Само за жени

Превод: Хубан Стойнов

Сценичен вариант и режисура: Костадин Бандутов

Помощник-режисьор: Валентин Методиев

Сценография и костюми: Даниела Николчова

Хореограф и музикална среда: Никола Йорданов

"Само за жени", ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна

Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Петя Ангелова, Пламен Димитров, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Свилен Стоянов, Станислав Кондов

Режисьорът Костадин Бандутов, майстор на комедийния жанр и актьорите от Варненския драматичен театър канят на едно незабравимо пътешествие във времето "Само за жени" и не само:).

2000 години игнорирана и унижавана! Най-сетне идва моментът жената да стане господар на тялото и съдбата си. В "Само за жени" Дарио Фо и Франка Раме ефектно и с неповторимо чувство за хумор ни въвличат в битката за равноправие на жени от различни епохи. Започвайки от Ева, разбира се.

Когато през 1997 г. Дарио Фо получава Нобелова награда за литература, в мотивите за връчването й се казва, че Фо е пренесъл в наши дни изкуството на средновековните шутове да разсмиват и веселят народа. Фо не пропуска да отбележи: "Аз съм единственият шут, лауреат на Нобелова награда!"

Тандемът Дарио Фо и Франка Раме се превръща за италианския театър в онова, което са за киното Федерико Фелини и Джулиета Мазина. Те са известни не само като творци, но и като активни граждани, които имат куража да защитават своите политически и социални възгледи. Това им създава множество проблеми с държавните власти, полицията, цензурата, телевизията и дори с Ватикана.

Дарио Фо е познат на варненската публика с няколко постановки по негови пиеси: "Седмо: Кради по-малко" (1972/72, реж. Станчо Станчев); "Архангелите не играят флипер" (1981, реж. Станчо Станчев"; "Няма да платим, няма да платим!" (1985, реж. Симеон Димитров), "Само дом, легло и църква", (1987, реж. Станчо Станчев) и "Клаксони и свирки" (1991/92, реж. Станчо Станчев).