ЛЕГЕНДИТЕ НА БЛУСА
Първата си китара направил сам, а втората купил за долар и двайсет и пет цента
100 години от рождението на легендата Албърт Кинг
Автор : / 7136 Прочита 4 Коментара
Американският блус китарист Албърт Кинг (1923 - 1992) свири в нощен клуб Village Gate в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, 11 април 1969 г. / Снимка: Getty ImagesТой е признат за един от тримата крале на блуса, равен на легендите Б.Б.Кинг и Фреди Кинг. Феновете му го кръстили "Кадифения булдозер" по няколко причини - първо, че той работел като млад като шофьор на булдозер, и второ - че противоположно на мощната си фигура, бил добряк с "кадифено сърце" и труден характер.
С това прозвище почитателите му изразили обичта и възхищението си от китариста и певеца Албърт Кинг - един от най-големите любимци на почитателите на блуса.
Навършват се 100 години от рождението на големия музикант.
Роден е на 25-и април 1923-та година в Индианола, Мисисипи, в семейството на странстващ проповедник. Бащата напуснал семейството, когато малкият Албърт бил едва на 5. Майка му се омъжила повторно - за фермера Уил Нелсън, който дал фамилното си име на момчето. Семейството се преместило в щата Арканзас, където Албърт работел в плантациите за памук, заедно с родителите си.
Като юноша известно време бил и шофьор на булдозер.
Пастрокът на Албърт имал музикален талант и често свирел на китара вкъщи. Той станал първият учител на момчето. Освен, че се научил да свири на китара, Албърт често припявал и мнозина забелязали чудесния му глас. Поканили го да пее госпъл в хора на местната църква.
Първата си китара... сглобил сам. Изглежда невероятно, но е факт. Едва през 1942-ра година си купил истинска китара от приятел, който му я продал за долар и двайсет и пет цента.
Започнал като самоук музикант, защото имал един "непоправим" проблем - бил левичар. Затова си изработил собствен начин на свирене, като преместил струните на китарата и свирел с пръсти, а не с перце. Странното му свирене предизвиквало огромно любопитство, а специфичният тон на китарата му бил обсъждан като феномен.
Албърт Нелсън станал "кинг" през 50-те години на миналия век, след големия успех на песента на Б.Б. Кинг "Three O'Clock Blues".
Как се случва, ли? - Както обикновено, само привидно "случайно". Запознал се със собственика на един много посещаван клуб в Оцеола - "Т-99", в който постоянно идвали да свирят групи от Мемфис и Сейнт Луис. Албърт започнал да свири там с групата "In the Groove Boys", които му дали да свири на електрическа китара за 120 долара.
Групата става много популярна и започват да я канят и в други градове. Тръгва и неин запис по местната радиостанция. В този запис Албърт обаче свири не на китара, а на ударни инструменти - трябвало да замести барабаниста на групата Карл Тейт.
Времето съвпада с периода, в който Албърт Кинг вече имал свое семейство и три дъщери.
Животът му започнал да тръгва в добра посока, когато внезапно се случва нещо много лошо - претърпява тежка катастрофа, в която загиват спътниците му, а той оцелява по чудо. За жалост, мъртвите били бели, а пък апартейдът в онези години е в разгара си. Като черен, макар и напълно невинен, Кинг бил арестуван до "изясняване на обстоятелствата". Спасяват го собственикът на Арканзас клуба "Т-99" и бизнесменът Хал Джексън.
Не след дълго Кинг заминава за Индиана, където се присъединява към групата на китаристите Джон Брийм и Джими Рийд, но те нямали нужда от трети китарист, и затова го наели за ударните инструменти.
Именно тогава Кинг решил да се пробва с пеенето, като запише няколко песни. Първият му запис се провел в звукозаписното студио "Parrot". Преди това босът на студиото го прослушал буквално на улицата, без микрофон и усилвател.
Записът се провел вечерта на 13-и ноември 1953-та година и може да се счита за дебют на Кинг. Тогава той записва пет песни, със съпровода на Уили Диксън - контрабас, пианиста Литъл Джони Джонс и барабаниста Оди Пайн. Според музикалните критици Кинг все още не е "световният", но много скоро това ще се промени.
Самият музикант не бил удовлетворен и се върнал в Оцеола.
