ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Той пръв рисува Адам и Ева като реални хора
620 години от рождението на великия Мазачо
Автор : / 11716 Прочита 3 Коментара
Прочутите фрески на Мазачо в капела Бранкачи в църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция са сред шедьоврите на Ренесансовата живопис (Снимка: iStock by Getty Images)
Той умира само на 27 и за широката публика не е известен като Леонардо, Микеланджело и Рафаело, макар че те вървят по стъпките му. Малцина знаят името му, или каквото и да е за краткия му живот, но той е оставил безсмъртно изкуство, с което е записал името си сред великите първопроходци на Ренесанса. Той е Мазачо, или иначе казано - Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди, който идва на бял свят на 21 декември през далечната 1401-ва година. Точно преди 620 години.
Портрет на Мазачо - Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди (Снимка: Getty Images)
Италианският художник от Ранния Ренесанс умира много млад, но с творчеството си променя светогледа на цялата Флорентинска живописна школа. Считат го за продължител на реализма на Джото, но Мазачо е новатор - има собствени заслуги в живописта. Самият художник смятал, че "всички онези, които не приемат за образец природата, тази възпитателка на всички майстори, напразно се мъчат да създадат изкуство".
Великият Леонардо да Винчи ни е оставил свидетелство за дълбоката си почит към Мазачо. В трактата си за живописта той отбелязва, че Мазачо не е подражател, а уникален живописец със собствен стил:
"След Джото изкуството изживява в продължение на повече от век период на упадък, пише Леонардо. Защото художниците започнали да подражават творенията на Джото. Но после идва флорентинецът Томазо (Мазачо)".
Така великият Леонардо поставя Мазачо в началото на нещо ново и съвсем различно за живописта - нейният хуманистичен подход в изображението. Човекът придобива плът и кръв в неговите творби. Изобразителното изкуство скъсва с идеализацията и навлиза в реалния живот, за да го отрази такъв, какъвто е.
Мазачо е един от откривателите на перспективата в плоското изображение. Специалистите по история на изкуството често наричат Мазачо, Донатело и Брунелески "голямата тройка на флорентинския Ренесанс". Благодарение на тях, готическият стил постепенно остарява и на негово място идва нов, който се основава на човешката личност и вярата в неограничените й възможности. Междувпрочем, когато Мазачо получава поръчка за голям цикъл за катедралата "Санта Мария дел Кармине", в една от картините си той представя своите съвременни съмишленици - Донатело, Брунелески, Мазолино и много други.
Прочутите фрески в капела Бранкачи в църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция (Снимка: )
За съжаление, цикълът бил унищожен в края на XVI век. Много художници от XVI век следват творческото кредо на Мазачо и може да се каже, че са били силно повлияни от отношението му към изкуството. Сред тях са Филипо Липи, Фра Анджелико, Пиера де ла Франческа и др.
Как започва всичко: Едва 22-годишен Мазачо отива във Флоренция, за да учи за аптекар, а се озовава в кръга на флорентинските художници и бъдещия си учител в занаята - Мазолино да Паникале, с когото създава най-известните си творби, сред които е уникалната "Света Анна с мадоната и младенеца" (1424-1425, днес в галерия "Уфици"). "В тази картина присъстват еднакво и Мазачо, и Мазолино", твърдят познавачите. Смята се за безспорно доказано, че това е първата им съвместна работа. Според Роберто Лонги (1890-1970) мадоната с младенеца и ангелът със зелените одежди са дело на Мазачо, а останалото -на Мазолино.
Съвместни работи на двамата художници със сигурност са също "Юноша с червен тюрбан", която днес се намира в бостънския музей "Изабела Стюарт-Гарднър" и фреските в капела /параклис/ Бранкачи на флорентинската църква "Санта Мария дел Кармине". Тези творби са първите предвестници на зараждащия се хуманизъм в изобразителното изкуство.
Мазачо държи на правдивостта при отразяването на лицата и позите на своите персонажа, както и на реалистичното пресъздаване на декора. Особено силни са фреските му със сцени от живота на Св. Петър и картината "Изгонването на Адам и Ева от Рая".
"Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството", категорични са изкуствоведите.
А фреските му "Апостолите Петър и Йоан" и "Проповедта на апостол Петър" се дават за пример, как Мазачо изменя на иконната двуизмерност на средновековните изображения, и пресъздава образите като пълнокръвни и реални човешки същества.
На Мазачо се приписват "Светата Троица" във флорентинската църква "Санта Мария Новела", както и полиптиха за "Санта Мария дел Кармине" в Пиза. Части от полиптихта отдавна пътуват по света, и са били излагани в най-големите галерии на Лондон, Берлин, Виена, Неапол и др.
През 1568-а година Джорджо Вазари описва с възхищение "Светата Троица" на Мазачо. Това се случва две години преди оригиналът да почне да "странства", поради преместванията му на различни места. През 1952-ра година тази творба на Мазачо е преместена до саркофага на Адам на стената на един неоготически олтар от ХIХ век.
Според познавачите на изобразителното изкуство, има два основни ефекта, характерни за Мазачо - перспективата и специалният ъгъл на светлината, който прави телата върху картината да изглеждат релефни. В сътрудничество с Мазолино, Мазачо създава полиптиха "Мадоната сред снега" за църквата "Санта Мария Маджоре" в Рим и фреските за параклиса на кардинал Бранда Кастилионе.
По мнението на изкуствоведите, фреските на Мазачо в капелата "Бранкачи" извършват революция в европейското изобразително изкуство и предопределят неговата посока за няколко столетия напред.
Портрет на Мазачо, неизв. автор
Мазачо умира в Рим само на 27 години. Толкова млад и толкова талантлив, че смъртта му изглежда въпиюща несправедливост на съдбата. Но, погледнато под друг ъгъл, Мазачо остава безсмъртен във времето. Стилът му при използването на перспективата, анатомията и законите на светлината, остава базисен за по-късните художници на Ренесанса.
По-известните му творби, които остават вечни, са: Разпятието (c. 1426) в Музея "Каподимонте" в Неапол, "Мадоната с младенеца" (1424), в двореца "Векио" във Флоренция, "Свети Павел" в Националния музей в Пиза, фреската "Светата троица" (1425 - 1428), "Рождество" (1427 - 1428), в "Staatliche Museen" в Берлин и др.
"Богородица с Младенеца" на Мазачо, галерия "Уфици"
Като говорим за Мазачо, сме длъжни да разкажем и за неговия учител и сподвижник, с когото имат съвместни творби - Мазолино да Паникале. Фреските в капела Бранкачи в църквата "Санта Мария дел Кармина" във Флоренция, на които се дивят туристите с часове, са тяхно общо дело.
Един любопитен факт: Мазолино създава сцената с Адам и Ева в своята творба "Грехопадение" (др. "Първороден грях"), като абстрактно красиви, направо изящни. А отсреща е сцената на Мазачо - "Изгонването на Адам и Ева от Рая", в която греховната двойка е представена реалистично. Още там проличава различният стилистичен подход към една и съща тема, от гледна точка на учителя и на ученика. "Изгонването на Адам и Ева от Рая" е една от най- известните творби на Мазачо. За пръв път в изкуството на Ренесанса Адам и Ева са представени в голотата си съвършено реалистично - като обикновени хора.
"Изгонването на Адам и Ева от Рая" на Мазачо, църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция
Ако сравним "Грехопадение" на Мазолино с "Изгонването на Адам и Ева от Рая" на Мазачо, установяваме, че Мазолино грижливо изпипва всеки детайл, но образите му са лишени от искрата на живота, а Мазачо рисува не толкова старателно, но реалистично. Въпреки различията си, двамата художници сякаш са били в един постоянен приятелски и много продуктивен контрапункт, като всеки поотделно се е стремял по собствен начин към едно и също нещо - съвършенството.
