традиции, погледа навътре и липсата на нужда от демонстрация.
- Срещнахте ли предизвикателства при създаването на независима сцена извън институционалния театър?
- Интересното е, че сцена СПАМ всъщност се намира в държавна институция - Зала "Академик" в Националния студентски дом. Този модел би могъл да послужи за пример как държавни институции могат да отворят врати за независими инициативи.
Но предвид обстоятелствата - липсата на културна политика и работеща стратегия за независимия сектор, не вярвам, че подобни модели биха могли да се развият скоро. Защото вместо да се гледа напред и да се търсят решения, културните дейци с власт се съсредоточават в това да доказват, че предходниците им не са си свършили работата. И така се въртим в кръг, без основа за устойчиво развитие.
- Какво Ви вдъхновява като режисьор в момента?
- Вдъхновяват ме артисти, които са отворени към новото, различното и несигурното, готови да излязат извън комфортната си зона. Напоследък ме вдъхновява и професионализмът, може би защото все по-рядко го срещам. Прекалено много се занимаваме с лични чувства и емоции, за сметка на това, което трябва да се свърши. Дойде време да си мечтая за среда, в която всеки просто да си върши работата, без да се обиждаме за всяко нещо и без да приемаме всичко лично.
В естетически план вдъхновяват ме възможностите на физическото присъствие на актьора и как то може да бъде използвано като мощно изразно средство - нещо, което в момента преоткривам.
- Има ли фигури или течения в съвременния театър, които Ви влияят?
- Определено ми влияят съвременните театрални търсения, които излизат извън рамките на традиционния разказ, разрушават границата между сцена и публика и създават пространство за жив, директен и честен обмен.
Интересува ме театър, който не се страхува да експериментира, да провокира, да бъде неудобен, но искрен - тук и сега.
Фигура, която наистина ми е повлияла е Зиях Соколович. През 2023 г. организирахме работилница с него в София, а преди месец бяхме заедно в журито на театрален фестивал в Сърбия. Той е пример за безкомпромисен професионализъм, отдаденост и свобода в изкуството. Също така е изключителен пример за това как трябва да се води диалог между поколенията - с уважение, откритост и готовност за споделяне на опит, без да се налага. В личен и професионален план ми е много близък и го смятам за свой важен ментор.
- Знаем, че в независимия сектор е трудно, но вие успявате от години насам. Сега и със сцена в партньорство със Студентски дом. Какво бихте посъветвали млади творци, които искат да правят независим театър в България?
- Наблюденията ми към младите творци показват, че те невинаги разпознават възможностите, които стоят пред тях.
Липсва им самоинициативност и готовност да поемат "нещата в свои ръце". И колкото по-бързо осъзнаят, че никой не им е длъжен, толкова по-бързо ще събудят любопитството си и ще станат по-отворени към взаимната подкрепа.
Определено не трябва да чакат някой друг да "оправи" нещата, а да действат с идеи, отговорност и инициатива. Прекаленото самочувствие и самозабравяне не е в тяхна полза.
- Кое е следващото заглавие, на което сте "хвърлили поглед"?
- Предстои ми работа в Националния театър в Кишинев, Молдова - моноспектакъл, вдъхновен от истинска история, която разглежда проблема със самоубийствата в страната.
Статистиката е потресаваща, но още по-потресаващо е мълчанието около нея. Изключително важна тема, която изисква голяма отговорност. Благодарна съм за доверието и поканата.
Интервю на Деница Димитрова
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}