Постановка и режисура: Ивайло Христов
Сценография и костюми: Марина Янева
Музика: Кирил Дончев
Плакат: Янина Петрова
Фотограф: Теодора Тодорова
Участват: студенти специалност "Актьорство за драматичен театър", клас проф. д-р Ивайло Христов
“Суматоха” – фотограф: Теодора Тодорова
Действащи лица и изпълнители: Гоца - Теодор Кисьов, Араламби - Ясен Атанасов, Лило - Вилиян Гешев, Глигор - Мартин Димиев, Иван Гамаша - Александър Григоров, циганин 1 - Ростислав Дамянов, циганин 2 - Ахмет Исмаил, Петраки - Марио Василев, Радослав Радев, Шушляка - Йоан Попов, зеленото дърво - Иван Шуманов, крокодил 1 - Полина Грозданова, крокодил 2 - Никол Оташлийска, крокодил 3 - Елена Арабаджиян, бързата кафява лисица - Жаклин Даскалова
“Суматоха” – фотограф: Теодора Тодорова
ЗАЩО СУМАТОХА?
За творчеството и биографията на Йордан Радичков е изписано много! Аз нямам какво да добавя, нито съм театрален критик, още по-малко литературовед, но все пак ще разкажа една история, която не е описана, а и малко хора я знаят. Трябва да подчертая, че историята ми е разказана от "достоверен източник" и е напълно истинска!
През далечната 1965г. едно момче от ВИТИЗ прочита току-що излезлия сборник с разкази на Радичков, "Свирепо настроение", и толкова е впечатлен от разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици , че веднага решава да направи театрален откъс по не театрален текст. Това е упражнение в класовете по актьорско майсторство, което се прави в края на първи или началото на втори курс. Момчето кани свой колега и двамата се заемат със сценичната реализация на текста. "Достоверният източник" пропуска подробности около репетициите на двете момчета, но резултата, както твърди той, е поразителен! Целият клас е възхитен от работата на своите колеги, а най-много техния преподавател. Преподавателят кани Радичков и след като наново гледат откъса, преподавателят се обръща към автора и казва:
Видя ли Йордане, че твоите текстове стават за театър!
И забележете! Две години по-късно в Сатиричния театър се ражда пиесата и прочутото представление "Суматоха"!
Мисля си, какво ли щеше да стане, ако това момче не беше прочело "Свирепо настроение"? Е, сигурно пак щяхме да се радваме и на "Суматоха", и на "Януари", и на "Опит за летене"... Но пък историята е хубава, нали? Само забравих да кажа, че главните герои в историята са: Милен Пенев, Стефан Бубадов и техният преподавател Методи Андонов! Мир на праха им!
Та на въпроса: Защо "Суматоха"? Ще отговоря: А, защо не? Тя и без това, почти, е зачената във ВИТИЗ!
Приятно гледане и стискайте палци!
Р.S. Специални благодарности на "достоверния източник" - Стефан Мавродиев.
проф. д-р Ивайло Христов