Мъртвешки танц

от Аугуст Стриндберг

"Мъртвешки танц", Театрална работилница “СФУМАТО”

Постановка: Маргарита Младенова

Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова

Музика: Асен Аврамов

Фотограф: Симон Варсано

"Мъртвешки танц", Театрална работилница “СФУМАТО”

Участват: Светлана Янчева, Владимир Пенев, Цветан Алексиев

Общото между "Froken Julie" и "Мъртвешки танц": неромантичният, безсрамно-жесток поглед към Човека между Ерос и Танатос.

"Froken Julie": смъкване в еротичното като низко и унизително. Смъртта като изход. Но все още има "Кажи, че ме обичаш!".

Години по-късно "Мъртвешки танц".

Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)

Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)

Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея.

Сякаш всичко живо - всичка живо - всичка живо (Чехов) е изтребено и на Земята са останали последните трима: Едгар, Алис и Курт. Болни от същата чума, която карантинен пост не може да спре. Болни от омраза.

Тя поддържа пулса на каменните сърца, тя направлява "просветения ум, безсилен да й се противопостави."

Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. Сгромолясването на Свръчовека ( Ницше) до звяра.

Оттук до абсурдно-смешното в трагичното, до "Краят на играта" (Бекет) крачката е една.

Когато Духът е мъртъв - остава "толкова шум за една количка с говна, толкова шум!" (Алис)

Маргарита Младенова

1/1