IN MEMORIAM
Академик Кауфман - мистерията на таланта
Почина един от най-ревностните пазители на българския фолклор
Редактор : / 3182 Прочита 0 Коментара
Академик Николай Кауфман Източник: Съюз на българските композиториНа 27 март си отиде от този свят на 93-годишна възраст един от най-ревностните пазители на българския фолклор - акад. Николай Янков Кауфман. Той бе изтъкнат музиковед, фолклорист и композитор, преподавател в Държавната консерватория и изследовател на фолклора, удостоен с най-високите научни титли; член-кореспондент на БАН.
Николай Кауфман е роден на 25 септември 1925 г. в бедно работническо семейство в Русе, но като младеж учи в Габрово. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория през 1952 г.
Започва работа към Института за фолклор при БАН. През 1973 г. защитава докторска дисертация по изкуствознание. От 1979 г. е професор в държавната Консерватория, през 1997 г. става член-кореспондент на БАН, а през 2003 г. е удостоен със званието академик.
Николай Кауфман посвещава целия си творчески живот на проучването и съхраняването на българския музикален фолклор. Приносът му е буквално чутовен - записва над 40 000 народни песни и инструментални мелодии, над 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби, музика за танцови постановки, пиеси за пиано и др.
Със съпругата си - Димитрина Кауфман, професор по музика, обикалят българските градове и села и записват народни песни. В спомените си акад. Кауфман разказваше, че са обиколили над 2 000 селища в България с тази цел. Още по соц време двамата пътуват на собствени разноски с един москвич и работят почти денонощно. Накрая излизат два тома с около 3 000 български народни песни. За огромния си труд, Кауфман е награден с орден "Паисий Хилендарски". Усилията на Николай и Димитрина Кауфман са не само големи, но и навременни - три десетилетия по-късно никой по онези места, откъдето са събирали песните, вече не ги помнел...
Като музиковед Кауфман завеща на поколенията и много книги, сборници, студии и статии. Сътрудничеше на редакцията за фолклор на Българското народно радио.
Авторски творби на Кауфман като композитор, са част от репертоара на ансамблите "Филип Кутев" и "Пирин", на Детския радиохор, хор "Ваня Монева" и други.
Негови авторски песни са включени във втория албум на "Мистерията на българските гласове", който стана световно известен благодарение на Марсел Селие и получи наградата "Грами".
Освен като ревностен пазител на българския фолклор, акад. Кауфман има стотици обработки на еврейски народни песни за хорови и инструментални състави.
През периода 2002-2004 г. акад. Кауфман издава и три тома с 1500 градски песни - също безценен труд и принос за опазване на музикалното ни наследство.
Акад. Кауфман има четири деца - всичките музиканти. Дъщеря му Мария е виртуозна флейтистка, ученичка на световно известния музикант Патрик Делоа; Петя Кауфман - чембалистка, професор в Цюрих; синът Иван Кауфман - солист перкусии в духов оркестър; Росица Кауфман - музиколог, изследовател на балканската музика.
Така че освен огромния си принос за българския фолклор, акад. Кауфман е възпитал наследници с огромна музикална култура. Към собствените му деца се прибавят и много негови студенти от Консерваторията, възпитани от него в духа на неговия работохолизъм и патриотизъм.
Поклон пред паметта на този светъл образ в българската култура!
И нека запаленият от хора като него огън, да не гасне, а да се поддържа от идните поколения родолюбци.
Това беше голямата мечта на този голям човек!
Еми МАРИЯНСКА