Композитор: Румен Бояджиев-син
Либретист: Венелин Методиев
Режисьор: Александър Мутафчийски
Музикален ръководител: Румен Бояджиев-син
Режисьор: Александър Мутафчийски
Сценография и костюми: Денис Иванов
Хореограф: Антоанета Алексиева
Координатор проект: Пеньо Пирозов
Отговорен корепетитор: Ана Ангелова
Корепетитори: Румен Трайков, Вера Груева, Ваня Петрова, Светлана Спасова
Помощник режисьор: Мартин Василев, Божанка Груева
Снимки: Денко Проданов - DenProPhoto
ЛЕДА /поетеса /
Елица Красимирова
Катерина Тупарова
ПЕТЬО /композитор / Румен Григоров
Александър Мутафчийски
ЗАЙО /млад мъж / Александър Панайотов
Иван Христов
СЪРНИЧКАТА /негова приятелка / Боряна Йорданова
Пламена Михова
СВЕТЛА /млада жена / Павлина Петкова
Яна Стефанова
Мадлен Янкова
ЩУРЧО /цигулар, мъж на Светла / Тодор Велков
Георги-Маноел Димитро
Най-новият изцяло български детски мюзикъл, специално създаден за трупата на Музикалния театър, е вдъхновен от едноименната популярна песничка "Зайченцето бяло". Написана през 1946 г. от Леда Милева и Петър Ступел, тази най-нежна, и същевременно драматична и любовна по съдържание песен, се превръща в любима творба за поколения български деца и техните родители.
Мюзикълът "Зайченцето бяло" е съвременно детско произведение от най-висока музикална и драматургична класа, създаден от композитора Румен Бояджиев-син и либретиста Венелин Методиев. Този млад и успешен творчески тандем е автор и на коледната детска оперета "Малката кибритопродавачка" (2012), който можем да видим отново на сцената на Музикалния театър. Като реверанс към авторите на обичаната песен "Зайченцето бяло" в спектакъла са включени не само перипетиите на познатите ни горски обитателите, но и на нейните създатели - Леда Милева и Петър Ступел, превърнати в симпатични персонажи.
В познатия на всички ни сюжет за едно зайче, при това юначе, за една сърничка, а и за щуреца и неговата булка, е вплетена най-вълнуващата, но и неразкрита история, за раждането на едно емблематично произведение - песничката "Зайченцето бяло". Там в близката горичка, докато слънцето се е скрило, а зайченцето е закъсняло, една Леда-поетеса и нейният Петьо сътворят пред очите ни музикалното чудо "Зайченцето бяло".
"Едно от нещата, които никога няма да спрат да ме вълнуват и все по-често тревожат, е липсата на памет. Памет към онези преди нас, създали хармонични, красиви, приказни вселени. Вървейки през живота, не бива да забравяме, че този свят е съществувал много преди нас. Но творчеството на талантливите хора остава непреходно." - споделя либретистът Венелин Методиев, воден от идеята, че най-достоверният начин да се съпротивляваме на тревожността на ежедневието е изкуството.