Какво да правим с виолончелото?

Превод: Огнян Стамболиев

Режисьор: Николай Поляков

Сценография и костюми: Марина Райчинова

Пластика: Анна Пампулова

"Какво да правим с виолончелото?", НТ "Иван Вазов

Участват: Валентин Танев, Снежина Петрова, Марин Янев, Анатоли Кръстев

Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.

Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти - работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) - винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.

Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.

Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.

Приятна среща с Матей Вишниек и неговата версия на чакането.

НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ

През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво - може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.