Раната Филоктет

по пиесата "Филоктет" от Хайнер Мюлер

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

Режисьор: Борис Кръстев

Сценография: Гергана Лазарова - Рънкъл, Яна Василева, Росица Грънчарова

Музика: Каролина Койнова

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

Участват: Иван Николов, Атанас Петков, Деян Жеков

Представлението се осъществява с любезната подкепа на програма "Дебюти" към НФК и Гьоте Институт София

В една гора край Лерна, Херкулес най-сетне открил следите на чудовището - деветглавата Хидра с тяло на змия. Леговището й било в огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес връхлетели върху главите й. Хидрата се изправила на опашка си, разтворила грамадните уста на своите главите и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, но той не помръднал, а с тежкия си боздуган започнал да нанася удари върху главите на Хидрата и ги къса една след друга... Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. Битката ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото от всяка откъсната глава на Хидрата, израствали незабавно две нови глави. Тогава Херкулес извикал на помощ племенника си Йолай, който с горящи дървета обгарял шията на всяка глава, която Херкулес откъсвал, за да не може от обгорените чуканчета да израстват нови глави. Скоро останала само безсмъртната глава на Хидрата. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я заедно със шията й, и жива я хвърлил в дълбока яма, която затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам, а отгоре поставил жертвен олтар. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв, така че отсега нататък, раните причинени от тези стрели да не могат да бъдат излекувани с никакви лекове и от никого. Преди да умре Херкулес подарил лъка и отровните стрели на своя най-добър приятел - Филоктет...

Години по-късно, на път за войната с Троя, гърците попаднали в безветрие и били принудени да спрат на безлюден остров. Трябвали да принесат жертва на боговете, но никой не знаел, къде се намира жертвеният олтар, а ги било страх от проклятието, за което всички били чували. Единствен Филоктет пристъпил към олтара, но там дебнела единствената оцеляла глава на Хидрата, подушила тя собствената си кръв, с която били напоени стрелите, помислила, че това е Херкулес, който се завръща, за да довърши започнатото... и захапала Филоктет за крака.

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

Описаното по-горе смесва истории, които са дистанцирани по място и време и не биха могли да се нарекат мит, но звучат правдоподобно, а това днес е предостатъчно. Ушите и очите лъжат Филоктет, но той няма избор освен да им повярва.

Класическа работа изследваща съпротивата на тялото срещу насилието на текста, фиксираща се върху кодове, които предизвикват и /или са предизвикани от механизмите на демагогията, популизма и постистината. Представяне на "алтернативен факт" или как да лъжеш, без да лъжеш. Материалът-тялото-Филоктет, което трябва да бъде моделирано, оформено и подчинено от инструмента-медията-Неоптолем, по поръчение на ръката-идеологията-Одисей. Едно чудовище с три глави и едно тяло.

Проектът е осъществен, с подкрепата на програма "Дебюти" към НФК и на Гьоте Институт София.

Спектакълът е с немски и английски субтитри.

1/1

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

"Раната Филоктет", ТР "Сфумато"

Още постановки в София

Виж всички постановки в София