Смях на сбогуване

Превод и режисура: Андрей Аврамов

Сценография: Теодора Лазарова

Хореография: Радослав Радев

"Смях на сбогуване", Театър "София"

Участват: Росица Александрова, Йорданка Стефанова, Добрина Гецова, Рада Кайрякова, Мартин Христов

Смях на сбогуване" е комедия за истинското приятелство, за толерантността и радостта от живота. Героите преодоляват скръбта от загубата чрез смях, алкохол и малко сълзи и сякаш ни отправят послание: изживейте пълноценно всеки ваш ден, правете нещата, които винаги сте искали да правите, прегърнете живота - от вас зависи да го превърнете в чудесно приключение. Животът ни се дава веднъж, живейте го, не отлагайте, защото болест или неочаквана случка може внезапно да го прекрати.

Проста истина, но може би си струва да си я припомняме по-често.

Андрей Аврамов

"Смях на сбогуване", Театър "София"

Как се става писател? Не съм сигурен, че знам отговора. Винаги съм смятал, че за мен това стана случайно. По време на моята актьорска и режисьорска кариера използвах лятото да пиша и така се появиха три пиеси, които впоследствие бяха публикувани. Продължих с писане на сценарии за телевизионни пиеси. Желанието ми да имам повече контрол върху моите творби, доведе до режисьорска и продуцентска дейност на над 50 ТВ шоу-програми. После се случиха две неща: станах на 45 години и музикалното вариете изчезна от репертоара на телевизиите. Захванах се да пиша, продуцирам и поставям спектакли за тематични паркове като Дисниленд, ЕвроДисни и дори Санрио Пуроленд в Япония. Естествената следваща стъпка бе продуциране и режисиране на рекламното представяне на големи корпорации като НР, Microsoft, MCA/Universal, Disney, Buenа Vista... Но винаги съм мечтал отново да пиша за театъра. Проблемът беше, че това изискваше време и... пари. Бях добре платен, докато работех в продукции 48 седмици в годината, но започнах да открадвам време, за да пиша и се почувствах сякаш никога не съм правил нищо друго. Тогава изпратих предупреждение за напускане на собствената ми компания и най-накрая се посветих изцяло на писането.

Пол Елиът