С вкус на мед

от Шийла Дилейни

"Вкус на мед", Театър "Българска армия"

Постановка: Красимир Спасов

Сценография: Красимир Вълканов

Костюми: Мария Диманова

Музикално оформление: Сашо Младенов

Участват: Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Стойко Пеев, Владислав Виолинов, Владимир Матеев

Още с първата си поява на сцена през 1958 година, "Вкус на мед" предизвиква истинска буря. Замислена като роман от 19-годишната Шийла Дилейни и преработена набързо за сцена, пиесата оказва дълбоко и трайно въздействие върху британската поп култура и вдъхновява артисти от класата на "Битълс". В този период, в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век - време, запечатано в историята като времето на "сърдитите млади хора", Шийла Дилейни е водена и от идеята да съживи театъра и в него да се заговори за неща, които до този момент са нямали място на сцената. И така във "Вкус на мед" за пръв път от сцената се говори честно и открито за живота на средната класа, засягат се теми като междурасова любов, бременна тийнейджърка и се извежда на сцената герой гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката й. И до днес пиесата не спира да се препечатва и да се поставя. А когато през 1980г. я включват в гимназиалната програма, новите поколения млади са готови да се идентифицират с главната героиня Джо.

Сюжетът на пиесата "Вкус на мед" разказва за 18-годишната Джозефин, която живее с майка си, увлечена много повече от новия си любовник - с 10 години по-млад от нея, отколкото от живота на дъщеря си. Водена от порива да изживее романтиката на първата любов, да усети "вкуса на мед", Джо намира нежност при чернокожия моряк Джими... В сюжета на пиесата не се набляга толкова на материалните нужди, колкото на душевните травми, нанесени на младите от студено-пресметливата действителност. Писана във времената на "сърдитите млади хора", когато самата авторка е на 19 години, пиесата оставя у зрителите усещането за отмъщението на обществото спрямо младите хора и техния наивен стремеж към щастие и тяхната повишена емоционалност при възприемане на света, противоречаща на благоразумния компромис.

За първи път названието "сърдити млади хора" е употребено по повод пиесата на Джон Осбърн "Обърни се с гняв назад". Като любопитен факт можем да отбележим, че това е пиесата, с която режисьорът Красимир Спасов като младеж яростно и категорично заявява себе в самото начало на своята театрална кариера. И до днес, когато отново светът е запалил фитила на социалния протест и търси път за преодоляване на един нов вид самота и отчуждение, режисьорът Красимир Спасов се вдъхновява от гневния протест срещу съсловните прегради, лицемерието и несправедливостта.

1/1

"Вкус на мед", Театър "Българска армия"

Още постановки в София

Пияните

от Иван Вирипаев

Ромул Велики

от Фридрих Дюренмат

За какво ви е Дон Кихот?

по мотиви от романа „Дон Кихот де Ла Манча“ на Сервантес

Виж всички постановки в София