О, ти, която и да си...

от Мирела Иванова

"О, ти, която и да си", Народен театър „Иван Вазов“

Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов

Режисьор: Бойка Велкова

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Теодосий Спасов

Хореография: Мила Искренова

Драматург на постановката: Мирела Иванова

Асистент-режисьор: Боряна Митева

Художник на плаката и програмата: Янина Петрова

"О, ти, която и да си", Народен театър „Иван Вазов“

Участват: Ненчо Костов, Радина Боршош, Биляна Петринска, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова

 

Вазов: обичан и обичащ

Първоначално актрисата Параскева Джукелова даде идеята да се направи рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това замисълът се разрастна и работата по лиричния разказ за любовта потръгна с невероятна всеотдайност и встрастеност. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна - на първо място от художествена гледна точка. Вазов започва да пише на 19 годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, още няма изграден лирически почерк, няма образци, ако щете, няма и литературен език, и стиховете му са само чувствена стихия. Повечето от тях изгарят при опожаряването на Сопот, а някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в "Майска китка". Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология "Люлека ми замириса" срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения - но и най-успешните сред тях не достигат по сила и мощ истинските му шедьоври. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна и защото по особен начин сме му отказали тази принадлежимост към чувствената, лична същност на живота, а и той самият е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен по въпроса, тук-там отронва някоя и друга болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. За личното битие на писателя циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение САМОТА. Сам и поделен с всички, с народа си.

"О, ти, която и да си..." е лиричен колаж, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета - от първата любов с Катерина до залезната - към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си "Люлека ми замириса" през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра, като в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...

Мирела Иванова

 

1/1

"О, ти, която и да си", Народен театър „Иван Вазов“

"О, ти, която и да си", Народен театър „Иван Вазов“

Още постановки в София

Виж всички постановки в София