Кафе с претенция

Постановка: Иван Урумов

Сценография и костюми: Нина Пашова

Музика: Дони - Добрин Векилов

"Кафе с претенция", Театър "Българска армия"

Участват: Иван Радоев, Моньо Монев, Юлиан Вергов

"Кафе с претенция" не е първоначалното заглавие на Георги Марков. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като "Ние котараците" - заглавие, под което е и първата постановка на пиесата в театър "Трудов фронт", с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 година в сп. "Театрална библиотека", пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието Кафе с претенция.

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена "свалка" на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата, виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения - кафето на "Кристал", "Прага", "Астория" ... са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи... В крайна сметка немалка част от "критиката" гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години "Кафе с претенция" се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

"Кафе с претенция", Театър "Българска армия"

Комичният сюжет на "Кафе с претенция" ни пренася в София през 1966г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) - 43 годишен, началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с "авера му" - 43 годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по "Раковска" ... Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който макар и архитект е довел кариерата си до заветната длъжност "завеждащ техническата документация на службата", а по отношение на жените е крайно неопитен. В кулминацията на подготовката, в апартамента пристига, неканен и третият им приятел - 43 годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от "семейния уют", в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации. Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция.