Спомен за летене

по библейски текстове, фрагменти от Чехов, Бекет, Хесе, Селин, Екзюпери, Бредбъри, Шекспир, Гогол, Еко и цитати от Хармс, Ерофеев и Мюлер

Режисьор: Боян Крачолов

Сценография и костюми: Михаела Добрева

Композитор Георги Атанасов

"Спомен за летене", ДТ "Н. О. Масалитинов", Пловдив

Участват: Биляна Георгиева, Веселин Петров, Димитър Крумов, Иван Николов, Каталин Старейшинска

Помъчихме се да направим един спектакъл за Човека. Каква част от него устоява на живуркането? На рутината? Какъв е неговият изход именно от тази рутина? И има ли изход изобщо? Какво може да направи един живот запомнящ се, смислен, значим? В днешно време има някакво всеобщо лутане, хаос някакъв. Човекът е потънал под купища възможности за реализация, за това да се "случи" като такъв - и все не може и не може да избере. А след като не може да избере, то е сякаш да няма възможност за каквото и да е. Ставаме свидетели ежечасно дори на хиляди изгубени животи, съдби, нереализиран потенциал. И е много лесно и ти да потънеш в хаоса, и ти да вдигнеш ръце от кормилото - и лека-полека той да те затрупа.