Нирвана

Режисьор: Иван Добчев

Музика: Асен Аврамов

Сценография и костюми: Венелин Шурелов

"Нирвана", Театър "Бонини"

Участват: Христо Бонин, Ирмена Чичикова

Тази нощ тя ще играе една рискована игра, но се надява чрез нея да разбере истината за двамата. Сега е нейното време - нощта на истината. Тя играе, залага капани, подхвърля кърпичките на въпросите си, а той, виждайки как саморазрушителността й набира скорост, отклонява всячески устрема й, защото разбира, че в стаята "безбрежно, бездънно" нахлува смъртта.

Пиесата е отдавна призната за класика в драматургията ни.

Христо Бонин играе Мъжа с неочаквана сдържаност (сякаш загърбил любимите си комични роли), с мигове на самоирония, на уморена търпимост. Той я уверява в любовта си, но би могъл може би и без нея. Жената - не би могла. Те имат различни залози в играта-живот, в любовта-омраза и само краят им ще ги слее най-сетне в едно, в нирвана.

Ирмена Чичикова играе Жената някак остро, отдадено, като в полет от трамплин, без резервен ход, самоубийствено. Тя сякаш дарява с ласка Мъжа за последен път. В черната си рокля, неспокойна, нервно усмихната, но и избухлива, обсебена от една мисъл, от една натрапчива идея да свърши, да намери покой, нирвана. Той има Македония, майка си, Мина, а тя има само него. При това го иска целия, отдаден само на нея. И затова не Тота, не подхвърлените й кърпички са причините за среднощния скандал. А мисълта, че ерозира, че се сгромолясва единствената опорна точка, на която тя се крепи - взаимността на любовта им. Тя трябва да вземе решение какво да се прави (съвсем като руските революционери, сред които била израснала). И го взема, докато крие заредения му пистолет.

Това не е постановка за Жената или за Мъжа. Това е сценичен и тревожен размисъл за трагичната невъзможност да се постигне пълното сливане, хармонията, да го наречем - "бялата нирвана" във взаимоотношенията между двама души.

Защото човек винаги може да си посади смокиня под прозореца, но как да засади нетленно блаженство и любов в душите на най-близките си!

Много добра пиеса, много умен и вчитащ се в текста режисьор, добри актьори - банална рецепта за интересен театър.