Парижката Света Богородица

от Виктор Юго

"Парижката Света Богородица", Театър "София"

Постановка: Лилия Абаджиева

Сценична версия: Лилия Абаджиева

Музикална картина: Лилия Абаджиева

Драматизация: Димитър Стоянович

Сценография и костюми: Васил Абаджиев

"Парижката Света Богородица", Театър "София"

Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юли Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, студенти в Театрален колеж "Любен Гройс"

Анотация:

Парижката Света Богородица като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност. В предговора към "Съзерцание" Виктор Юго пише:"Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква." "Парижката Света Богородица" (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека - вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.

Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер E животът на духа , преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.

Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата...

Лилия Абаджиева

"Животът ни е двойствен — свой свят има си

сънят, разделящ двете тъжни имена —

живот и смърт; свой свят сънят

си има — царство на реалност странна.

В развоя си съдържа той дихания,

сълзи и мъки, радостни отсенки.

Засенчва будните ни мисли той

и облекчава будните дела.

Разделя същността ни, става част

от нас самите и от нашто време.

Какво е минало? Какво са сенките?

"Парижката Света Богородица" е дреха изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието.

Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили.

Дано радостта от този процес се окаже заразна.

Д. Стоянович

1/1

Още постановки в София

Виж всички постановки в София