Зайченцето бяло

Композитор: Румен Бояджиев-син

Либретист: Венелин Методиев

Режисьор: Александър Мутафчийски

Музикален ръководител: Румен Бояджиев-син

Режисьор: Александър Мутафчийски

Сценография и костюми: Денис Иванов

Хореограф: Антоанета Алексиева

Координатор проект: Пеньо Пирозов

Отговорен корепетитор: Ана Ангелова

Корепетитори: Румен Трайков, Вера Груева, Ваня Петрова, Светлана Спасова

Помощник режисьор: Мартин Василев, Божанка Груева

Снимки: Денко Проданов - DenProPhoto

ЛЕДА /поетеса

Елица Красимирова

Катерина Тупарова

ПЕТЬО /композитор / Румен Григоров

Александър Мутафчийски

ЗАЙО /млад мъж / Александър Панайотов

Иван Христов

СЪРНИЧКАТА /негова приятелка / Боряна Йорданова

Пламена Михова

СВЕТЛА /млада жена / Павлина Петкова

Яна Стефанова

Мадлен Янкова

ЩУРЧО /цигулар, мъж на Светла / Тодор Велков

Георги-Маноел Димитро

Най-новият изцяло български детски мюзикъл, специално създаден за трупата на Музикалния театър, е вдъхновен от едноименната популярна песничка "Зайченцето бяло". Написана през 1946 г. от Леда Милева и Петър Ступел, тази най-нежна, и същевременно драматична и любовна по съдържание песен, се превръща в любима творба за поколения български деца и техните родители.

Мюзикълът "Зайченцето бяло" е съвременно детско произведение от най-висока музикална и драматургична класа, създаден от композитора Румен Бояджиев-син и либретиста Венелин Методиев. Този млад и успешен творчески тандем е автор и на коледната детска оперета "Малката кибритопродавачка" (2012), който можем да видим отново на сцената на Музикалния театър. Като реверанс към авторите на обичаната песен "Зайченцето бяло" в спектакъла са включени не само перипетиите на познатите ни горски обитателите, но и на нейните създатели - Леда Милева и Петър Ступел, превърнати в симпатични персонажи.

В познатия на всички ни сюжет за едно зайче, при това юначе, за една сърничка, а и за щуреца и неговата булка, е вплетена най-вълнуващата, но и неразкрита история, за раждането на едно емблематично произведение - песничката "Зайченцето бяло". Там в близката горичка, докато слънцето се е скрило, а зайченцето е закъсняло, една Леда-поетеса и нейният Петьо сътворят пред очите ни музикалното чудо "Зайченцето бяло".

"Едно от нещата, които никога няма да спрат да ме вълнуват и все по-често тревожат, е липсата на памет. Памет към онези преди нас, създали хармонични, красиви, приказни вселени. Вървейки през живота, не бива да забравяме, че този свят е съществувал много преди нас. Но творчеството на талантливите хора остава непреходно." - споделя либретистът Венелин Методиев, воден от идеята, че най-достоверният начин да се съпротивляваме на тревожността на ежедневието е изкуството.

1/1