Там продължил да свири по местните клубове и заведения с групата "In The Groove Boys". През 1956-а година заминал за Сейнт Луис, защото там имало повече работа за блус-музиканти. За сметка на това, конкуренцита била жестока - там свирели "Kings of Rhythm" на Айк Търнър, групата на Литъл Милтън, "Hound Dogs" на Джими О'Нийл и др.
Албърт решил да си направи собствена група.
През 1958-а година си купил китара Гибсън "Flying V" с характерната V-образна форма, и тази китара ще стане легендарна. Кръстил китарата си Люси и се обръщал към нея като към живо същество.
През октомври същата година Албърт Кинг сформирал група и започнал по-активно да се изявява по местните клубове. Постепенно се превръща в един от водещите блус-музиканти на Сейнт Луис.
През 1959-а започва работа със звукозаписната компания "Bobbin Records" и увеличава състава на групата си с още двама музиканти.
Славата му идва през 60-те години, когато синглите му започват да се продават в стотици хиляди копия. През 1961-ва година песента "Don't Throw Your Love On Me So Strong", с участието на Айк Търнър на пианото, достигнала 14-о място в ритъм енд блус класациите.
На другата година, обаче, звукозаписното студио фалирало и Кинг издал последния си готов албум "Let's Have A Natural Ball" със звукозаписната компания "Modern Blues Recordings".
През май 1964-та започнал да записва за малката независима компания "Coun-Tree", собственост на джаз-певеца Лео Гуден, който също имал група - "Leo's Five". Плочите на Кинг, обаче, започнали да се продават по-добре от неговите в Сейнт Луис, Чикаго и Канзас Сити, и това довело до конфликти между двамата, от които последвала и раздялата им.
През 1966-а година Кинг подписал договор със звукозаписната компания "Stax Records", ориентирана повече към соула. Кинг записва песента "Laundromat Blues", която му донася постоянно 5-годишно присъствие в класациите. Хит става и инструменталният му сингъл "Overall Junction". Идва и времето на най-известния запис на Кинг - на песента му "Oh Pretty Woman (Can't Make You Love Me)".
През 1967-а година излиза първият албум на Албърт Кинг - "Born Under A Bad Sign". Плочата намира много фенове сред белите почитатели на блуса и Кинг бил поканен като подгряващ музикант на Джими Хендрикс на фестивала "Филмор Уест" в Сан Франциско.
Това дава нов тласък на кариерата му.
Скоро след това музикантът заминава за Мемфис и там записва албума "Years Gone By", в който има и авторски песни на Кинг, като "Drowning On Dry Land". Следващият му албум - "I'll Play The Blues For You", съчетава соул, фънк и блус. Кинг става все по-уверен и във вокалните си изпълнения.
Солата му вече звучат професионално.
През 1974-та "Stax Records" започва да изпитва финансови проблеми и Кинг записва с "Utopia". Това не е последната компания, с която работи - известно време е записвал с "Tomato", а през 80-те - с "Fantasy Records".
В средата на 80-те години Албърт Кинг обявява, че иска да се оттегли от сцената, но продължава да участва във фестивали и турнета.
На 19-и декември 1992-ра изнася концерт в Лос Анджелис, на който получава сърдечна криза. Успява да се прибере в дома си в Мемфис, но там го покосява инфаркт и музикантът умира на 21-ви декември.
Така приключва животът на звездата Албърт Кинг. Спомените за него от най-близкия му кръг колеги и приятели са противоречиви. Някои казват, че имал тежък характер, а други - че бил "душа-човек", "истинско кадифе". Може би може да се вярва и на едните, и на другите, защото перфекционизмът му като музикант често го правел "лош" и "труден" - сменял музиканти, бил взискателен към колегите си. Най-много оплаквания имали барабанистите, които не смогвали да сменят темпото си на свирене по неговите постоянни импровизации.
Хубавата му страна била, че винаги бил готов да даде съвет, изслушвал дори личните болки на музикантите си и винаги им плащал добре. Така че "Кадифения булдозер" в крайна сметка е по-скоро "душа-човек".
До средата на 70-те самият той страдал от финансови проблеми и винаги казвал, че знае какво е да нямаш пари, за да издържаш семейството си.
Албърт Кинг е истинска школа за блус и рок китаристите. Казват, че специфичният тон на китарата му идва от свиренето с лявата ръка, с "дърпане на струните". Независимо по какъв начин, но той успява да създаде свой уникален стил, с който остава в историята на музиката като един от нейните "крале".
Еми МАРИЯНСКА