"Грехопадение" на Мазолино да Паникале
За първа самостоятелна работа на Мазачо изкуствоведите посочват триптиха от църквата "Сан Джовенале". Тази работа, на която се чете датата 23 април 1422 г., е белязана и с подпис, в която Мазачо посочва възрастта си - 21 години. Работата е любопитна и по още една причина: за пръв път в европейското изкуство подписът не прилича на готически, а има сходство с античната епоха. В самото изображение личи раждането на съвършено нов творец - Мазачо решително се отказва от излишната декоративност и стилизация на фигурите, характерни за изкуството на късната готика. Реалистичното изображение на малкия Исус и анатомично точното изобразяване на ръцете на светците, напомнят на живописните творби на Джото, както и на скулптурите на Донатело.
Мазолино е като двигател за Мазачо. През 1428-а година в Рим именно на Мазолино поръчват полиптиха (олтар Колона, 1427—1428) за църквата "Санта Мария Маджоре". Двамата с Мазачо започват заедно работата, но до внезапната си смърт Мазачо успява да завърши само един от панелите на полиптиха - "Свети Йероним и Йоан Кръстител". Мазолино преживява Мазачо с повече от десетилетие, и успява да завърши цикъла от фрески в Рим през 1435-а година.
Мазачо бил толкова погълнат от възможностите на перспективата, че престанал да рисува сенките на фигурите, които били задължителни за готическия стил. Когато изобразява скелета на Адам, художникът до такава степен детайлно пресъздава ребрата на гръдния му кош, че те буквално могат да бъдат преброени. Особено красноречив е и надписът, който в превод от латински, гласи така: "Аз бях същият като вас..."
Какво знаем за краткия живот на Мазачо в личен план: Той е роден в тосканския градец Сан Джовани Валдарно. Баща му бил известен нотариус. Когато вижда първите рисунки на сина си, снизходително го нарича Мазачо /прев. Мазача, в см. Бояджията/. Именно с този детски прякор става известен един от най-великите художници-хуманисти. Бащата на Мазачо умира много млад. Малкият преживява тежко смъртта му и се затваря в себе си. Майка му се омъжва повторно, но слава Богу - за добър човек. Тедеско ди Маестро Фео харесва доведения си син и го поощрява да рисува. Но и Тедеско умира внезапно през 1417-а година. Мазачо за втори път в живота си губи близък човек, който го подкрепя. Година по-късно умира и майка му. Така завършва детството на художника. Известно време той не е на себе си, чувства се напълно сам на света. После решава да замине за Флоренция.
Портрет на Мазачо - Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди (Снимка: Getty Images)
Както вече казахме, срещата му с Мазолино във Флоренция е повече от съдбовна, но нещата не винаги вървяли по мед и масло. През 1426 г. Джулиано ди Колино де ла Скарзи, един нотариус от Сан Джусто, поръчал на Мазачо голям олтар за капелата в църквата "Санта Мария дел Кармине" в Пиза. Джулиано стриктно покривал финансовите разходи през цялата 1426-а, но Мазачо се бавел с изпълнението на поръчката. Скарзи го обвинил, че нарочно бави работата, за да получава пари. В същото време, Мазачо работел почти денонощно. За да се справи с финансовите си проблеми, бил приел и други поръчки.
Прочутите фрески в капела Бранкачи в църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция (Снимка: )
Търговският трибунал на Флоренция го осъдил да плаща на части кредитите си, като перспективата била пожизнено заробване. Скарзи забранил страничните поръчки на Мазачо, докато не завърши неговата работа. Когато олтарът най-сетне бил готов, Мазачо получил солиден хонорар, с който се разплатил с кредиторите си.
Малцина от колегите на Мазачо признават още приживе гения на художника. Сред тях са главните новатори на епохата - скулпторът Донатело, който запознава младия живописец с анатомията, и архитектът Брунелески, който му открива принципите на перспективата. Мазачо изучава живота и придава на картините си реалистичен облик, като отделя централно място на природата и човека.
Прочутите фрески в капела Бранкачи в църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция (Снимка: )
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}